Цв, Буда, Шайката живеят в друга, паралелна България, но не е нашата.
Цветанов излезе по телевизията и каза, че държава е стабилна и в растеж.
Ето реакцията във Фейсбук.
„Цецко, защо лъжеш, че държавата ни е стабилна? А защо и от БАН искат да стачкуват, че нямат пари, болници се затварят, че няма пари, училища се затварят, че няма пари, мини затваряте , че няма пари, безработицата се увеличава, а вие казвате, че намалява?
Докога ще лъжете и ние да ви търпим наглоста?
Боклук си, Цецко, и то голям!“ – това е един от най-ярките и одобрявани коментари във Фейсбук на изказването на председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цв Цветанов, че държавата ни е стабилна и бележи икономически растеж. Думите му прозвечаха днес от студиото на Нова телевизия.
Цветанов гостува на „Здравей, България“ за да обясни ситуациите около диалога с протестиращите майки и деца с увреждания, така и със скандала около пътуването до САЩ на зам.-министъра на социалната политика, което доведе до нейната оставка.
„Постоянно правим диалог с майките на деца с увреждания. Аз присъствах на срещата с тях в парламента при Бисер Петков. Те излъчиха четирима души, които работят в екип за ново законодателство.
Ние имаме бюджет, който да бъде разпределен солидарно към всички сфери. През 2017 година 161 млн.лева са дадени за хората с увреждания, 2018 година са с 81 млн. повече.
Държавата е стабилна и има икономически растеж.
За оставката на Росица Димитрова? Тя няма вина. Росица е експерт в социалната сфера, тя винаги е работила в интерес на България и ние няма да я загубим. Вече разговарях с Валери Симеонов и той ще я назначи за съветник”, заяви Цветан Цветанов. Някои хора обаче са още по-ядосани от защитата на зам.-министъра, която вече подаде оставка, но явно ще остане на правителствена длъжност:
„Айде стига сте се защитавали един друг, навързани сте като свински черва и уморихте народа , за вас винаги има, за народа – не!!!“
„Хем е невинна, хем я наказват, ама само временно, щото е ценен кадър и ще я сложат на друго място?! Нямам думи! Все си мислех, че по-объркано няма как да стане, ама можело…“