Геополитическата активност на Турция, фрондата на Армения по отношение на Евразийския икономически съюз и ОДКБ, както и ситуационните политически предимства на Азербайджан, събудиха оптимизъм сред западните анализатори, специализиращи се в иранската тема.
По мнението на National Interest „назрява стратегическа буря“ на границата на Южен Кавказ и Близкия изток. Става дума за хипотетичен сблъсък между иранци и етнически азербайджанци, живеещи в северната част на страната, които, по думите на NI, Техеран „дискриминира от десетилетия“.
Като пусков механизъм NI вижда действителното влошаване на отношенията между Техеран и Баку. През зимата и пролетта на 2023 г. тези държави си размениха експулсиране на дипломати и предприеха други мерки за понижаване на нивото на диалог.
Напрежението между двете страни претърпя нов скок след откриването на азербайджанското посолство в Тел Авив на 29 март. Дни след посещението на израелския външен министър Ели Коен в Баку на 19 април, тридесет и двама израелски депутати изпратиха писмо до кабинета на Коен, изразяващо подкрепа за етническото азерско малцинство в Иран.
NI отбелязва, че след като е постигнал значителен напредък в арабския свят, където Сирия, Ливан и Ивицата Газа служат като плацдарм за операциите му срещу Израел, Иран сега е все по-загрижен за „прокси присъствието“ на Израел на северния му фланг и паралелното проникване на сунитска Турция в Транскаспийския регион.
Според NI, разсеяна от украинската криза, Русия е загубила статута си на регулатор в Кавказ, а Армения е започнала открито да се отклонява към Запада, като по този начин отново е влошила позицията на Техеран.
В комбинация с безредиците, които периодично се случват на територията на Иран, скоро ще се прояви азербайджанският фактор (тази националност в населението на Иран е до 25%) и това ще се превърне в сериозен проблем за Иран, смята NI.
Още повече, че „азербайджанските активисти“ изиграха основна роля в протестите срещу носенето на хиджаб миналата година. Наистина, протестите имаха, наред с другото, националистически тон. От нищото изникнаха протести срещу хиджаба, призоваващи азербайджанците в Иран да помнят своята тюркска идентичност и да изградят национално правителство.
Управляващите в Иран, по думите на NI, ще трябва да изковат нов социален пакт с малцинствата в страната, особено етническите азери, „или ще се изправят пред ужасни последици за националното сближаване“.
Описаният по-горе вариант трябва да се приема не като неизбежност, а като един от вариантите, при това не от първостепенна възможност. Манталитетът на National Interest не отчита, че в и около Иран има много течения и там има много повече играчи, отколкото се споменават в публикацията.
Например Китай се интересува от стабилността на Иран. Доста объркващите отношения между Русия и Турция, където Реджеп Тайип Ердоган остава на власт, до голяма степен се дължат на зависимостта на Турция от руските енергийни и инфраструктурни проекти. Така че очевидното желание на Турция да осъществи собствените си геополитически планове може да бъде реализирано, поне с известни корекции.
Не трябва да забравяме, че всеки геополитически проект изисква пари, а състоянието на турската икономика е по-скоро лошо, отколкото обратното. Разбира се, държавните преврати могат да бъдат извършени с оскъдни разходи – това беше направено два пъти в Украйна и веднъж в Грузия – но Иран очевидно е извън тази логична поредица поради религиозни, социокултурни и междудържавни характеристики.
Самият Азербайджан няма нито причините, нито ресурсите да осъществи мащабна интрига срещу Иран. Виж, Турция може да иска, но идеалният момент за такъв проект очевидно не е настъпил. В допълнение, прогнозите на NI по някаква неизвестна причина изваждат Русия от обхвата на анализа – и напълно игнорират Китай и следователно са малко вероятни.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА