Аз не съм възпитан с любов към СССР. Напротив, западното влияние беше предпочитано от моето поколение.
Но днес ми се свива сърцето и с ясно съзнание искам да помоля, да се покая и да бъда простен за това, което сториха политиците, моите, през последните десет години с Русия.
Няма в душата ми плам и горест, създадена от идеологическа принадлежност. Може би затова се срамувам от ветропоказателното политическо говорене последните 70 години в моята държава.
Аз съм част от една огромна група българи, които не биха искали да са пламенни комунисти, но пък и не биха искали да са отрицатели на миналото, поклонници на всеки силен или комсомолци на историческата палачинка. У нас няма да бъда разбран правилно. Но у нас никой не е пророк, ако не е влюбен в поредния Голям брат.
50 години ние славехме наведени СССР. След това ние отвърнахме очи, без да изправяме гръб – за дни се ориентирахме и със същите лозунги, със същата несвяст и зловещо подлизурство ославословихме капитализма и САЩ.
Аз бях изненадан. Но още по-страшно стана наскоро, когато всяка дума за Русия, каквато и да е – беше жигосвана като предателство. Точно както не беше преди. И точно както беше преди.
Не зная какво се случи. Знам само, че нацията ми страда и се гърчи от срам заради обръщането на гръб към тези, които са слята, неразделна част от моята история, кръв и култура.
Мисля, че добрият тон и сърцето дължат едно извинение и поиск на опрощение към Русия. Е, никога няма да е късно. Защото ние май не сме братя. Ние сме по-скоро блуден син.
Искаме да ни простите лекотата, с която ви забравихме. Вашата култура, мощ, достойнство, заслуги. С тях забравихме и нашия интерес.
Да ни простите свалянето на знамената и безпринципната им замяна с други знамена. Да ни простите самоохулването и самопремълчаването като един Левчев, преди четял стихове на Лужники, днес омълчан от забрава.
Искаме да ни простите несвойствената за нас възхита към новото социално инженерство, сякаш по инерция от комунизма. Простете нашата безпринципност и безгръбначност, нашия инстинкт за оцеляване и адаптация към всяка нова епоха.
Да ни простите, че редица ваши служители, служители на бившия съветски режим просто смениха ведомостта и със същия устрем и жар започнаха да работят за новия Голям брат.
Простете малодушието им, простете политическото гешефтарство, то за повечето българи е непонятно и грозно.
Да ни простите трябва, че дълго време имахме за президент една марионетка, която така обичаше да знае откъде духа вятърът, че дори се ожени тези дни за синоптик.
Да ни простите трябва, че проиграхме на няколко пъти нашия собствен икономически интерес, че непрестанно се волеизявяват необосновани анти-руски и руско-омразни групи, сякаш винаги са съществували, а не е така.
Да си простим и самите ние, че сложихме руснаците в черно-бяла схема, а малцинство, наскоро създадено субективно, руши всеки разговор за руския и българския интерес.
Но това изреждане може да продължи дълго и е твърде официално. С риск да кажа неприемливото, да изпадна в непонятна дисидентщина, иска ми се Русия да разбере и да прости.
Не е въпрос главата на Русия да прости. Руснаците ми се ще да разберат и да простят. Трудно е, знам, но така ми се ще да бъда разбран. И наистина опростен.
Простичко – Русия, прости, ти знаеш защо и как, кой и колко обича. Другото е игра на времето, игра на спомени и временна липса на резон.
АВТОР: МАРТИН КАРБОВСКИ
