Connect with us

Hi, what are you looking for?

БЪЛГАРИЯ

Електората на БСП се изпари!

Другарите дойдоха. Но къде са хората? *

Твърдото ядро на БСП живо се интересува от партийната програма „Визия за България”. Широката общественост, чиято подкрепа търси столетницата, остава безразлична .

24 октомври, надвечер. Кино „Освобождение” в столичния район „Сердика” очаква депутати от БСП за среща „с хората от района”, както делово информира партийният пресцентър. В залата на киното се суетят неколцина човека от местната партийна организация. Току влиза някой и сяда, където му хареса. Жена с фотоапарат раздразнено са разпорежда присъстващите да се съберат на първите три реда: „Няма да снимам празна зала!” След малко дотичва развълнувана партийка и обявява: „Идват другари!” Друга обаче тревожно пита: „Кои другари идват? Къде са хората?”

Основателен въпрос. Залата, предназначена за кино, театрални постановки и концерти, никак не е малка – поема 480 човека. Гостите обаче са едва 30-40. Общуват си свободно, обръщат се един към друг на малки имена – най-вероятно всичките са членове на местната структура на БСП. Това е твърдото ядро, което продължава да движи партията. „Хората от района” обаче, заради които е обявена срещата, никакви ги няма. Това забелязват и пристигналите „другари”, предизвикали вълнението – депутатите Жельо Бойчев и Христо Проданов, от които се очаква да представят партийната програма „Визия за България” и да я обсъдят с гражданите. „Не сме много, но не сме и малко”, ободряващо казва Бойчев на присъстващите.

Често описват БСП като партия на старци и пенсионери. Но повечето гости на срещата са хора на средна възраст. Сигурно са били младежи, когато е започнала „голямата промяна”. Младите са съвсем малко, едва неколцина, седнали един до друг – вероятно приятели, дошли заедно на сбирката. Не се обаждат – оставят говоренето на възрастните, които и без това са нетърпеливи да се изкажат.

Общуването обаче става трудно

– няма микрофони, съответно и високоговорителите в залата са безполезни. Хората едвам се чуват, макар и толкова малко и събрани на първите редове. Интересно какво щеше да стане, ако залата се беше понапълнила – щеше ли да разбере някой нещо от дискусията?

Започват, както се очаква, депутатите. Не говорят много дълго (ала не са и съвсем кратки), защото, както поясняват, целта е да се проведе беседа, на която да се чуe мнението на хората и техните предложения какво да влезе във „Визия за България”. Проданов я описва като „идеологическа платформа, създадена на основата на програмата на БСП и конституцията на България”. А Бойчев гръмко я представя като „проект с отворен характер”, чиято цел е (ни повече, ни по-малко) „спасение на България” чрез „смяна на модела”. И двамата подчертават, че това изисква широка подкрепа от страна на българските граждани (които обаче в залата ги няма).

Първи взема думата член на БСП, който изрично държи да се знае, че се изказва като гражданин. Започва с критика – още на 8 август пратили предложения на соцлидера Корнелия Нинова за икономическата част на програмата. „Нямаме отговор оттогава, няма дори едно благодаря”, казва човекът с горчивина. И си спомня, че навремето пратили свои бележки на „царя”, който не ги възприел, но

поне им пратил обратно писмо

„Ако не си уважаваме поне хората, те няма да са с нас”, напомня той на депутатите. „Много предложения обаче вероятно валят към тях и не могат да отговорят на всички”, коментира Проданов мълчанието на „Позитано” 20.

Активистът откроява слабостта на основната икономическа постановка във визията – държавата да се върне в икономиката. „Живея във Велинград. Хората не вярват, че може да се промени нещо. Когато им предлагам решения и възможности – това са хора, които познавам лично, имам им доверие и те имат доверие на мен – те казват: няма да стане това. Хората, особено в провинцията, тотално са пренебрегнали ролята на държавата и не вярват, че тя може да им помогне”, разказва той. И препоръчва на партията „да влезне сред хората” и да намери начин да им обясни, че държавата може да вдигне доходите и да намали смъртността. „Ако не се решат тези два проблема, няма да спечелим изборите, нито да приведем в действие този документ”, обобщава човекът. А накрая иска да се вдигне „народът срещу корупцията” – защото „именно корупцията убива държавата”.

Темата за круширалата държавност вълнува и други, които обаче я обвързват с

неизживения катарзис на БСП

„Хората казват – няма държава, не вярваме на държавата, държавата не прави нищо за нас – ние трябва да отговорим, че също имаме вина за този голям преходен период. Трябва да си кажем откровено, че ние също по някакъв начин, искахме или не искахме, участвахме в такъв тип управление, което също разрушаваше държавността и обезверяваше хората”, настоява един от присъстващите. Думите му (засягащи щекотливия въпрос за „вината, които се поемат само с мезета”) обаче увисват – не ги подемат нито другите гости, нито депутатите.

В разговора непрестанно се повтаря едно и също –

визията е написана много академично и не всички я разбират

„Има някои неща, които наистина не могат да бъдат разбрани от нашите членове и симпатизанти. Като чуят за приоритизиране, нашите го приемат за пастьоризиране. Съвсем сериозно го казвам! Трябва да се преведе на малко по-нормален език”, настоява един от партийците, съпроводен от лек смях сред присъстващите. И дава за пример израза „висока добавена стойност”, който често се среща в документа. „Ама високата добавена стойност ощетява работника! Икономистът разбира за какво иде реч. Но на нормалния човек, който е наш потенциален гласоподавател, това му звучи по друг начин”, обяснява той.

Хората искат да се говори по конкретни теми – например възстановяване на необлагаемия минимум върху минималната работна заплата, което засяга „работещите бедни”. „Трябва да се приключи с този омразен десятък върху минималната работна заплата. Няма да коментирам от кое правителство беше приет”, дипломатично отбягва един от симпатизантите факта, че плоският данък беше приет от кабинета „Станишев”, в който водеща роля играеше именно БСП. Друг препоръчва „нашите икономисти, ако е възможно, да пипнат надценките”, защото „не е добре черешите да ги купуват по 80 ст. в Кюстендил, а в София – по 4.50 лв.”.

„Концептуален е документът”, вдига рамене Жельо Бойчев

И обещава в навечерието на следващите избори да бъде разписан „като управленска програма – много по-конкретно и с времеви хоризонти”.

Истинското вълнение обаче настъпва, когато става въпрос за ромите. Жена на средна възраст споделя, че нейни познати, млади българи от чужбина, се заканвали да гласуват за която и да е партия, стига да „обърне много сериозно внимание на въпроса с ромите – за техните права и за всичко, което им се позволява”. Това отпушва очевидно едва сдържано негодувание спрямо малцинствения етнос. „По цял ден стоят вкъщи, като дойде краят на месеца – отиват до банкомата, както аз си тегля заплатата – откъде накъде ?!”, възмущава се възрастен мъж. Друга жена уверява, че ако партията предложи конкретен подход за интеграция на ромските деца, така че да станат „достойни граждани”, ще спечели много нови гласоподаватели. Един от присъстващите пък прочита пасаж от визията, който обещава гарантирани места и задължително включване на ромчетата в детска градина или детски дневен център. „Уважаеми другари, това е визия на БСП, а не програма за работа с ромите. Такова изречение тук нямаме право да слагаме. Заради това изречение ще избягат от нас българите”, настоява говорещият. Христо Проданов

предпазливо обяснява, че „въпросът е принципен” и не опира до етноси:

„Държавата трябва да си влезе в ролята, да даде шанс на всеки да си развие таланта до определена възраст, а след това да го остави на пазара и на неговата предприемчивост”.

Партийците живо се интересуват и как посланията на БСП ще стигнат до избирателите. „Помня, преди години раздавахме едни книги и после ги намирах в кофите за смет. Излезли от районния съвет и просто ги пуснали там. Трябва да намерим някакъв друг начин – може би да подходим целево към всяка една група: учени, учители, лекари”, разсъждава възрастен мъж. Той препоръчва и партията да излезе с някаква политика, с която да възвърне доверието към себе си. „Това е въпрос, по който години наред говорим, и нищо не правим. Ама, нямаме време вече, разберете.

Старите поддръжници вече измират, а новите не й вярват

Ето, от цял район от 50 хиляди души се събрахме толкова. Това е”, посочи човекът.

Срещата приключва. Партийците остават доволни, че са говорили и са били изслушани. Липсата на конкретика обаче им горчи. „Тези срещи са хубави, но трябва да се разглежда един конкретен проблем. А не така – отгоре, отгоре, отгоре, и накрая – нищо”, обобщава някой цялата визия за България.

Сега

* На снимката са заинтересованите от „Визия за България“от многохилядния столичен район „Сердика“.

** По данни на първия зам.-председател на БСП Кирил Добрев, на 150 срещи за „Визия за България“ в страната са присъствали 5000 човека. Това се равнява средно на 33 човека на среща, което не се различава от положението на снимката.



Може да харесате