Българинът е търпелив.
Българинът може да понесе на плещите си всичко.
Унижения, лъжи, мачкане, подигравки.
Но идва един момент, в който цинизмът на управляващите му идва малко в повече.
Например великото обещание на Бисер Петков, че ще забогатеем, защото от 1 юли догодина ще вдигнат пенсиите с 5,7 процента. Като цифра звучи доста внушително. В парично изражение обаче това прави около 20 лева на калпак от възрастното население. В момента около 1 милион души получават пенсии от 180 до 220 лева. Изчислете пет процента и ще получите сумата.
И ако тези подаяния бяха дадени сега, народът пак щеше да мълчи.
Но те ще бъдат получени чак след една година. За сметка на това чиновниците ще вземат по 10 и повече процента още през януари, а през декември тлъсти бонуси. Както винаги се мери с два аршина и на принципа – на богатите повече, на бедните трохи.
В същото време пенсионерите бяха наречени алчни, ненаситни, имаше предложения да ги издържат децата им от чужбина, имаше дебели намеци, че лежат на гърба на бюджета и на гърба на всички работещи. Изобщо пенсионер се превърна в мръсна дума и то от политиците, които уж обещават благоденствие на старите хора, но с всички сили се стараят да ги докарат до просешка тояга.
Какво ги топли възрастните подаянието от 20 лева, когато токът и отоплението поскъпват СЕГА? До 1 юли ли ще треперят, за да могат да си позволят топлина поне в едната стая?
Какво ги храни старците, когато ХЛЯБЪТ ВЕЧЕ ПОСКЪПНА? А те и без това могат да си позволят предимно хляб и кисело мляко. Обаче и то поскъпна. И всичко!
Скачат цените на всички стоки и услуги, на лекарствата, на водата, скачат данъците на апартаменти и къщи, животът става непоносим, а от КНСБ изчисляват, че на човек от домакинство му трябват 700 лева, за да оцелее тази зима. По тази логика или пенсионерите не са хора, или няма да оцелеят. Средно положение още не е измислено и просто няма.
И докато някой се силеше да ни внася революция отвън, докато масово се организираха протести, които се оказаха не толкова масови и незнайно защо останаха недовършени, една истинска сила и воля за съпротива се надига у онази част от народа, която никой за нищо не брои. Болните и старите. Изхвърлените от системата.
Майките на деца – инвалиди продължават четвърти месец да висят пред парламента, но никой не им обръща внимание. Пенсионерски организации обаче се готвят за протест. Почернени забрадки, побелели глави, оръфани хорица, загърнали се в дрехи втора употреба се канят да потърсят правата си, казаха от Съюза на пенсионерите.
В момента напрежението се нагнетява в клубове и на опашките за пенсии, пред магазини, откъдето хората излизат с празни торби, в болници, където ги питат на колко са години, преди да почнат да ги лекуват и дори по спирките, където някои просят пари за билетче.
Зимата идва, а заедно с нея и първите сметки за скъпото парно, непосилния ток, а парите ще са отишли за храна.
Революция се вдига от бедните и онеправданите, а не с пари за присъствие.
Дори политолози признават, че този път ще стане отдолу нагоре и народът ще се вдигне.
Защото той единствен няма какво да изгуби, освен скапания си живот и мизерията си!