От времето на соца си спомням един израз, който от безкрайно повтаряне беше омръзнал на всички нормални хора – „международното положение“.
Съзнанието ми моментално изкючваше, щом някой по телевизията почваше да говори за „международното положение“.
В толкова много клишета беше овъргаляно това „международно положение“, че нямаше друго спасение от него освен изключването.
Струва ми се, че съвсем същото става с един също толкова често повтарян израз – „домашно насилие“.
Разбира се, че има такова насилие. Негови жертви са жени, деца, възрастни хора.
Да, и мъже също, колкото и на някои да не им се вярва.
Също така има насилие по улиците. Когато се спречкат двама шофьори например.
Има насилие по стадионите.
В училищата. И на още много други места има насилие.
Само че за това никой не говори.
Всички днес говорят за „домашното насилие“.
Първият половин час от всички новинарски емисия е запазен за тази тема.
Ето така се стига до досадата. Когато непрекъснато ти пилят мозъка с едно и също нещо, ти преставаш да му обръщаш внимание.
Едно скоба.
Това повторение не е само папагалски похват.
В темата има много интереси. Участват много НПО.
А значи има и много пари. Които трябва да бъдат усвоени от въпросните НПО.
И това е една от причините постоянно да се върти, и върти, и върти, и върти темата „домашно насилие“.
И в резултат на това повтарение на все повече хора ще им става досадно и безразлично.
Независимо от факта, че проблемът съществува.
Само дето постоянното дърдорене банализира този проблем. Струва ми се, че дърдорещите никак не се вълнуват от банализирането.
За тях основното е усвояването на парите.
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
***
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
