Класическа постановка, съшита с бели конци. Това измайстори властта от един нищо и никакъв лек пътен инцидент, в който участник се оказа бащата на президента, а слугинският медиен антураж с пословичното си слагачество го раздуха до небесата. „8 дни притеснително мълчание“, „ударил инвалид“, „клипът изтрит“, „оказван натиск върху МВР да мълчи“ – трудно е наистина за човешкото въображение да обхване всички тези апокалиптични детайли. Между които, в крайна сметка се разбра, че дори потърпевшият не е подал жалба и се чуди защо го безпокоят.
Но това не попречи на цялата държавна машина да се задейства като един, за да търси телето под вола. Защото важното в случая е да се окаля държавният глава. Да се удря по него е позволено. Сякаш в злощастната ни държава не ставаме свидетели всеки ден на далеч по-фрапантни нарушения и дори престъпления, за които властта избирателно си затваря очите и запушва ушите.
Какво да кажем за „независимата“ ни прокуратура например. Твърде спорно е дали при леко пътно произшествие като това тя въобще трябва да бъде информирана. Но Цацаров назначил проверка! Що за водевил е всичко, когато няма жалба, няма и пострадали… За кое по-точно се самосезира? Тепърва ще измисля престъпление ли?
За престъпното избиване на животни в Странджа обаче, с доказано отсъствие на чума, където маса лица и институции превишиха правата си – пълно мълчание. Повече от половин година мълчание и за „неизвестния извършител“, предизвикал катастрофата със сина на министър Московски. За съмнителното спиране на Търговския регистър – пак мълчание. Добре, че Цачева изпреварващо я сезира след 3 дни, за да си „върже гащите“. Ами КТБ, ами поръчките за „наши фирми“ – за тях прокуратура няма. Мръсно нещо е безпринципността.
Изглежда Радев е заседнал като костелив орех в гърлото на шайката, затова тя няма да пропусне и един момент, за да го атакува. А най-гнусното в цялата история е имитацията на дейност. Защото резултатите от нея клонят към нула.
