Дори Андрей Р., който може да обясни всичко, и той безутешно слаломира с ръце: ту ГЕРБ си отива, ту е заседнал като препълнена гемия в плитчина. Липсват трезви обяснения за поредния успех на ББ.
Това лиши от обичайната им словохотливост дежурните екранни герои, понеже главната причина за въпросния успех ги отвежда до нещо, което те гледат да избягват на всяка цена. Народа.
Протестен вот има, търкаля се по улиците, но няма кой да го консумира. Отгоре на всичко, липсваха нестандартните решения.
Хайде да се порадваме на някои фантазии. Например, във Варна БСП трябваше да издигне кандидатурата на Георги Гергов – заради гениалната му комбинация с известната „дупка“, варненци като нищо щяха да го подкрепят.
Но Нинова заложи на невзрачната Клисарова, тя сякаш ревнува по-ярките личности.
Срещу Шивача/Портних*, който до преди десетина години все още бил руски гражданин – така поне твърдят Костадинов, с когото ще се джаскат на балотажа, и Уикипедия – шанс има само здрав балкански персонаж като Гергов, въпреки, че той пък е руски консул в Пловдив.
С Шивача беше свързано и едно персонално застъпничество – и то дойде от Христо Стоичков със специално видео-обръщение.
За голяма част от варненци това се оказа по-важно, отколкото новото „кръгово“ на булевард „Васил Левски“, което всъщност било елипсовидно, викали му водопада – може би и заради това цената му е замайваща. Навремето с толкова пари направиха НДК.
Но да не сме прекалено придирчиви. За да се успокоите, само си представете, че Портних ви шиеше костюмите – никога ръкавите нямаше да се еднакво дълги.
Най-потърпевша, поне засега – преди балотажа, е Манолова.
Тя стоеше добре като омбудсман, тази длъжност приляга на характера й, как я навиха за новата й роля на кандидат-кметица един Господ знае. А може би и Бойко.
Костинбродската афера – истинска или не – винаги ще й тежи като ръждясала котва.
Още когато Бойко подметна, че е направил много за Мая, стана ясно, че в един момент ще си го поиска обратно направеното, и то двойно. „Костинбродската аферистка“, това са негови думи, му даде основание да се втренчи в любимото си съперничество с БСП, което отново спечели. /Кога ли ще дойде времето за другата битка – тази за Народа?/
БСП не си научи урока и след успеха на Радев – все гледат да приватизират някого, да му теглят още една ръка червена боя – вместо да стоят отстрани и да го побутват дискретно, колкото могат.
Наскоро Бойко ми сви една любима дума, утешавам се с нея от дълги години– „главанак“, много е подходяща за нашите политикани: главите им са все големи, обаче дрънчат на кухо – дрънчат, докато не превърнат и държавата в държава-главанак. Бойко я използва покрай скандала с директора на Радиото.
Но главанаци има, колкото щете, и сред леваците вдясно.
В изборната нощ поне два пъти техни хора цитираха един известен френски лаф: навремето, преди балотажа между Ширак и Льо Пен, социалистите призовали привържениците си да пренасочат подкрепата си за Ширак така: „По-добре крадец, отколкото фашист“.
В нашия случай „фашистът“ би трябвало да е Мая, а пък крадецът – човекът на ГЕРБ. Хубав комплимент, нали?
И сетне тия ще очакват подаяния от Бойко. Може и да получат, той мре да съживява политически трупове и да ги унижава.
Това е някакво много изобретателно политическо некрофилство.
Бонев от „Спаси София“, който за някои е звездата на тия избори, ме подсети за младите ни математици, които все обират медалите на всевъзможни олимпиади, а в същото време значителна част от съучениците им са функционално неграмотни.
Ето една задача за олимпийците ни: възможно ли е право на глас да имат над 6 милиона и 200 хиляди души, след като, според последното преброяване, целокупното ни население е 7 милиона?
А децата и младежите до 18 години са около 1 милион и 200 хиляди души. Който реши задачата, ще получи тиквен медал от ЦИК.
Харесва ли ни или не, Падишаха ще стои, докато иска. Играта на БСП е отчайваща.
Един ясен, чист социалист, дори дървеноглав да е, не успяха да намерят за София.
За БСП отместването на Падишаха е непосилна задача. Той пък прекалява като ги нарича крадци, по-справедливо е да използва думата „инфантили“, тя не е по-малко обидна.
И неговата не е лесна – няма с кого да се сбори истински. Въпреки това, понесе загуби на първия тур – и може би заради това заряза грубовато-ухажьорската роля, която играе с удоволствие от години. И заговори за „кукувици“и руси мадами; видя ми се изнервен на кратката пресконференция, която даде на крак – нито една дама нямаше в антуража му от навъсени мъже, само един се хилеше като пияна жена, но той пък искаше преди години да го вкарва в затвора. Всяка блондинка е за предпочитане пред такова леке.
Би Ти Ви трябваше спешно да смени слогана на предизборната си продукция: „Ти местиш“ – но караха до края с него.
Защото се оказа, че „ти“ не местиш – и не само, че не местиш, ами и нямаш никакво желание да го правиш. А и дори все още да си съхранил някакво желание, то се процежда с мъка.
Болшинството обикновени хора нищо не местят – това пролича и от тези избори. Местят турците – промислено, предани на каузата на водачите си. Местят и циганите – известно по какви причини. Ами българите какво местят изобщо?
Сръдлив софиянец ще ругае кметицата, че си е счупил крака в някоя дупка, но няма да отиде да мести.
Това е велико, безподобно постижение на Прехода.
Дори бежанците – специално ония от Африка – се опитват да преместят съдбата си. Тук наблюдаваме окончателно примирение с келявия животец.
Големият въпрос беше, дали разпръсквайки харизмата си над всевъзможни типове, ББ ще спечели и тези избори. Отговорът се оказа лесен: всички останаха под сянката му и се чувстват добре там, дори
уж-опозицията. Защо тогава обикновеният човек да мести каквото и да е. Ай сиктир с вашето местене…
Един от опонентите на Портних каза, че ако не е ГЕРБ, той няма да спечели и 100 гласа. Бойко му прости някакво приключение в Хайфа/Израел – и послушно вкупом му простиха и варненци. А Бойко можеше да направи нещо забележително: да извади ден преди изборите Шивача от надпреварата. Щеше да спечели безподобно одобрение.
Ами десните – какво ще местят те в София, ако искат наистина промяна, къде ще насочат/преместят гласовете си.
Една баба-реститутка, на която й хлопат ченетата от плочките по булевард „Витоша“, ще гласува ли за Мая Манолова? Интересува ли я плочника изобщо – или нейното местене е приключило преди двайсетина години, когато си е върнала дюкяна, сетне го е дала под наем за сладкарница, взема три хиляди евро на месец – и за нея преместването на българската Съдба окончателно е приключило.
Докато мазните торти вървят, къш на Съдбата!
Онова, което се случи на изборите в Будапеща е невъзможно тук.
Очаква се тук да мести Народа – обаче той е добре дресиран, дори е самодресиращ се.
В годините на Прехода бе дозаличено цялото му самочувствие – заради това му е невъзможно да измъкне още нещо от себе си, да премести нещо в себе си, примирен е да стои затапен, задръстен…
Всеки се затваря в собствената си история и няма никакво желание да мести нищо, още по-малко колективно; няма желание и да се вглежда – нито назад, нито напред. Вън от съмнение – симпатичен образ на завършената безнадеждност.
„Осиновен“ задълго от тоталитарния порядък, включван понякога и в неособено разумни начинания на колективното местене, в ония години човек, все пак, си даваше сметка, че талантът и упорството ти дават възможност да местиш донейде свободно съдбата си.
Промяната бе посрещната с прекомерна наивност. Скоро обаче стана ясно, че Прехода е Раят на Главанаците от голямата игра.
Постепенно обикновеният човек загуби нуждата си да мести, да участва в някакво местене – което пък все довежда до един и същи резултат…
А междувременно милиони възрастни хора окончателно бяха преместени, изместени, изметени някъде далеч и забравени. Превърнаха се в ненужни петънца от общата картина – и тя порядъчно мътна.
И кой да мести сега тяхната съдба? В крайна сметка, местиш, не местиш – все тая…
Не само, че не местят, но дори не си знаят цената – на гласа си, на гласчето си.
Знаят си обаче цената циганите. На тия избори един предлагаше четири хиляди гласа наведнъж, комплексно обслужване.
Вече ми минава една кощунствена идея: и нашите хора, преди някой ден наново да се научат да местят, да определят цената на гласа си, да не гласуват, без да им плащат, дано така схванат силата си.
И без друго Политическата Секта е превърнала всичко в алъш-вериш – нека тогава да включи в менюто и местенето на обикновените хорица…
А, всъщност, нежеланието да местиш е форма на самоубийство, то е над-отчаяние.
Защо хората станаха такива, защо решиха, че нищо не зависи от тях?
Какво ги отчая до такава скотска степен? Питайте лакеите на Прехода – неговият „възход“ със сигурност е една от причините.
Нека си дрънкотят кметовете, че ще работят в полза на гражданите – в смисъл, че те ще ползват 6 сантиметра от асфалтовата настилка на градските улици.
Останалите 14 сантиметра ще асфалтират джоба на Сектата.
Дали не се е оформило някакво ново тайно знание, за което нямаме представа, според което е напълно несмислено хората да местят?
Тогава ще чакаме Сектата да се отегчи и измори, да се самоизядат в нея.
Усещането, дори убеждението на обикновения човек, че нищо не зависи от него е едно от най-отвратителните постижения на Прехода, то е дори по-лошо от това да се гласува 100% за Живков.
Едновремешната автоматизация на колективното поведение изглеждаше нелепо/позорно. Но сегашната апатия не е по-малко оскърбително-позорна.
Гледай да не се удавиш в „кръгово-елипсовидното“ във Варна – и това ти стига.
Според едно проучване, само една четвърт от анкетираните смятат, че нещо зависи от тях по време на избори. Създава се едно ново гигантско гето за онези, които са пасивни, не искат да местят.
Предизборните компромати нямаха никакво значение.
Официалните медии внимаваха за кефа на галениците си. Партизанските медии, главно малки сайтове, обаче оставяха следи, дращеха по паметта на Бъдещето.
Изборите бяха/са интересни с едно – дали сянката на Бойко ще се прокъса по някакъв начин. Отговорът е – не.
И друго беше любопитно: ще се разпадне ли страната на отделни феоди, ще се измъкнат ли някои от тях от Сянката.
Това се оказа невъзможно – и няма да има политически кастрации.
Цветанов се оказа един сапунен мехур.
*Портниха /руски/ – шивачка, Портной – шивач; с известно въображение може да приемем Портних като шивач.
***
УТОЧНЕНИЕ
Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр., които използват името ми или мои фотоси, нямат нищо общо с мен.
***
