Здравейте, приятели!
От няколко дни пътувам из цялата Варненска област, из малките градчета и селца. Накратко – тъжно е!
Срещнах се с достатъчно хора, за да мога да си позволя да обобщя ситуацията. Приятели, с малки изключения, времето в малките населени места около Варна е спряло преди около 30 години. В повечето от тях улиците са асфалтирани за последно тогава, точно в този период последните ученици са прекрачили прага на местното школо, също тогава е проплакало и последното новородено.
Икономическата ситуация е трагична. Човек трудно би могъл да си намери работа. Най-големият работодател е съответната община. На практика, на повечето места е изграден на ново феодализма. Само, че тук говорим за мутро-държавен феодализъм. В малките общини кметовете са “все и вся”, а тези които са се уредели да работят в местната администрация са облагодетелствани. Останалите са низвергнати. Хората масово се страхуват да говорят за проблемите си, просто за да не останат без работа.
И все пак срещнах и смели хора. Смели, просто защото си позволиха да говорят. Аз пък, от своя страна, се чувствам длъжен да споделя проблемите им с вас.
Естествено, ще започна със здравните грижи. В много от селата здравеопазването просто липсва. Представете си – няма дори личен лекар. Не постоянен кабинет. Липсва дори седмично посещение. За аптека не искам дори да говоря. Добре, че хората се организират – обикновено собственика на местния магазин събира всички здравни книжки и рецепти. Отивайки да зарежда стока до града, минава и купува лекарства за всички нуждаещи се. В градчетата ситуацията също е плачевна! В една от общинските болници, например, от 25 лекари, 17 са пенсионери. Местния пулмолог, приятели, е на 82 години и работи в още 3 болници. Ако прекъсне посещенията в която и да е от тях, съответното отделение ще трябва да бъде закрито…
Транспортната мрежа. Ами, приятели, на повечето места тя просто липсва или автобусът до общинския център е сведен до един, повтарям един автобус на ден. Представете си трябва да отидете до града, за да си свършете някаква работа и няма с какво да се приберете обратно. Хората се оплакаха, че има таксиметрови шофьори, които се възползват от ситуацията и им вземат по 7 лв. в посока. Съгласете се, че при пенсия от 200, 300 или 400 лв., това е сериозна сума, за да отиде човек до града.
Какво да кажем за липсата на защита от страна на полицията. Хората на места се оплакаха, че се обаждат да регистрират кражба и получават подхвърляне от органите “Бабо, и какво да направим сега!?!”.
А като гледам всичките порутени сгради на местната кооперация, универмага в центъра на селото или пък на местното училище…приятели, къса ми се сърцето!
Може още много да се говори, но ще спра до тук. Голяма част от хората в малките населени места живеят мизерно в своята вила “Мъка”…
