Новите ПОЛИТКОМИСАРИ са по лоши от старите, вкараха ни в една още по зловеща империя, а плюват против старата!
Бившият председател на парламента и бивш служебен премиер проф. Огнян Герджиков негодуванието си ,че още сме член на Евросъюза.
„Чудя се как ни държат още като член на ЕС“, изригна той. Законът „Пеевски“ за КТБ е явно противоконституционен. Налага се със задна дата.
Ходят ли всички на училище, както повелява Конституцията?, продължава професорът. Не, не ходят. Следователно имаме една фасада за Конституция.
МВР не е в състояние да се грижи за сигурността на гражданите. Хората от малките населени места са виждали полицай само на картинка. Наказателното право прилича на дреха, която е съставена само от кръпки, гневно трещи Герджиков.
После, държавата не може с властнически акт да влиза в ЧЕЗ. Това го няма никъде в белия свят. Затова трябва да слушат професионалистите. А не джендър-популистите, завършва тирадата си бившия парламентарен шеф.
Ако анализираме неговите думи, ще разберем най-важното. Герджиков в своя „праведен плам“ пропусна да спомене, че именно прославяният от него „бял свят“, тоест Запада, ни направи черни роби.
Започна се с прословутата „шокова терапия“ и планът „Ран – Ът“, които уж за няколко години щели да ни избавят от мизерията на „комунизма“. Вместо това западните Ран-овци или „Рамбовци“, както щете ги наречете, унищожиха всичко в България. Цялата икономика, здравеопазване, образование, култура, а сега искат да унищожат и нашите традиции и ценности и да ги заменят с джендърските си глупотевини.
Така че „белите държави“ се оказаха много по-черни от омразния им „комунизъм“. И хиляди пъти по безчовечни от него.
А КТБ, ЧЕЗ, това че много от децата не ходят на училище, това, че полицията вместо да пази народа, охранява властимащите и се грижи само да пресече всеки опит за протест срещу съществуващото положение, това, че Борисов толкова дълго е вече във властта, че скоро ще се превърне в „демократичен“ тиранин…Това са само следствия от онази невероятна разсипия, на която бе подложена нашата родина. През 1990 година България имаше мощна индустрия и невероятно, с екологично чистата си продукция, селско стопанство. Тогава нашата страна се нуждаеше само от малко технологично обновление и модернизация на машинния парк.
Но западните капиталистически акули имаха съвсем други планове. Те искаха да разрушат и унищожат България. И успяха.
А сега, когато е модно да се говори против Владимир Путин, нашият български народ и народите на другите източни и западни държави, обичат Владимир Владимирович. И показват своето уважение и обич към него и към Русия, по най-различни начини.
Защото онова, което направи Путин през годините, бе да дигне на невероятна висота икономическата и военна мощ на Русия. Още през 2004 г. той изгони американските хиени от Русия. И изби зъбите им, които се бяха впили в нейната плът.
След това изгони част от руските олигарси, а на останалите каза, че или ще делят с руската държава, или ще върнат до шушка всичко, което са награбили от руския народ.
По този начин руската икономика тръгна напред. А доходите на руснаците скочиха с 22 пъти. Владимир Владимирович изгони соросоидните НПО-та, заедно с техните джендърски „ценности“ и така прочисти духовния климат на Русия. А за военната мощ на Русия вече не смеят да говорят и най-големите натовци.
Какво, обаче, получихме ние от правителството на лицето Борисов? Разгром на всичко в страната, разграбване ресурсите на България, невиждан демографски срив и ликвидиране населението, западна и мюсюлманска колонизация и крясъците на Ердоган, че България принадлежи на Турция.
Ако вземем това предвид, да, прав е професорът. Защо още сме в ЕС, след като емисарите на същия този ЕС, подкрепяни активно от САЩ, унищожиха цяла България?
Какво правим в съюз, който не е нищо повече от една колонизаторска мафия, тръгнала да ограбва и унищожава родината ни?
Защо се кланяме на хора, чиято единствена цел е да ни ликвидират? Не е ли по-достойно да изправим глави и да се борим с онези, които се опитват да ни поробят и унищожат?
Отговорите на тези въпроси зависят от нас. Трябва или да се опълчим срещу морето от мъки, в което ни потопиха „белите хора“. Или, по думите на Елин Пелин, „да умрем като жабите, кога им пресъхне блатото“.
