Първото е да съм прост. Не просто прост, а много прост. Нали помните онези крилати думи: Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме.
Друго може да не помня, но този закон на премиера съм си го записал. Умните дето протестират, какво постигнаха? Нищо. Пак Бойко ни управлява. Простият човек в България има най-големи шансове в политиката. Вижте ги: Караянчева, Захариева, Каракачанов, Симеонов, Сачева, Дани Кирилов… Да изброявам ли още? Кариера направиха. Томислав, подсказва ми вътрешния глас, бил мозъкът на управлението. Глупости и митове. Ако беше умен Бойко щеше ли да го държи до себе си, бе? Щеше ли да гледа като риба на сухо, изправен до него на онази язовирна стена? Отдавна е разбрал човекът, че тайната на успеха е в това да си прост и го докарва много добре. Затова нямаме и няма да имаме още бая време електронно правителство. И съвсем правилно, защото на прости хора, за какво им е такова сложно нещо? Чиновниците къде ще идат? На къра? Нали оттам ги взеха, що да ги връщат.
Втората ми молба – дано не прекалявам, – е да съм беден. Сиромах като Бойко Борисов, който в един от монолозите си каза: На мен пари не ми трябват. Стига ми къщичката в Банкя. Все едно Шекспир го е написал, нали? Е, сковал и един зайчарник до къщичката, но като има златни ръце, що да не скове…
А че ръцете му са златни никой не може да отрече. Чекмеджето с пачките и кюлчетата не го ли доказват? Нютон не може да измисли по-сигурно доказателство! Ами къщичката в Барселона? Ами онези 67 милиона, които Черепа твърди, че е дал на Горанчето за него? Ако не беше вярно, досега Гешев да го е опровергал, но той вика: Не коментирам обвиняеми. Не казва „не е вярно“, а не коментира. Схващате ли тънката мисъл? Не подценявайте Гешев и за онази Мата Хари, дето шетала на Бойко из спалнята. Казал, че прокуратурата не могла да открие коя е. И защо да открива, като я знае? Това е стратегия: Не я открива и Мата си мисли, че Гешев не знае коя е, ходи си свободно насам-натам, а той я следи на всяка крачка и се прави на умряла лисица – дебне, ще падне ли някоя рибка от червената спортна каруца. Златна рибка, естествено, Гешев други рибки не признава. Тази история тепърва ще набъбва. Защото – така говорят хората – не била само Мата Хари, а имало още Щирлиц, Розовата Пантера и пр.
Затова мечтая да съм прост и беден като Бойко. Не като пенсионерите, работещите за 450 лева, учените и виещите на умряло по селата. Ще обикалям с джипката и ще раздавам пари, а някоя като Севдето ще ме снима колко съм готин и колко много народа ме обича. Вечер със Севдето ще си говорим край камината за магистрали и конекторни връзки, за курса на златото и руския газ, а дървата ще пукат палаво в камината и ще ни обгръща топлина. Виелиците и протестите няма да ме плашат, нито някакъв оранжев код, защото ще съм обграден от народната любов. Българската народна любов признава само простите и бедните като Бойко, а не разни дето четат Киркегор и Ницше – от мен да го знаете. Не че не знаете, де. От друга страна една мисъл не ми дава мира: Ами ако всички си пожелаят същото?
Достоевски пише: Парите са още по-подли и ненавиждани, защото дават дори талант. За цял живот могат да го дадат.
Някога мечта ни е била освобождението. После – да се образоват децата. След това мечтата беше комунизма. Наследи я американската мечта – два и половина милиона заминаха. От известно време обаче актуално е: беден и прост с чекмедже и власт. Мечта да видиш. Мацките се лепят на такива.
Д-р Димитър Попкутуев
