„Файненшъл таймс“: Василев вдига таксите, иска да откаже Сърбия и Унгария от руския газ
Новата такса за пренос на руски газ през България ще намали печалбите на „Газпром“, а така и средствата, които Русия използва, за да финансира агресията срещу Украйна, обясни премиерът Николай Денков, припомня БНР.
„Когато беше въведена тази възможност за внос на руски газ, някои от държавите получиха разрешение да внасят руски газ въз основа на това, че нямаха други възможности. Нали, Унгария беше такава, Сърбия. Сега в момента вече се появиха други възможности, има интерконектори, така че има възможност за алтернативи и съответно руският газ не би трябвало да се ползва с някакви специални преференции“, коментира Николай Денков.
Като цитира „лице, запознато с решението на София“, вестник „Файненшъл таймс“ твърди, че драстичното увеличаване на транзитната такса за „Газпром“ цели „да бъдат принудени Сърбия и Унгария да погледнат в друга посока“, т.е., към други вносители на газ. Засега двете страни получават необходимите им количества през „Турски поток“, който в България се нарича „Балкански“.
Вестникът цитира острата реакция на унгарския външен министър.
„Новата транзитна такса, въведена от българските власти, е „неприемлива“ и е „още един опит да бъдат подкопани енергийната сигурност на Унгария и енергийното сътрудничество между Унгария и Русия“, е казал Петер Сиярто според „Файненшъл Таймс“.
Пред британския вестник министърът на финансите Асен Василев споделя, че засиленият натиск на правителството върху руските компании е накарал „Лукойл“ да вкара в ход процедура за продажба на бургаската рафинерия и че вече „има признаци за интерес“ от потенциален купувач. Едва след приключване на сделката данъкът върху печалбата ще бъде намален от 60 на 15 процента. Междувременно рафинерията трябва да бъде усъвършенствана, така че да може да работи с неруски петрол, което ще струва повече от 500 милиона евро.
На брифинг след Съвета по национална сигурност премиерът Николай Денков заяви, че към момента „няма конкретика за истински намерения“ за закупуване на бургаската рафинерия.
Агенция „Фокус“ представя материала на британското издание „Файненшъл таймс“ без редакторска намеса:
България наложи наказателни данъци върху притежаваните от Русия петролни и газови операции, в опит да ги направи по-малко рентабилни и да принуди тях и техните европейски купувачи да търсят други възможности, разкриват правителствени служители.
София въведе в петък акциз от 20 лева (10 евро) за мегаватчас транзитен руски газ, дни след като удари притежаваната от Русия рафинерия Лукойл на брега на Черно море с 60% данък върху печалбата. Основната цел и на двете мерки е да се изгонят руснаците от европейския пазар, казват служители.
Член на ЕС и НАТО, България направи драстичен обрат, откакто проевропейското правителство дойде на власт през май. До съвсем скоро страната беше тясно свързана с Москва и не желаеше да се отърси от зависимостта си от руските въглеводороди.
Новата транзитна такса възлиза на около една пета от текущата TTF референтна цена на газа (€50p/MWh). Транзитните такси обикновено са ниски едноцифрени проценти от действителните разходи за газ.
„Изчислението е, че въпреки че не консумираме повече руски газ, ние все още сме основно виновни [за други страни] в Европа, които продължават да консумират руски газ“, казва човек, запознат с решението на София. „Цялата цел беше да направим това малко по-малко печелившо и да принудим Сърбия и Унгария да търсят другаде“.
България беше отрязана от доставките на Газпром скоро след началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, но тя позволи използването на своята газопроводна мрежа за снабдяване на Сърбия и Унгария, две от най-проруските правителства в Европа, с критични газови доставки.
Унгарският външен министър Петер Сиярто разкритикува увеличението на таксата за транзит на газ като „неприемливо . . . закон с неясна предистория“. Във видео от енергиен форум в Русия, където той беше единственият министър на ЕС, той го нарече „пореден опит да се подкопае енергийната сигурност на Унгария и енергийното сътрудничество между Унгария и Русия“.
Българският финансов министър Асен Василев заяви, че целта не е газът да стане по-скъп за потребителите в Унгария и Сърбия, а да се направи по-малко изгодно за „Газпром“ да доставя газ през България.
„Новият данък е . . . напълно в съответствие с целите на ЕС за намаляване на зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива. Тъй като повечето договори на Газпром се определят на мястото на доставка в дадена страна, данъкът най-вероятно няма да окаже влияние върху цените на газа надолу по веригата“, заяви той. „Това само ще намали печалбите на „Газпром“.
Той заяви, че неговото правителство е уведомило Брюксел за промените. Представител на ЕС заяву, че Европейската комисия „разглежда“ въпроса.
По думите на Василев, натискът на правителството върху руските компании също е накарал Лукойл да започне процеса на продажба на най-голямата си петролна рафинерия в Югоизточна Европа, която се намира близо до Бургас, български град на брега на Черно море.
„Вероятно има икономическа полза от смяната на собствеността върху рафинерията“, заяви той пред Financial Times. „Имаме индикации за интерес.“
Правителството не участва в продажбата на рафинерията, която доставя на международни клиенти повече от половината от продукцията си – включително важни доставки на дизел за Украйна в началото на руската инвазия.
Но министърът заяви, че София ще запази поредица от наказателни мерки, докато не се включат нови собственици.
Наскоро наложеният 60-процентов данък печалба върху печалбите на рафинерията ще бъде намален само до 15 процента след продажбата – а междувременно имаше задължителна модернизация, за да се подготви рафинерията за ефективна преработка на по-лек неруски суров петрол на цена над 500 милиона евро.
Василев, който е и съпредседател на партията „Продължаваме промяната“, една от двете големи коалиционни сили, заяви, че сигналът за събуждане на София е дошъл, след като Газпром спря да доставя газ след руската инвазия в Украйна. Първо, едно технократско правителство, последвано от новото правителство тази пролет, промени позицията на София в прозападна посока и ускори реформите, включително в енергийния сектор, който беше в задънена улица от години, заяви той.
„През последните три месеца въведохме реформи, които бяха блокирани от 10-15 години“, отбеляза той.
България страдаше от прекъсвания на доставките на газ в миналото, особено през зимата на 2008-2009 г., когато Русия затвори крановете заради спор с Украйна. Последното спиране на газа също хвана София без много запаси, като през пролетта на 2022 г. нейните хранилища бяха запълнени до по-малко от 20 процента.
Оттогава, каза Василев, България е добавила реверсивни възможности към тръбопроводна мрежа от комунистическата ера, предназначена за транспортиране на газ към Гърция и Турция. Освен това се свърза с Гърция чрез нова връзка и изгражда повече трансгранични капацитети към Сърбия и Румъния.
„Доста добре се справяме“, отбеляза Василев. „Когато Русия спря газа, в рамките на 24 часа имахме план, избегнахме прекъсвания и скокове на цените и преминахме към по-дългосрочни решения.“
