Поредният правен абсурд, сътворен от сглобката
Домашното насилие вече да се наказва не само при брак или съжителство на семейни начала, но и при интимна връзка, приеха окончателно депутатите с изменения в Закона за защита от домашното насилие. Според последната редакция терминът „интимна връзка“ означава – „съвкупност от доброволни, трайни, лични, интимни и сексуални отношения между две физически лица от мъжки и женски пол, независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон”. И черешката на тортата – „като трайни отношения се определят тези, които са с продължителност поне 60 дни”.
Поредният правен абсурд, сътворен от сглобката, която най-нагло използва трагедията с момичето от Стара Загора като повод, всъщност ще донесе още повече проблеми, отколкото реално да разреши някой от съществуващите вече.
Редицата въпроси, възникнали след това правно умотворение, са по-скоро реторични, защото никой от законотворците не би могъл да даде логичен и аргументиран отговор.
Кой и по какъв начин ще установява коя връзка е интимна? А ако е само сексуална, интимна ли е? Ако е само платонична, интимна ли е?
Как ще се изчисляват въпросните 60 дни? От момента на първата среща, от момента на първата целувка, от момента на първия полов акт? За календарни или работни дни става въпрос? Кой ще гарантира и установи кога точно стартира броенето? С кои способи на наказателния процес ще се доказва наличието на такава интимна връзка? Може да ви звучи нелепо, може да ви звучи смешно, но за да се стигне до някаква присъда, някой и по някакъв начин трябва да е установил кога е стартирал установеният от закона срок.
А ако на 28-ия ден се стигне до побой? А ако вече веднъж са живели заедно, после връзката е прекъснала и е стартирала наново? Кога започва отмерването на въпросните 60 дни? Ако е осъществено насилие върху интимния партньор преди този срок, какво ще бъде то – домашно или някакъв друг вид?
Както всички разбраха, неяснотите, до които ще доведат тези изменения, са принос основно на Надежда Йорданова от ДБ. Тя е настоявалата за уточняване на периода от 60 дни, тя е настоявала и за разширяването на обхвата извън семейството. Хубаво е и именно тя да обясни на всички как практически ще се осъществява законът.
Следващият въпрос, който възниква, е, защо законотворците ни отварят вратата към възможността човек да бъде осъден само на базата на една декларация, което неминуемо ще доведе до злоупотреби.
Съвсем резонно е и питането дали по този начин депутатите ни не се опитват да прокарат противоконституционни текстове от Истанбулската конвенция, текстове, които налагат стереотип извън биологичния пол. Дали една от целите не е именно въвеждането и узаконяването на еднополовите връзки и бракове.
До тези изводи стигаме и съдейки по някои от присъстващите (и инициаторите) на протестите, които бяха афиширани, че са направени в подкрепа на пострадалата Дебора от Стара Загора, но на тях бяха развявани и плакати, гласящи: „Искаме Истанбулската конвенция”. Доказателство за това са и думите на евродепутата от ДСБ Радан Кънев, който горещо приветства текстовете на закона и призова за подписване на ИК, въпреки решението на Конституционния съд, като се позова именно на протестите срещу насилието, определяйки ги за политически. Призна си го и Манол Пейков от ДБ, който директно заяви, че хомосексуалните двойки трябва да бъдат защитени.
Истината е, че мнозинството от присъствалите на тези протести желаят просто настоящите закони да се спазват, да има адекватни присъди и да не се стига до подобни абсурди, като например сътворените от съдебния състав, разглеждали мярката на обвинения касап от случая в Стара Загора. Нито искат ИК, нито желаят легитимиране на различни патологични отношения, нито пък очакват лаици да творят закони. Но в момента наблюдаваме всичко това.
С тези промени ще се стигне не просто до забавено разрешаване на подобни случаи, а и до правни абсурди, и до затлачване на делата, и до усложняване на вече съществуващите проблеми. Да не говорим, че въпросните текстове са лесно атакуеми в Конституционния съд.
Формалният повод беше случилото се с Дебора, но в действителност, съдейки именно по приетите изменения, момичето не е имала „интимна връзка” с въпросния касапин Георги, което означава, че и занапред момичета и жени в нейното положение, няма да бъдат защитени по никакъв начин от умотворенията в закона.
Според редица прависти, тюрлюгювечът, сътворен от умовете в Народното събрание, е абсолютно неприложим, а ако по някакъв начин все пак влезе в Наказателния кодекс, досегашните абсурдни действия на редица магистрати, ще ни се сторят бели кахъри на фона на това, което предстои.
Виктория Георгиева
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
***
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
