Ангел Прокопиев е освободен от длъжността заместник-председател на Държавна агенция „Разузнаване“
Правителството прие решение за освобождаването на Ангело Прокопиев от длъжността заместник-председател на Държавна агенция „Разузнаване“. Прокопиев е освободен от поста по негова молба.
Богдан Николов е предложен за удостояване с орден „Стара планина“
Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на Република България за награждаване на Богдан Николов с орден „Стара планина“ без лента, първа степен, без мечове за изключително големите му заслуги към Република България в областта на спорта.
Предложението за награждаване е на Министерството на младежта и спорта.
Богдан Николов е роден в град Плевен, започва да се занимава с мотоциклетен спорт през 1972 г. Кариерата му преминава през два основни периода: като състезател по мотоциклетизъм на писта и като председател на Българска федерация по мотоциклетизъм.
Като състезател по мотоциклетизъм кариерата на Богдан Николов преминава през всички възможни нива, от механик на спортен клуб (1972 г.) до световен шампион през 1992 г. Общо за своята активна състезателна дейност за периода 1973 – 1992 г. има завоювани общо 16 национални шампионски титли и 5 международни, сред които: Шампион на Източна Европа: 1986 г. (клас 125сс), 1987 г. (клас 250сс) и 1989 г. (клас 250сс); Европейски шампион: 1988 г. (клас 80сс); Световен шампион: 1992 г. – SuperBike-S със заводски отбор и мотоциклет „Дукати“.
През 1994-та година Богдан Николов е избран за председател на Българска федерация по мотоциклетизъм и остава на този пост до ноември 2020 г. (общо 26 години, 6 мандата).
За периода 1995-2020 г. Българска федерация по мотоциклетизъм под неговото ръководство е организирала и провела 40 световни и 71 европейски шампионата в дисциплините „Мотокрос“, „СуперМото“ и „Спидуей“. През този период, с подкрепата на държавата и местната власт, в България са построени и развити 27 мотополигона, като основен инициатор за тяхното създаване е, именно, Богдан Николов. Три от тези мотополигони и към момента продължават да бъдат еталон за новаторство и пример за най-висок стандарт: мотополигон „Горна Росица“, мотополигон „Троян“ и пистата за „СуперМото“.
При проведените състезания на тези съоръжения за мотоциклетен спорт, Република България е получила седем отличия от Международната федерация по мотоциклетизъм за „Най-добър организатор в Световния шампионат по мотокрос“ (2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2012 и 2013 г.), както и три отличия за „Най-добър организатор в Световния шампионат по „СуперМото“ (2007, 2009 и 2013 г.
Под неговото ръководство и споделен опит, България и българските мотоциклетни състезатели са спечелили общо 284 източно европейски шампионски титли, 81 европейски титли, 2 световни вицешампионски и 1 световна шампионска титла.
Богдан Николов е един от основоположниците на Европейския мотоциклетен съюз и почетен член на Управителния му съвет от 2014 г. От създаването му през 2000 г. до 2020 г. е президент и на Балканския мотоциклетен съюз. През ноември 2020 г., след 26 години начело на Българска федерация по мотоциклетизъм, е избран за почетен председател на федерацията.
Награждаването на Богдан Николов е огромно признание за приноса му за развитието на мотоциклетния спорт в страната ни, както и за издигането на престижа на Република България сред международната общност.
Приет е доклад за Плана за изпълнението на Националната стратегия за хората с увреждания за 2019-2020 г.
Правителството прие Доклад за изпълнението на Плана за действие за периода 2019-2020 г. по Националната стратегия за хората с увреждания (2016-2020 г.). Документът представя развитието на политиката за правата на хората с увреждания и постигнатите резултати през периода 2019 – 2020 г. и е показателен за ангажираността на българското правителство за изпълнението на заложените в нея приоритети и цели.
Приемането на Доклада ще спомогне за предприемането на по-целенасочени, последователни и координирани действия от всички заинтересовани страни за постигане на целите, заложени в новата Национална стратегия за хората с увреждания (2021-2030 г.) и във връзка с прилагане на изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания в Република България.
Одобрени са изменения в Методиката за индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания
Правителството прие проект за изменение на Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания. Промените целят синхронизиране и прецизиране на документа в съответствие с влезлите в сила от 1 януари 2021 г. нови разпоредби в Закона за личната помощ.
Чрез измененията се определят хората, които имат право на лична помощ, съобразно реалната нужда на оказване на асистентска грижа за най-нуждаещите се и уязвими лица. По този начин се създава обективен механизъм за преодоляване на идентифицираните затруднения в областта на личната помощ.
Предлаганата промяна ще доведе до повишаване на ефективността на провежданата държавна политика за предоставяне на лична помощ на хора с увреждания.
Правителството избра нови представители на Министерството на финансите в Управителния съвет на Сребърния фонд
Министерският съвет избра Виолета Лорер, заместник-министър на финансите, и Милена Бойкова, директор на дирекция „Държавен дълг“ в Министерството на финансите, за членове на Управителния съвет (УС) на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. „Сребърен фонд“).
Заместник-министър Лорер заменя Дамян Стайков, а Милена Бойкова – Петя Кузева съгласно изискванията на Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за излъчване на членове на УС от Министерството на финансите.
Ръководството на Сребърния фонд се осъществява от Управителен съвет с 8 членове. Негов председател е министърът на финансите, а заместник-председател – министърът на труда и социалната политика.
Предлагат се промени в указа за утвърждаване на длъжностите във въоръжените сили и НСО, изискващи висши офицерски звания
Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на Указ за изменение и допълнение на Указ № 85 от 28 февруари 2012 г. за утвърждаване на длъжностите във въоръжените сили на Република България и Националната служба за охрана, изискващи висши офицерски звания за:
1. Промяна на наименованието на длъжността „Директор на служба „Военна информация“ на „Директор на Служба „Военно разузнаване“ в съответствие със Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване (обн., ДВ, бр. 69 от 2020 г.).
2. Отразяване на промените в системата за командване и управление от 1 септември 2021 г., като длъжностите, изискващи висши офицерски звания се привеждат в съответствие с изградената организационна структура на въоръжените сили, трансформирането на системата за командване и управление, и логистичното осигуряване на въоръжените сили.
3. Заличаването от 1 август 2021 г. на длъжността „Директор на дирекция „Комуникационни и информационни системи“ във Военния секретариат на Европейския съюз в Брюксел, Белгия“ предвид изтичане на мандата за заемането й.
Министерският съвет прие също така Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на указ, с който да освободи бригаден генерал Васил Събински от длъжността „Директор на дирекция „Комуникационни и информационни системи“ във Военния секретариат на Европейския съюз“ в Брюксел, Белгия.
Правителството предлага полковник Венелин Венев да бъде назначен на длъжността „Директор на Служба „Военно разузнаване”
Правителството предлага полковник Венелин Венев да бъде назначен на длъжността „Директор на Служба „Военно разузнаване” и да бъде удостоен с виеше офицерско звание „бригаден генерал“.
Министерският съвет прие също решение за предложение до Президента на република България за издаване на указ, с който да освободи генерал-майор Иван Лалов от длъжността „Заместник-командващ на Съвместното командване на силите“ и от военна служба, считано от 09.08.2021 година, поради навършване на пределната възраст за притежаваното военно звание.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на МС за надграждане на ИСУН 2020 за целите на Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС
Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2021 г. в размер на 180 000 лв., които са за надграждане на Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН 2020) за целите на Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС на национално равнище.
С предприетите действия се избягва забавяне при адаптирането на Информационната система, гарантира се прозрачността при изпълнението на Механизма, както и се осигурява детайлна информация за използването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.
Продължават системните усилия в посока намаляване на административната тежест чрез извеждане на процесите по комуникация, обмен на информация между всички ангажирани структури и крайните получатели в електронна среда. Обезпечават се и специфичните изисквания на Регламент (ЕС) 2021/241 за стандартизирани категории данни по отношение на получателите на помощта, за изпълнители и подизпълнители по договори, които да бъдат налични за целите на контрола и одита.
Необходимите средства за надграждане на системата са общо в размер на 1 380 000 лева. Ресурсите за 2022 г. и 2023 г. ще бъдат разчетени по бюджета на Министерския съвет в хода на бюджетната процедура по общия ред, приложим за първостепенните разпоредители с бюджет.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи
Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2021 г.
С правителственото постановление се одобряват допълнителни разходи, в размер до 15 000 000 лв., по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2021 г. за финансово обезпечаване на сключени договори за изпълнение на дейности, свързани с издаването на българските лични документи.
Правителството одобри 1 млн. лв. за нов конкурс за научни изследвания
Малко над 1 млн. лв. допълнително финансиране ще получи Националната научна програма „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ (Петър Берон и НИЕ) с решение на Министерския съвет от днес. Основната част от средствата – до 960 хил. лв., се отпускат за провеждане на нов конкурс по научната програма за 2021 година. Очаква се финансиране да получат около 8 нови проектни предложения. Останалата част от сумата ще гарантира изпълнението на следващ етап на проектите по програмата, одобрени през 2020 г.
Програмата се изпълнява на конкурсен принцип от фонд „Научни изследвания“ и се наблюдава и координира от Министерството на образованието и науката. Тя е одобрена през 2018 г„ а първите двугодишни проекти са финансирани през 2019 г.
„Петър Берон и НИЕ“ цели да ускори реинтеграцията и кариерното развитие на учени в български висши училища и научни организации. Успешното й изпълнение се очаква да повиши броя на утвърдените и водещи учени, които създават и развиват съвременни научни изследвания и въвеждат най-новите научни идеи и достижения в образователния процес във висшите училища. Това ще допринесе също за икономическия растеж и повишаването на конкурентоспособността на страната.
Кабинетът отпусна 2.2 млн. лв. за нови детски градини и училища в 6 общини
Близо 2.2 млн. лв. отпусна Министерският съвет за изграждане на нови детски градини и разширяване на съществуващи детски заведения в шест общини. Средствата са част от националната програма за строителство и реконструкция на детски учебни заведения и училища.
102 хил. лв. получава община Банско за изграждане на асансьор в новострояща се детска градина. На община Сандански се отпускат малко над 1.4 млн. лв. за строителство на нова детска градина, като сумата е половината от стойността на проекта. Близо 550 хил. лв. са осигурени за община Несебър за разширение на детска градина „Слънце“. Общините Дългопол, Костинброд и Самоков се финансират за различни дейности по проекти за нови детски ясли и градини и училища или разширяване на съществуващите.
Държавната програма цели да подпомогне общините да гарантират здравословни и качествени условия на обучение в детските ясли, детските градини и училищата. Тя е насочена и към преодоляване на недостига на свободни места.
Сред заложените цели са още успешно въвеждане на задължителното предучилищно образование на 4-годишните деца и увеличаване на училищата, в които обучението се провежда на едносменен режим.
По програмата в рамките на три години до 2022 г. са осигурени 210 млн. лв., с които ще се финансират общо 136 проекта. 89 от тях са за нови детски ясли и градини и надграждане на съществуващи. 41 училища и 6 професионални гимназии ще получат средства за нови сгради и учебни корпуси и реконструкция на съществуващи.
438 деца без места в столични детски градини получават компенсации
Правителството одобри 548 656 лева за компенсации за общо 440 деца, които не са приети в държавни и общински детски градини поради липса на свободни места. Проблемът на практика съществува само в столицата, тъй като само две от тези деца живеят извън София.
Изплащането за настоящата учебна година ще се извършва на два етапа. За периода от 1 януари до 31 май т.г. едно дете от община Варна ще получи 733 лева, а едно от община Пловдив – 417 лева. Останалите 547 506 лева ще бъдат преведени на Столична община за 438 деца. Второто плащане ще бъде за периода от 1 юни до 14 септември.
Средствата се предоставят на родителите за извършени разходи за отглеждане и обучение на децата им. Съгласно Закона за предучилищно и училищно образование право на компенсация имат родители на деца от тригодишна възраст до постъпването им в първи клас, които не са приети в детска градина за съответната учебна година поради липса на места.
Правителството одобри 10 милиона лева за ремонт на студентски общежития
Министерският съвет одобри допълнителни разходи в размер на 10 млн. лева по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2021 г. Средствата ще се използват за саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития.
През септември 2020 г. бяха предоставени 66 млн. лева за ремонтиране на студентски общежития. Държавните висши училища започнаха процедури по възлагане на обществени поръчки, но предвид заложените срокове в Закона за обществените поръчки не успяха да усвоят средствата до края на годината. Това наложи те отново да бъдат разчетени в бюджета за 2021 г.
Целта е да бъдат подобрени социално-битовите условия на студентите. Ще се инвестира в енергийната ефективност на сградите и ще се осигури съвременна среда за подготовка. Това ще повиши качеството на висшето образование и ще стимулира интереса на студентите към обучението.
Правителството одобри 10 млн. лв. допълнително за модернизация на професионални гимназии
Министерският съвет одобри допълнително 10 млн. лв. по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2021 г. Средствата са необходими за плащания по седем договора за модернизиране на образователната инфраструктура на професионални гимназии, които се изпълняват по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г. С безвъзмездната помощ се подобрява материално-техническата база на общо 103 държавни професионални гимназии.
Първоначалната сума по договорите, сключени в периода 2016-2017 г., е 110 513 000 лв. При изпълнението обаче са възлагани допълнителни наложителни дейности, които не е можело да бъдат предвидени при обявяване на поръчката.
Освен допълнителните 10 млн. лв. от бюджета, са необходими още 751 799 лв., които ще са за сметка на преструктуриране на разходите по бюджета на МОН.
Министерски съвет одобри Осмия годишен доклад за изпълнение на решенията на ЕСПЧ по дела срещу България
Министерският съвет прие решение за внасяне в Народното събрание на Осмия годишен доклад за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дела срещу България за 2020 г.
Темите на доклада са обособени в три части. В първата част е представена актуална информация за броя на осъдителните решения за изминалата година, броя на висящите жалби пред ЕСПЧ, както и, в резюме, някои решения на ЕСПЧ срещу България, постановени през годината.
Втората част съдържа информация за решенията на ЕСПЧ срещу България във фазата на изпълнение, като се посочва, че страната ни е приключила изпълнението по 56 решения на Съда.
Третата част засяга основни проблеми, произтичащи от решенията на Съда и посочва мерките, който законодателната, изпълнителната и съдебната власт следва да предприемат за успешното изпълнение на решенията и предотвратяване на бъдещи нарушения на Конвенцията и осъдителни решения срещу България.
Правителството одобри изплащането на 7500 евро обезщетение след споразумение
по жалба пред ЕСПЧ
Наследодателите на жалбоподателите са притежавали до 1950 г. земеделска земя, която след колективизацията била включена в градската част на гр. Смолян и впоследствие застроена.
С решение от 1994 г. на Поземлена комисия гр. Смолян е признато правото на собственост. С решение от 2001 г. Поземлена комисия гр. Смолян отказва да възстанови собствеността в реални граници. Решението е обжалвано от жалбоподателите и отменено е решение от 2006 г. на PC – Смолян. Съдът задължава кмета на общината да издаде в едномесечен срок заповед.
Необходимите документи са издадени през 2018 г. Реституционното производство по отношение на процесния имот е продължило около 24 години. Жалбоподателите повдигат оплакване за прекомерната му продължителност и за липса на ефективни правни средства за защита в тази връзка.
В светлината на константната си практика ЕСПЧ съдейства на страните да постигнат приятелско споразумение, ако българското правителство се съгласи да заплати на жалбоподателите обезщетение в размер на 7500 евро за всички вреди, разходи и разноски.
Правителството одобри изплащането на обезщетение след обявяване на едностранна декларация по жалби пред ЕСПЧ
Министерският съвет одобри днес едностранна декларация за изплащане на обезщетение от общо 51830 лева по седем жалби пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).
Повдигнатите оплаквания са предмет на добре установената практика на Съда и касаят лошите санитарно-битови условия в следствените арести и затворите, които жалбоподателите са понесли през различни периоди от време, както и липсата на ефективно правно средство за защита.
Взимайки предвид практиката на ЕСПЧ по сходни дела, българското правителство одобри едностранна декларация на основание чл. 37 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи.
Правителството одобри изплащането на обезщетение от 9 400 евро след обявяване на едностранна декларация по жалби пред ЕСПЧ
Министерският съвет одобри днес едностранна декларация за изплащане на обезщетение от общо 18 385 лева по пет жалби пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).
Повдигнатите оплаквания са предмет на добре установената практика на Съда и касаят лошите санитарно-битови условия в следствените арести и затворите, които жалбоподателите са понесли през различни периоди от време, както и липсата на ефективно правно средство за защита.
Вземайки предвид практиката на ЕСПЧ по сходни дела, българското правителство одобри едностранна декларация на основание чл. 37 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи.
Правителството се разпореди с имоти
Правителството предоставя безвъзмездно за управление на Русенския университет „Ангел Кънчев“ част от имот – публична държавна собственост, за нуждите на филиала на висшето учебно заведение в гр. Видин. Частта от имота се намира в гр. Видин, ул. „Бдин“ № 66, и представлява 1-ви и 2-ри етаж в четириетажна сграда, с предназначение: сграда за образование. Поради отпаднала необходимост се отнема от Професионалната техническа гимназия „Васил Левски“ – град Видин. Към момента във филиала на Русенския университет във Видин се обучават 630 студенти, като се очаква техният брой да нараства.
„Български пощи“ ЕАД ще продадат недвижим имот, който се намира в с. Тръстиково, област Бургас. Продажбата ще се извърши чрез електронен търг по цена, не по- ниска от определената от независим оценител. Имотът не е необходим за дейността на дружеството.
„Български пощи“ ЕАД ще продадат недвижими имоти и в Правец чрез електронен търг. Имотите – два гаража и един апартамент, са завършени на груб строеж. Те не са необходими за дейността на дружеството. Продажбата ще се извърши по цена, не по-ниска от определената от независим оценител.
България отпуска 93 577 лева за повишаване на ефективността и качеството на предоставяната официална помощ за развитие
Министерският съвет отпусна 93 577 лева за финансиране на дейности по линия на Пътната карта за сътрудничество между България и Комитета по помощта за развитие към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (КПР към ОИСР), предвидени за реализиране през 2021 г. Въпросният комитет, в който страната ни придоби статут на участник през 2018 г., е водещият международен форум за съгласуване на политиките на страните донори в областта на помощта за развитие и хуманитарната помощ.
Отпуснатите средствата ще послужат за повишаване на административния капацитет и оказване на подкрепа в процеса по реформиране и укрепване на българската система за сътрудничество за развитие, както и по актуализиране на правната база за предоставяне на официална помощ за развитие. Предвижда се в края на 2021 г. България и КПР към ОИСР да направят оценка на напредъка в прилагането на пътната карта като, по взаимно съгласие, може да се въведат нови дейности за 2022 г.
Участието на България в КПР е част от активно задълбочаващото се взаимодействие на страната ни с ОИСР през последните години, насочено към постигане и прилагане на нормите и стандартите на Организацията в различни области. Присъединяването към ОИСР е сред основните външнополитически приоритети на България.
Правителството одобри удължаване на проект в помощ на деца в Грузия, финансиран от България
Правителството одобри проект на Споразумение за изменение на Споразумението от 2019 г. за предоставяне на доброволна целева вноска между Министерството на външните работи и Детския фонд на обединените нации (УНИЦЕФ), чрез което се финансира проект в помощ на уязвими деца в Грузия.
„Включване на най-уязвимите деца и подрастващи извън училище в достъпа до качествено образование в Грузия“, подписан на 5 септември 2019 г., е на стойност 73 000 долара и е одобрен за финансиране с Решение на Министерския съвет № 516 от 27.08.2019 г.
С днешното решение той ще бъде продължен до 30 декември 2021г. Това ще позволи на УНИЦЕФ да завърши успешно всички предвидени дейности и да постигне поставените цели в Споразумението с България от 2019 г.
Одобрени са резултатите от участието на България в Съвета на ЕС по заетост и социална политика
Правителството одобри резултатите от участието на българска делегация в Съвета на Европейския съюз по заетост и социална политика, което се състоя на 14 юни 2021 г. в Люксембург.
По време на заседанието страните членки единодушно приеха Препоръката за създаване на Европейска гаранция за детето. България подкрепи трите заключения на Съвета относно работата от разстояние, социално-икономическото въздействие на COVID-19 върху равенството между половете и стратегията за правата на хората с увреждания.
Министрите на държавите-членки на ЕС обсъдиха още предложенията за Директива за адекватните минимални работни заплати, Директива за предприемане на задължителни мерки за прозрачност на заплащането и Директива за равното третиране.
В рамките на днешното правителствено заседание бяха одобрени и резултатите от българското участие в 109-та сесия на Международната конференция на труда на МОТ (3-19 юни), Женева. От българска страна беше направено видеообръщение във връзка с доклада на генералния директор на МОТ – „Работа по време на COVID-19” и предизвикателствата, които пандемията постави в глобален план пред здравната, икономическата, социалната и хуманитарна област и изпълнението на Дневен ред 2030.
Одобрен е докладът с резултатите от заседание на Съвета ЕКОФИН
Одобрен е докладът с резултатите от участието на министъра на финансите Асен Василев в заседание на Съвета ЕКОФИН, което се проведе на 18 юни 2021 г. в Люксембург.
Финансовите министри обсъдиха ставките на Данък добавена стойност и бъдещите действия по предложението за освобождаване от ДДС при внос и някои доставки във връзка с мерките от обществен интерес. Председателството представи доклада за напредъка по укрепването на Банковия съюз, а Комисията информира за актуалното състояние на оценката на плановете за възстановяване и устойчивост. В рамките на Европейския семестър за 2021 г. Съветът прие препоръки към държавите членки за техните програми за стабилност или конвергенция за 2021 г. и одобри заключенията по доклада за застаряване на населението за 2021 г.
Концесионният договор за добив на скалнооблицовъчни материали от находище „Янкова чешма” се прекратява
Концесионният договор за добив на скалнооблицовъчни материали (гнайсошисти) от находище „Янкова чешма“ ще бъде прекратен едностранно поради обективна невъзможност за осъществяване на дейностите по предоставената концесия. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание. Причината за прекратяването е фактът, че едноличният търговец – концесионер е заличен в търговския регистър при Агенцията по вписванията. Поради това правната форма, под която физическото лице е осъществявало търговска дейност, не съществува.
При осъществения контрол по изпълнение на концесионния договор Министерството на енергетиката е установило неизпълнение на договорни задължения от страна на концесионера. В резултат на това Министерството е предявило вземанията си, възникнали до датата на заличаване на концесионера, по съдебен ред. Съдебното дело е срещу физическото лице, осъществявало търговска дейност като едноличен търговец.
Одобрена е позицията на България за Неформално заседание на министрите по заетостта и социалната политика
Правителството одобри позицията на България за неформалното заседание на министрите по заетост и социална политика, което ще се състои на 8-9 юли 2021 г. в Словения.
В рамките на сесията „Към по-устойчиви пазари на труда“ министрите ще дискутират реинтеграцията на пазара на труда на хората, които временно са останали без работа, подобряването на достъпа до обучение на възрастните и осигуряването на възможности за гъвкава и качествена работа.
Основната тема по време на сесията „Към по-приобщаващи пазари на труда“ ще бъдат политиките за насърчаване на заетостта на младежи и възрастни работници в малките и средни предприятия. Министрите ще обсъдят и какви допълнителни национални мерки могат да се предприемат извън Гаранцията за младежта, за да се подобряват резултатите на пазара на труда за младите хора.
Одобрена е позицията на страната за неформално заседание на ЕКОФИН
Правителството одобри позицията на Република България за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което ще се проведе на 13 юли 2021 г. в Брюксел.
По време на срещата министрите ще обсъдят законодателния пакет с мерки срещу изпиране на пари, създаването на доброволен стандарт за Европейски зелени облигации, обновената стратегия за устойчиви финанси и проекта на заключения на Съвета по задълбочените прегледи за 2021 г. в контекста на Европейския семестър. Ще бъде дискутирано и прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост. Страната ни понастоящем актуализира своя план и планира да изпрати окончателна версия за одобрение от Европейската комисия до 30 юли. Очаква се да бъдат одобрени плановете на възстановяване и устойчивост на Португалия, Испания, Австрия, Германия, Италия, Латвия, Белгия, Франция, Словакия, Люксембург, Дания и Гърция. На заседанието ще бъде представена работната програма на Словенското председателство.
Одобрени са допълнителни 5,9 млн. лв. по бюджета на ЦИК за осигуряване на дейностите по машинното гласуване
Правителството одобри допълнителни разходи в размер 5 927 914 лв. по бюджета на Централната избирателна комисия за 2021 г. за финансово обезпечаване дейностите по техническото осигуряване на електронното машинно гласуване за изборите за народни представители на 11 юли 2021 г., като в тази сума е включен ДДС.
Обезпечените с постановлението дейности включват модифициране на софтуера и настройване на бюлетините, конфигуриране, инсталиране и настройване на устройствата за електронно машинно гласуване и обезпечаване на пълния размер на необходимите средства за доставка на 1637 специализирани устройства за електронно машинно гласуване и 19 500 смарт карти.
Средствата ще бъдат осигурени чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2021 година.
Правителството прие промени в Наредбата за медицинската експертиза
Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза. Промяната, касаеща отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти, цели по-голяма прецизност по отношение на критериите, по които се извършва оценката на уврежданията, предвид динамиката в развитието, различните етапи и стадии на едно и също заболяване.
В част от случаите се актуализира величината на определени проценти, съответстващи на отделни отправни точки, като се взимат предвид достиженията на медицинската наука и практика. Отчитат се и съвременните възможности за терапевтично повлияване на уврежданията. При доказани генетични аномалии се премахва обвързаността между възрастта и оценката на степента на увреждане, тъй като възрастта няма отношение към функционалния дефицит.
Промяна в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, свързана с временната неработоспособност, цели болничният лист за карантина да се издава от лекуващия лекар, независимо колко дни временна неработоспособност е имало лицето преди карантината. Това ще улесни както гражданите, защото няма да се налага да посещават различни органи на медицинската експертиза в условията на карантина, така и ЛКК и ТЕЛК, които няма да бъдат ангажирани с този вид експертиза.
Промяната в Правилника и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, касаеща изискванията към състава на ТЕЛК и НЕЛК, цели окомплектоване на комисиите, ангажирани с приемането или отхвърлянето на професионален характер на заболяването. Взаимозаменяемостта между специалистите по професионални болести и тези по трудова медицина ще гарантира кадровата осигуреност на ТЕЛК и НЕЛК и оптималното протичане на медицинската експертиза по отношение на професионалните болести.
Правителството отпуска допълнителни 235 991 237 лв. по ОПИК 2014-2020 г. за осигуряване на финансиране за мерки насочени към борбата с последиците от разпространението на COVID-19
На днешното си заседание правителството даде съгласие Управляващият орган на ОПИК да сключва договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и да стартира изпълнението на гаранционен финансов инструмент над определения бюджет на оперативната програма.
Одобрението на предложеното наддоговаряне на бюджета на програмата ще позволи на УО на ОПИК да предприеме последващи действия по ефективното предоставяне на подкрепата за МСП. Програмата ще бъде насочена към осигуряване на необходимите форми на финансиране на средства за оборотен капитал и ограничени инвестиции за предприятията, засегнати от пандемията COVID-19.
Одобреното наддоговаряне ще има временен характер, като наддоговорените средства ще бъдат възстановени от предстоящо допълнително финансиране от механизма REACT-EU за ОПИК за 2021 г.
