От месец насам България ври и кипи.
Протестират майките на деца с увреждания, по улиците са излезли млади хора, бесни и гневни на високите цени на бензина, появиха се и хората, които са постоянно недоволни, но за съжаление не знаят как да изразят протеста си по друг начин освен със странния призив: „Промяна на системата“, излязоха и тези, които от години живеят в постоянен недоимък и вече не пазят надежда за нищо, освен поне в края на живота си да се почувстват отмъстени за всички страдания, лишения и бедност.
Това е взривоопасен процес.
Подобно бълбукане напомня на звуците, които вулкан издава преди да изригне драматично и да заличи някой град от лицето на земята.
Можем до утре да си обясняваме защо се получи така.
Няма едно обяснение, причините са комплексни и много тъжни. След 29 години преход, България е една тъжна сянка на самата себе си, територия със затихващи функции, черна дупка в центъра на Балканите. Но отвъд всичко това, отвъд мрачната картина на гневния народ трябва да отчетем и друго. Подобна ситуация на бълбукане, отчаяние и гняв е най-добрата политическа лаборатория на земята.
Тя като магнит привлича всякакви кукловоди, сиви кардинали, политически инженери, медийни манипулатори, обикновени интриганти и мошеници и ги кара да слюноотделят, представяйки си какво може да се постигне в толкова истерична и превъзбудена обществена среда. Защото, не си правете илюзии, гневните хора не правят разлика между БСП и ГЕРБ.
За тях всички са врагове. Старите елити са проклятие и проказа. Те искат мъст, но не само за Бойко Борисов, а за всички партии, които са били на сцената, когато драматичните нещастия се случваха. Това е лошият номер на историята – когато бентовете се разрушат, наводнението завлича всички в канала.
Започнахме с този политически пейзаж, защото всеки анализ, който не го отчете, е обречен да изглежда смешен и абсурден. Политическото инженерство обича такива странични спецефекти, както и кандидатите за спасители на нацията. Те им помагат да си сложат изкуствен ореол и да се появат драматично, когато усетят, че е дошъл моментът.
Но на мен ми се иска да отложим тези сценарии за след няколко месеца. А точно тук и сега да си поговорим за левицата, за състоянието на БСП и за трагикомичните опити на Корнелия Нинова на фона на всичко това да изглежда като човек, който уж знае какво прави, който уж има план за действие, а всъщност панически се опитва да налучка посоката на цунамито с надеждата, че след като голямата вода отмине, тя най-накрая ще изпълни детската си мечта – да бъде истински фактор на сцената. Това е план, зареден с голяма доза комедия, защото дори и от космоса се вижда, че соцлидерката се мотае из политическото пространство като фокусник, който вече няма нищо в ръкава си и разчита на стара слава, за да привлече нови наивници.
Има един социологически факт, който не можем да заобиколим и да се правим, че не виждаме. БСП е замръзнала във всички проучвания, които излизат в медиите. Левицата е стигнала някакъв таван от 18-19 процента и не може да го пробие, напук на медийните трикове, режисираните парламентарни циркове и откровената клоунада. Просто не може. И нито един анализатор не се опитва да даде смислено обяснение на този процес. Когато се заговори за БСП, те обикновено почват да пускат въздишки, които да скрият, че не са наясно какво се получава и къде в калта цикли каруцата на Нинова. Не може да се отрече – соцлидерката се опитва да прави всякакви пърформанси, за да се открои в очите на електора. От толкова напъване дори БСП започна да прилича на някакъв сапунен индийски сериал, където вечно се леят сълзи, тече драма, има конфликти и предателства, ама дори и това не помага на левицата да мръдне нагоре. Нинова стигна дори до най-първобитния и елементарен популизъм в своята стратегия. Последната й идея, която тя предлага за трети път, пак е да се намалят заплатите на депутатите, за да даде политическият елит знак за съпричастност към страданията на хората. Това е синдрома на изолирания човек, който гледа на света от своята кула на материален просперитет и осигуреност. Защото, ако приемем, че предложението „Нинова“ мине, народните представители ще взимат по 2900 лева, което в очите на електората пак ще изглежда отвратително нечестна сума. По 100 лева да взимат депутатите – това пак ще взривява хората отново и отново, защото отношението им към тяхното заплащане не е функция на неговия размер, а на очевидната безполезност на техните действия. Заиграването с тези страсти за трети път обаче е знак за творческа безпомощност. То не демонстрира политическа последователност, както си въобразява Нинова, а е знак, че левицата вече просто не знае как да предлага работещи идеи. Вместо това БСП се е превърнала в производител на сапунени мехури – те изглеждат добре, носят се из въздуха, но се пукат веднага щом се докоснат до автентична реалност.
На целия този фон Нинова е тръгнала да обикаля страната, за да демонстрира постоянна близост с народа и ако това наистина работеше, както си въобразява тя, то БСП отдавна трябваше да е разбила проучванията. Но те са безмилостни. БСП и ГЕРБ се сближават, но не защото левицата мърда нагоре, а защото партията на Борисов се свива, разтърсвана от същата безпомощност и безсмислие като своя пряк конкурент. Дори „Визия за България“ не помага на левицата да бъде припозната поне отчасти като алтернатива. Това са едни красиви думи, които даже не са подредени както трябва, но хората са в състояние, в което вече не вярват на обещания и уверения. А дори и БСП да извади най-силното доказателство, че смята да осъществи нещо от декларираното, пак няма да намери пътници за този влак. Защото общественият кипеж търси нови форми на представителството, нови елити и смисъл. А Нинова, тъжно ми е да ви го кажа, е политик от миналото, трайно заклещен в политиката на прехода! Тя е един от печелившите от този преход, ярко доказателство, че ако знаеш кога да се пребоядисаш и да смениш менторите си, това ти гарантира оцеляване. И нейната собствена биография днес като нилска треска разтърсва самата БСП. БСП се променя само на думи, лява е само декларативно, съчувстваща е единствено по медиите. В тежката реалност левицата почти не оставя следа, защото всичките й действия показват, че тя не знае какво да направи. Може би БСП е с едни гърди преди ГЕРБ, защото дочува тътена в далечината, досеща се, че предстои цунами, но не й стигат творческите и политически сили да си построи убежище.
Мисля, че това е кошмарната истина, която трябва да осъзнаем. БСП няма план за действие. Не знае какво да прави, а Нинова не е в състояние да изработи печеливша стратегия. Всеки, който се опита да проследи политическите позиции на левицата в последните две години, може да получи световъртеж – те са шумни и кресливи, но общото между тях е, че са въздух под налягане. Дотук Нинова три пъти предлага намаляване на заплатите, също толкова се заплита в сценариите с напускането на парламента и шумните циркове в Народното събрание. БСП вече два пъти вади алтернативен бюджет, но само като повод да даде няколко пресконференции, а след това да се отдаде на летаргия до другия сезон. А когато и това не подейства, Нинова извади картата на жертвата – обяви се за обект на полицейско преследване. Съвсем не съм далеч от мисълта, че ГЕРБ, в тяхното върховно старческо слабоумие, като едното нищо може да са й закачили полицаи, но също така не съм наивник, за да смятам, че тя наистина е заплашена. В този си вид, с тази Нинова БСП е идеален противник на ГЕРБ, защото е толкова непостоянна и артистична, че олеква всеки път, когато нормален човек потърси нещо различно от Борисов.
Ситуацията в България днес щеше да е откровено плодотворна за истинска левица, която да даде глас на отчаяните. Междувременно инженерството започна. Виждаме, че Борисов буквално разконспирира Слави Трифонов и на всички се изясни, че той си готви спасителна лодка. Трифонов и Борисов започнаха да си подават печеливши пасове и то в национален ефир. И знам, че този процес може да сработи като едното нищо. Във вятъра на голямата криза хората не винаги са склонни към революция на истериците, а тръгват да търсят нещо стабилно, дори и то да е схема, която им разиграват постоянно. В ситуацията днес със сигурност са намесени и други играчи и чуждестранни центрове, но това, което се вижда е, че в плановете на нито един от тях не фигурира БСП. БСП е нещо като кварталния луд, който живее в своята собствена глава, говори си сам и си подсвирква оптимистично, дори и когато светкавиците започнат да разкъсват небето!
И заради това аз чакам промяната с притеснение. Защото не виждам ясна лява алтернатива. Алтернативата „Нинова“ е театър, точно както беше сценката между Трифонов и Борисов. А хората мразят точно тази липса на автентичност и смисъл. Бурята идва, облаците надвисват, а БСП дори не е отчела това във „Визия за България“. Ако това е план, то той води към някакво самоубийство. То ще бъде публично, вероятно шумно и истерично, но това не отменя, че ще приключи безславно. Както и самата Нинова между впрочем.
