Ситуацията с украинските бежанци прелива чашата на моето търпение. Ако целта е никой да не остане у нас, да го заявят, макар че идиотите на власт не са се свършвали, демографски опустошена България само може да се надява да приласкае тези хора.
Още не е уреден въпрос със статута им на лица под закрила. Нито в София, нито в областите ги регистрират. Координацията между МВнР – Агенцията по бежанците и останалите ведомства – МЗ, МВР, МБРР, МССГ и т.т. за да и се даде достъп до здравна помощ също. Да не говори за бежански помощи и подслон.
Тези 40 лева пък не говорим.
В София и другите градове трябва да има временни пунктове за прием и последващо разпределение на хората. А Софийската община не може да намери подходящ подобен център. Деца и жени живеят при неприемливи условия.
Има много добри хора, но нито някой агитира за прием по домовете /а хората не ги приемат защото са бедни и сметките за храна и ток са големи/.
Една трета от жилищата – особено новото строителство – на София са или празни или за частично ползване.
Умерен човек съм, но ако до два дни не оправят кашата, ще подпукам правителството, защото те са отговорни. Да си издададат нужни наредби, заповеди, постановления – за това им плащат. Навсякъде искат огромни пари от украинците, за всичко. Попаднат ли в болница става кошмар.
Тези бежанци са огромен шанс, не само риск. Защото чрез тях можем да спасим себе си.
И още веднъж шапка на българите които отвориха домовете си. Представям си какъв велик народ сме били след като приютили над 700 хиляди души след първата световна война – дали сме подслон, работа, шанс. Сега сме много по-богати, но не можем да стъпим на малкия пръст на онези българи.
