Проф. Христо Бозуков отчете какво успя да свърши за два маната като служебен министър на земеделието и какви са основните проблеми в сектора, които трябва да бъдат във фокуса на редовното правителство.
– Как оценявате втория си мандат като служебен министър на земеделието – от май месец досега?
– Не знам дали аз трябва да си дам оценката. Нея трябва да я дадат земеделците, но съдейки по обратната връзка, която имам, е по-скоро положителна от тяхна страна.
В началото на мандата си поставях цели пред нашия екип, които са постижими и са съобразени със сроковете, с които разполагаме. Знаете, че когато поех ведомството, перспективата беше мандатът да е два месеца, а към днешна дата са вече почти седем месеца.
Това удължаване ни помогна да надграждаме започнатото и да успеем да завършим някои неща, за които нямаше да ни стигне един мандат време.
Най-важното за нас беше да върнем доверието на земеделците и гражданите към институцията и всички структури на системата. Започнахме активен диалог със земеделските стопани и през двата мандата гражданите имаха достъп до нашия екип.
Показахме, че няма нищо страшно да се работи прозрачно. Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) започна да функционира в интерес и на младите, и на средните стопанства, както и на местните инициативни групи, а не – както беше преди, да обслужва някои олигархични кръгове.
Започва вече да проработва БАБХ, дори „Напоителни системи”, пък за Държавен фонд „Земеделие” въобще няма да говоря, там е очевадно как стоят нещата в момента.
– Какви са амбициите Ви за Стратегическия план? Докъде сте с него и в какъв вид ще го предадете на Вашите приемници?
– Можем да кажем, че над 90% сме готови, но знаете, че често нещата се правят в последния момент. Идват нови искания и изисквания, с които евентуално трябва да се съобразим.
Важното е, че по някои механизми и мерки трябва да бъде взето политическо решение и по-специално по отношение на финансовите индикатори, като таваните за директните плащания т.н. Нашият екип ще го предаде в почти напълно готов вид, за да могат да бъдат взимани тези решения.
Трябва да уточня, че в началото на първия мандат, когато застъпихме през месец май тази година, Стратегическият план по новата ОСП беше застрашен от неодобрение от Европейската комисия поради лошото му качество и множеството проблеми при изготвянето му.
Това е документът, въз основата на който в периода 2023-2027 г. България ще прилага ОСП и решението по него не може да бъде взето само от служебно правителство, а от правителство, което ще бъде в по-дългосрочен мандат. Затова не бива да се допускат компромиси с него.
Пред следващата седмица ще го изпратим към председателя на Народното събрание и той вече да го насочва в посоката, в която тези решения следва да се вземат.
Екипът, който работеше върху Стратегическия план, се стремеше да бъде пределно обективен и да се съобрази с всякакви предложения от различни браншове, но както се видя и тези дни, в последния момент се явиха лозарите.
Те имат сериозни искания, които ние ще изслушаме и ще видим доколко може текстът да се съобрази с тях. Каквото може да се направи, стига да е законосъобразно, ние ще го направим, но това не бива да пречи на сроковете за финализирането на документа.
Както се получи, между другото, с ПВУ – до последния момент се подаваха искания. Но имам добра новина за ПВУ. Той е изпратен и има вече обратна връзка от ЕК. Забележките в частта за земеделие са незначителни и са лесно поправими, т.е. няма да има намаляване на парите.
Имаме амбицията да предложим на следващото правителство да се възползват от механизмите за нисколихвените заеми, за да може да се направи нещо и за стабилизирането на „Напоителни системи”. Но за това трябва да се направи един сериозен анализ кои системи трябва да бъдат рехабилитирани, а не на ангро за всички по много.
– Прозрачна институция ли е Министерството на земеделието в контекста на изказването на Кирил Петков, че аграрното ведомство трябва да е в основния фокус на КПКОНПИ?
– В частта си, че МЗХГ трябва да бъде във фокуса на комисията, съм съгласен с господин Петков, защото ние започнахме нещата, но те трябва да бъдат довършени. Доколкото разбрах, Кирил Петков е имал предвид, че министерството е капсуловано за периода преди управлението на служебното правителство.
Според мен, обаче, няма как, тъй като знаете, че зам.-министрите на финансите, на икономиката, на околната среда и водите, на труда и социалната политика, както и на регионалното развитие и благоустройството са част от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие”, който е орган на управление на разплащателната агенция.
Поради тази причина не виждам как може да се нарече капсулирано управление. Освен това, бюджетите, разходите и годишните отчети се приемат и утвърждават от министерския съвет.
Има и много други механизми за контрол – някои съществуват, някои се изграждат. Въпросът е да се прилагат и затова усилието трябва де е насочено към това, но трябва да има политическа воля – на министъра и на екипа му.
– Кадровите и въобще промените, които направихте, дават ли вече видим резултат?
– На много места – да. Аз много държа на обратната връзка и отзивите към момента са положителни. Разбира се, има и издънки. Знаете, един наш бивш министър-председател казваше: “България е малка, всички сме братовчеди” и кадрите са малко. Така че който и да изкараш, все ще му изнамерят някакъв компромат, а ако няма, ще му измислят.
– От нивото на опита си как мислите – експерт, администратор или политик трябва да е начело на аграрното министерство?
– Не е толкова важно какъв ще е министърът – експерт или политик, а по-важно е какъв е екипът, с който ще работи. Те трябва да са експерти.
– Направете прогноза за българското земеделие през следващите 10 години.
– Всичко зависи от земеделците. Те трябва да надскочат егото си и да се научат да работят заедно – малки и големи.
ВИЗИТКА:
Проф. д-р Христо Бозуков е роден на 14 януари 1960 г. Завършва висшето си образование през 1985 г. в Аграрния университет в Пловдив със специалност „Инженер-агроном по защита на растенията и почвата” и специализация – „Растителнозащитни технологии при полските култури”.
От 1985 г. е стажант-агроном в Института по тютюна и тютюневите изделия – Пловдив, а от 1986 год. след спечелен конкурс е назначен за научен сътрудник III ст. по растителна защита. От 1989 г. е научен сътрудник II ст., а от 1993 г. – научен сътрудник I ст.
През 1999 г. защитава научна и образователна степен „доктор по фитопатология”, а от 2003 г. – му е присъдено от ВАК научно звание „Старши научен сътрудник втора степен“ (доцент) по научна специалност „Растителна защита“. От 19 ноември 2014 г. е назначен на академичната длъжност „професор“.
От 2013 до 2015 г. е председател на Селскостопанската академия в София.
От 2002 г. насам е бил назначаван на длъжностите ръководител отдел „Агротехника и растителна защита”, главен секретар, председател на Научния съвет и директор в Институт по тютюна и тютюневите изделия, Пловдив. Председател e на Управителния съвет на ФНТССЗ-Пловдив, член на УС на ФНТССЗ-София и член на Съюза на учените в България. От 2015 г. е професор в Института по тютюна и тютюневите изделия в Марково, Пловдив.
От януари 2018 г. е член на Съвета за икономическо и социално развитие към Президента на Република България. Бил е министър на земеделието и храните в служебно правителство на проф. Огнян Герджиков.
Носител е на Златна значка на Федерацията на научно-техническите съюзи, диплом от Съюза на изобретателите в България, златен медал „Проф. Асен Златаров“ за доказан творчески принос и високи резултати в областта на науката и техниката. почетен знак „За принос в приложната аграрна наука през 2016 г.“ от Българската асоциация за растителна защита“, Медал „За особен принос в развитието на аграрната наука“, от Руската академия на селскостопанските науки и редица други отличия и награди.
