Мъка ми е за бежанците. Немили-недраги по света. Далеч от всичко родно и мило. Не смеещи да се завърнат в опустошената територия. Говорещи с приятелите си по скайп и месинджър. Трепетно следящи новините от Родината си.
Два и половина милиона…бежанци. Българи! Българи, напуснали територията на абсурда, в която се превърна България. Бягащи не от война, а от катастрофа, която опустошава не само битието, но и съзнанието. И разликата – те не очакват спа хотели да ги посрещнат. Те работят дълги часове, сред трудности и чужди, за да могат да пратят някой лев на децата си и възрастните си родители. Плачат на Коледа, когато не могат да се върнат и да си видят семействата…
За тези бежанци плача аз! Те са ми свидни и близки и на сърцето. На тях трябва да помогнем. Да се върнат. Да знаят, че тук е нашата земя. Че тук е България, която няма да е мащеха за тях. Да се върнат в родна земя. Тук и пръстта, и стените помагат. Тук е България и нищо не може да я замени. Дърво без корен няма живот….
Елена Гунчева
…
Точно така се чувствам 😢Живея в Германия, но поради инвалидност, получена тук по време на работа, получавам соц.помощ. Сумата е колкото да преживява човек ☹️ Одавна ми се иска да се прибера в България, но как!?
…. , при тази политическа “лудница“ и икономическа нищета. Българите мигранти, на този етап се чувстваме като хванати в капан и без право на избор.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?