Като истински любители на тоталитарното управление българите изобретиха ужасяващ нов строй – “демократичен, свободно избираем авторитаризъм”. Те, българите, на всички избори (не без помощта на Запада) избират един и същ човек! Човек, който е на власт вече една трета от времето на Тодор Живков. И явно смята да се мери с Тодор Живков.
Президентът направи обръщение по повод новия политически сезон. И каза най-важното (цитирам):
„… Авторитаризмът не е бъдещето на България. Нов изборен цикъл в непосредствено бъдеще няма да отвори нова перспектива…”
Това каза. Това, което всички мълчим.
Като истински любители на тоталитарното управление българите изобретиха ужасяващ нов строй – “демократичен, свободно избираем авторитаризъм”.
Те, българите, на всички избори (не без помощта на Запада) избират един и същ човек! Човек, който е на власт вече една трета от времето на Тодор Живков. И явно смята да се мери с Тодор Живков.
Президентът казва това, което всички знаем и вече не говорим, а шушнем, поради уважението ни към всяка тоталитарна власт.
Но Президенът не казва какво да се прави. И ние не знаем какво да се прави. Можем само да покажем на Президента слабите му места.
Президентът няма медии. Уравновесеният му тон се предава на медиите като ромон от далечно свлачище. Медиите не искат да чуят клокоченето на националното недоволство, а по устав просто цитират Президента, заради което идеите му (ако има такива) не достигат до народа. Народът чака Президента да му каже нещо, но медиите са разваленият телефон на властта. Както казваха старите партизани – телеграфът винаги е в ръцете на фашистите.
Президентът няма ППО. ППО са “първичните партийни организации” на всяка една тоталитарна власт. Такава имаха БКП , такива има и сега. ППО по места се занимават с чудеса – от настаняване в детската градина, до намиране на работа и документи от НОИ за стаж. Същите са в основата на повсеместната корупция, където страната е разделена на феоди. Тези ППО или феоди гласуват под строй. Как се справяте с това, госдин Президент?
Президент няма дори десет клакьори във Фейсбук. Това е страшно, защото – дайте ми трол и аз ще обърна мнението на цяла една обществена група. Ако не успея, поне ще ги объркам. Зловещо е каканиженето срещу Прездента във Фейсбук, от същите хора, които биха носили Борисов на ръце. Повечето от тях не са идиоти. Но силно, болезнено-партийно-вярно вярват, че Борисов няма алтернатива и всяка алтернатива на Борисов е комунизъм. Е, да. Идиоти са.
Президентът няма партия. Не съм сигурен, че и му трябва.
Президентът няма Меркел. Истината е, че Борисов е няколко германски фондации и тръстове, които сами по себе си са Меркел. Президентът няма Тръмп зад себе си, няма и Путин. А и не бива да има.
Президентът е романтик. Което е разкошно, но не и в тази клетка, в която ще ви поставят да се биете без правила. Надеждата, господин Президент не е най-добрата тактика.
Последно – Прездиенът има акъл, говори що годе добре за военен и има нелош екип. У нас тия неща не са много полезни в политическата битка. У нас трябва имидж. Квартален имидж.
Наистина последно – Президентът има БСП. А някой в БСП трябва да се погрижи това да не му тежи. Както и някой в БСП да разруши мита, че всичко освен Борисов е комунизъм. Но БСП са глухонеми възрастни хора – те обичат ехото на гласовете си. А гласовете замлъкват с времето. Накрая ще остане един пенсионерски клуб, който ще се опитва да влезе във Фейсбук, но се страхува, че няма да може да излезе.
Виждал съм само един път Румен Радев преди да стане президент.
Нещата, които написах, че днес му пречат – и тогава му пречеха. Но той стана Президент. Днес е разбрал, че това не е достатъчно. Според мен е бавен, тромав политически, труден за общуване и още такива криви неща.
Но е единственият, който каза това, което ние мълчим. Което е някаква надежда.
Надежда ли казах ?! Надеждата не е добра стратегия, ей.
