Не е за вярване. Не отложиха Великден заради Covid-19, но ще стоим смирено извън черквите със запалена свещ и поне на 2 метра от близките си. Компромис, защото православната ни църква не се предаде пред управленческия натиск, съобразен за кой ли път с решения на Ватикана и чужди държави, промотирани чрез писмо на наши интелектуалци с позната от години цивилизационна ориентация. Било грижа за здравето и живота ни. Живот, който трудно може да се нарече нормален в условията на пандемичен шок. Шок, подхранван с подобаващи информации от услужливи медии, чиито журналисти свикнахме да наричаме мисирки. Има опасност, факт, но загубата на мярка допринася не за съхраняване на здравия разум и необходимо хладнокръвие в трудни моменти, не за вдъхване на вяра в държавата и увереност, че ще възкръснем след вирусната тегоба, а за замъгляване на ситуацията в здравната ни система . Все по-ясно става, че тя няма как да издържи, ако, не дай Боже, броят на заразените расте главоломно. Мерките са отлагателни т.е. да се осигури бавно придвижване на кривата нагоре, за да могат болниците да поемат заразените. Затова другите трябва да стоят у дома, за да не се поемат излишни рискове. Ще се срути здравната система, а това заедно с предстоящото масово обедняване ще доведе държавата до колапс. Точно това вече е трудно да се прикрива. И то на фона на съобщения, че частна фирма в Италия продала на Вашингтон създадени и използвани в страната тестове за коронавируса, които веднага били подложени на изследвания и използвани зад Океана. Става въпрос за онази Италия, на която светът съчувства заради неимоверно големия брой жертви на вируса и която получи своевременна помощ не от съюзниици, а от страни като Русия, Китай, Куба и дори Венецуела. Броят на жертвите на Ботуша не намаляват, но бизнесът си е бизнес, нали, в нашия свят. И всичко това след като се разбра,че Берлин намери начин да спре своя фирма да не предостави срещу солидна сума своя разработка с ваксина срещу вцепенилия ни вирус. Онзи Берлин, който не се отзова веднага на молбата на Рим за доставка на маски, ръкавици и медицинско оборудване и не подкрепи искането на премиера Конте за финансова инжекция чрез т.н. общоевропейски коронаоблигации. Говорим за Италия, докато една лекарка-виросолог от Испания заявила на висок глас, че „след като аз взимам 1800 евро заплата, а Роналдо 3 млн. , той да ви създаде ваксина срещу коронавируса”. Толкова е дълбока социалната пропаст сред хора, общества и държави в прехваления ни свят, толкова е несправедливо разпределението на благата, толкова е премината мярката, че просто един вирус или бактерия го сриват. Сякаш e Боже наказание като за „содом и гомор”, както се знае от Библията т.е. историята. Потъва ли наистина светът? Онзи свят, който гледахме с възхита преди десетилетия, а сега се държи като „гангстер на международната сцена”, както казват някои на Изток. В Пекин наричат държавния секретар Помпео „политически бандит” във връзка с негови изказвания срещу Китай по време на видеоконференцията на Г-20 тези дни, а ген.секретар на ООН говорил там за „необходимост от военно положение”. Ами сега? Обикновено в такива ситуации се намират някои бивши управляващи, които могат да лансират инициативи, които устройват статуквото с цел съхраняването му. Дали ще е създаване на „временно световно правителство” или „нова евангелизация” няма значение, мерките ще трансформират хората, които ще бъдат управлявани дистанционно и под непрекъснато следене. Нали такива са сега взиманите мерки, които едва ли скоро ще бъдат премахнати. Ще си живеем в социалните мрежи, в депресия и с деца, които няма смисъл да ходят на училище. Обучението може и от дома да се осъществява, видя се. Да се възмущаваш от използването на 5-6 учебника по един предмет или от изхвърлянето от учебния материал на велики или значими поети и писатели, на важни исторически събития и личности-герои губи смисъл. При такива условия е безсмислено да се съпротивляваш и на взети решения, които се мотивират с грижа за живот. Значи светът ще е различен, но дали ще ни харесва? Е, това вече никой не ни пита. Особено в ситуация на паника, която блокира мисловните ни процеси. Ще си ръкопляскаме по балканите, ще пеем в знак на признателност към лекари и медсестри, които бяха позагубили имидж, ще притичваме към суперите с надежда, че днес повишаването на цените не е като за края на света, но увереноста, че ще станем по-добри ще избледнява. Защото не можем да станем по-добри в свят, в който технологиите са по-важни от разума, в който съпричастност има само на думи, а иначе изолацията е гаранция за собствено възкресение. Това е светът днес и в него конфронтацията замества дипломацията, пренебрегва протокол и правила, установени от столетия и не носи надежда за „мирно съвместно съществуване”. Песимистично? Не, отрезвяващо. С благи слова и хвърлени в кладенец „социални помощи” няма да се получи след като сме се убедили наистина, че „вирусът е идеална маскировка за финансова криза и разпад на глобалните пазари”. Явно наистина трябва да се потърсят лидери с друга визия и знания, които не са вторачили поглед в пренаписване на историята и събаряне на паметници, а имат идеи и политическа смелост, за да им повярват хората, че светът може да е друг и по-справедлив. Не да действа само в интерес на банки, корпорации, чужди сили и за собствен джоб. Ако един вирус може да е „маскировка”, тогава този свят не ни е нужен. На нас, редовите граждани. Църквата май е наясно по темата.Едва ли е случайно, казва един наш отец, че старите православни светини като Охрид, Косово и Киев вече не са на територията на създателите си. Е, нека все пак да гледаме напред. Малко оптимизъм ще ни е полезен, за да оцелеем. Това пък ние, българите, го можем. Доказали сме го с нашата 1350-годишна история.
