„Успение Богородично“ е храм на християнството и българщината, има дълга, драматична и кървава история. Манастирът е в подножието на величествени скали, с издълбани в тях стотици пещери.
Възникването му е свързано с историята на средновековния „Коритен град“, съществувал в близката местност Ритлите.
Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман през 1396 г. Той е основан по време на Втората българска държава, по време на управлението на цар Иван Шишман (1371-1393 г.), но е бил разрушен при нахлуването на османлиите.
Възстановен е през 1660 г. Наименуването на много от околностите с името на цар Иван Шишман дава основание да се предполага, че тук са станали стълкновения между неговата войска и завоевателите. През вековете на владичеството храмът е бил неколкократно опожаряван, но все пак е оцелявал и е бил съграждан отново и отново.
В годините на национално Възраждане манастирът се превръща в просветно средище. Години наред в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническо училище, богословски институт и Софийската духовна семинария.“
П.С. На таблото пред параклиса с кости, пише, че костите са на Ботевите четници!
