Ще подновяват на български език излъчванията на радио „Свободна Европа“.
Въпросното радио беше един от инструментите, с които Западът воюваше с комунизма.
Колко бе ефикасно то, е отделен въпрос.
Но днес да разчиташ отново на това радио?
Какъв знак е това?
Че в България няма свобода?
Че България не е в Европа?
Че българските медии са несвободни?
Че искаш да удариш шамар на българските управници?
Че искаш да дадеш бял хляб на тукашни „истински“ демократи – повечето от които са измисленяци, фалшификатори на собствените си биографии?
Впрочем – Орбан би ли се съгласил да бъде открито подобно радио в Унгария?
Ясно е отсега, че „Радиото на Свободата“ няма да има почти никакво влияние.
Но, все пак, натрапването му е лош знак.
***
Тия дни един бивш служител на „Свободна Европа“ /Димитър Бочев/ разказваше, каква свобода имало навремето, в „ония години“, в това радио.
Веднъж му дали да преведе някакъв текст от Солженицин, но той отказал, понеже не му харесал.
И представете си само – не го наказали!
Понеже на някои хора Господ им е Георги Марков*, ето какво пише той за въпросната свобода /в писмо до Бочев/:
„От много отдавна вече не вярвам в „свободата на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува.
Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия“ вестник „Таймс“ или в независимото Би Би Си?
Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията.
Там, както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото.
Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки…
Нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите.
Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи например…
Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не!
Никаква друга кауза освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности…
Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично, добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш своето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата…
Всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене.
Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания… а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче…
Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лай.а, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници.
Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии…
Това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци.
Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните.
Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и представляват по-модерни и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лай.ата) – много по-силен…“
***
Четете Марков, четете го. И парфюмирайте Истината.
Ще отвори ли Марков нечии очи?
***
*Георги Марков е един от авторите на партизанската епопея – телевизионния сериал „На всеки километър“.
Но след като свободно напуска България, където е един от любимците на Живков, написва „Задочни репортажи за България“, четени по „Свободна Европа“.
Тази шизофрения трудно може да бъде обяснена: Знаменосецът на късния български антикомунизъм Марков преди това вее и байрака на партизанското движение.
През ноември 2014 година в София бе открит негов паметник.
На него е изписано: „Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите“.
Не е ясно обаче, защо не са посмели да напишат, че е убит от комунистическата Държавна сигурност по заръка на Живков – едно твърдение, с което проглушиха ушите на света.
Защо спестиха тази истина, ако наистина вярват в нея?
На откриването присъствала и вдовицата на Марков – Анабел Дилк.
Петър Увалиев, който със сигурност повече от Марков заслужава паметник заради неизкоренимото си българолюбие, разказва, че тя е автор на една отвратителна антибългарска книга, озаглавена „Разделната стена“.
Ето какво казва Увалиев за „Разделната стена“:
„Не приемам 200 страници, изпълнени с дива омраза срещу България! Защо тази вдовица крие книгата си, когато рони сълзи в София и го прави публично, по телевизията?
Защо не споменава, че Марков е поискал развод?
Тя сама пише, че й е заявил намерението си да се върне в България, че иска развод…
У нас ще се хванат за главата, когато прочетат с каква злост плюе нас, българите. И най-вече – България!
Илюзията й за обезщетение ще се изпари…“
Въпросното обезщетението трябвало да бъде 15 милиона лири.
Кеворк Кеворкян, Фейсбук
