Двойният стандарт в ЕС. Отново.
Когато фактите говорят брюкселските лицемери и българските им микрофони мълчат. Гузно.
Отдавна предупреждаваме, че във фалшивия патос на „европейските ценности“ има тежка пробойна. Именно, че тези с „ценностите“ ни смятат за втора ръка, второ качество хора, които не заслужават качествена храна, а могат да консумират каквото има и каквото остане.
Преди дни министърът на земеделието Румен Порожанов представи резултатите от ново, този път още по-мащабно сравнително изследване на етикетите, съдържанието, качествата и цените на хранителни продукти в България и в различни държави в Западна Европа.
Проучването е звучен шамар за Капитал, КлубЗ и Медиапул, които в хор твърдяха, че нямало разлика в качеството, че това било „хибридна пропаганда“ и прочее и прочее. Оказа се, че разлика има, а тези издания и розо-зелените евро-талибани създават и разпространяват фалшиви новини. Не че е новина. Но е факт.
Ето и малко цитати от изследването:
„Сравнението на етикетите сочи, че при 40 продукта (75,5% от обхванатите продукти) информацията на етикетите е идентична, а при 13 продукта (24,5%) са налице различия в представената информация по отношение на състав и/или хранителна стойност.
Различията в етикетите се отнасят за: мляко за малки деца, моцарела, безалкохолни напитки, сладкарски, тестени и шоколадови продукти и зеленчуков бульон.“
Съществени различия се откриват при следните продукти:
„Мляко за малки деца – по-високо съдържание на растителни мазнини (вкл. палмово масло) в българския аналог за сметка на по-малко съдържание на мляко на прах. Продуктът от България не съдържа млечна суроватка на прах и е с по-ниско съдържание на микроелементи и витамини.
Въпреки че българският аналог може да се определи като с по-ниско качество, той се предлага на сходна цена с тази в Италия.“
„Сирене моцарела – разлика в цвета и вкуса на продуктите, наличие на шупли в разрезната повърхност и утайка в саламурата на българския аналог. Продуктът от България е с по-ниско нетно количество и по-малко количество сирене в опаковката, за сметка на повече саламура.“
Бързо замразени багети – по-малко колбас и твърдо сирене в продукта на българския пазар, за сметка на повече чушки, доматено пюре и хлебна база.
Млечен шоколад – по-ниска масленост и по-ниско съдържание на какао в българския аналог. В млечен шоколад от друга марка е установено по-малко съдържание на лешници в продукта на българския пазар.
Безалкохолни напитки – разлики в състава, степента на газираност, вкуса и енергийната стойност.
При безалкохолна напитка с вкус на портокал от една и съща марка, българският аналог е с малко по-ниско плодово съдържание в сравнение с продукта от Австрия и съдържа глюкозо-фруктозен сироп вместо захар.
Тъй като продуктът е широко разпространен в цяла Европа е направено допълнително сравнение на етикетите с още пет други държави-членки на ЕС (Италия, Испания, Белгия, Германия и Унгария), според което плодовото съдържание варира от 5% в Българи и Унгария до 12% в Италия. В Италия, Белгия, Германия и Австрия продуктът съдържа захар, а в България, Унгария и Испания – фруктозо-глюкозен сироп.
Сравнението на цените показва същата нелицеприятна картинка.
Данните сочат, че при 31 продукта (58% от обхванатите продукти) цените в България са с между 0,4% и 64,8% по-ниски от тези в съответната държава-член на ЕС
Като цяло цените на шоколад, бисквитени изделия и безалкохолни напитки в България са съществено под тези в останалите държави-членове на ЕС, обхванати в проучването.
22 продукта (42% от обхванатите продукти) се предлагат по-скъпо в България (от 1% за сирене „Бри“ в Чехия до 166% за една марка паста в Италия) отколкото в другата държава-член на ЕС, като впечатление прави:
Италия – драстична разлика при една марка макаронени изделия, чиито цени в България са около 2,5 пъти над тези на италианските аналози.
За останалите продукти различията не са толкова съществени – в повечето случаи разликата не надвишава 20% по-скъп продукт в България.
И така, по-малко мляко, по-малко какао, по-ниско плодово съдържание, по-нисък грамаж, обаче повече палмово масло, при това в мляко за малки деца (!), но пък на по-високи цени, от тези в Западна Европа.
При положение, че стандартите на живот в Източна Европа, където сме ние българите и западната част на континента и съюза коренно се различават. В наша вреда. И тази разлика в стандартите е основната причина за миграционното цунами на млади източноевропейци към Западна Европа.
Както вече споменах, за тази разлика в качеството на стандартите на храните предупреждаваме отдавна. Първоначално ни се присмиваха, после отричаха, после ни наричаха популисти и накрая си признаха. Както се казва – факти.
Затова, следващият път, когато срещнете някоя празноглава, нелепо ухилена кукувица, която на всеки критичен въпрос, насочен срещу лицемерието и двойния стандарт на брюкселските бюрократи Ви отговаря с бодряшки комсомолски лозунги тип „Да, Европа!“, „Повече Европа“ и прочее глупотевини, попитайте я следните няколко неща:
Да произвеждаш един и същи продукт, под една и съща марка, на една и съща цена, но със различно съдържание и да продаваш „първото качество“ в западната част, а „втората цедка“ на аборигените в източната част не е ли хранителен апартейд?
Съзнателното продаване на по-некачествените продукти на изток, означава ли, че развитите демокрации смятат своите източни съседи за недостойни да оценят и консумират истинско мляко, кафе, шоколад и затова им изпращат един мармот да завива в станиол каквото е останало от трапезата?
Отношението към гражданите в източната част, което е образец за колониален манталитет, не противоречи ли на лицемерните лозунги за „общи европейски ценности“? Що за обща ценност може да бъде идеята да продаваш по-некачествено детско мляко на географски принцип?
А решение има. Предлагали сме го в НС, беше отхвърлено, пак ще го предложим. Решението е чуждите вериги да бъдат задължени да предлагат определен процент местна продукция, произведена в България.
