Няма спасение от глупостта и истината за Пламен от покрива

Пламен Георгиев, храбрият шеф на КПКОНПИ, вече е с охрана от НСО. Защото имало заплаха за живота му. Тя идвала, може би, от олигарси, на които са запорирани имоти и банкови сметки. Тези изчадия адови били измислили компромата с тризонета, на покрива на който има каруца, сауна, барбекю и бог знае още какво, за да му отмъстят.
След вица на Цветанов, че има руска следа в атаките срещу него, това е втората смешка, достойна за „златния фонд“ на радио Ереван.
Цветан Василев и Иво Прокопиев, за които явно намеква Георгиев в сюжета със заплахите, са със запорирани имоти и сметки от няколко години. Няма кой да се върже, че чак сега са се сетили да му вгорчават живота. Освен това и двамата не са в състояние да синхронизират толкова много медии, в това число и бТВ, които тези дни вадят уличаващи го документи. Някой му е дал глупав съвет за кризисен ПР.
Бедите за Георгиев идват от самия него, но му е трудно да го признае. Защото:
1. Пламен Георгиев си мисли, че като шеф на най-голямата антикорупционна структури може да преследва всички, но никой не може да преследва него.
2. Вярвал е и още вярва, че това, което е забранено по закон за другите, е разрешено на него.
3. Разчита, че политическият „чадър“ е forever.
4. Нарича фактите компромати и се надява някой да му повярва.
5. Нахвърля се на медии и журналисти, които отразяват пропадането му, а не го организират.
6. Георгиев умира от страх, защото знае, че ударите могат да дойдат само от три страни:
а/ От ГЕРБ, но те са го номинирали и избрали, пък и не им трябват още скандали, от които да инкасират щети.
б/ От Делян Пеевски, когото е обслужвал, но от когото, поради промяна на ситуацията, се опитва да се разграничи.
в/ И от медии, за които обществения интерес означава нещо.
Шеметната кариера на Георгиев подсказва, че или е уникален талант в това, как се прави кариера или върши услуги, от които други се гнусят.
Пламен Георгиев е пътник. Оставането му начело на КПКОНПИ компрометира все повече ГЕРБ, управлението, парламента и институциите като цяло. Каквото й да направи той оттук насетне, то винаги ще минава под мотото: „Карлсон, който живее на покрива“. Освен това настъпи мотиката с обвиненията срещу медиите.
Спомина се и мечтата му да седне в стола на главния прокурор. На нейно място се настани страхът да не стане клиент на държавното обвинение и съда, срещу който изрече много неистини и обвинения.
Глупостта и алчността са затрили не един обещаващ, на първо четене, кадър.
Бодигардовете ще му отварят и затварят вратата на служебната кола, ще го вардят от микрофоните и камерите, но не могат да го спасят от страховете му. Нито от истината.
Изход, разбира се има. Подава оставка, качва се на покрива, който се намеси съдбоносно в живота му, пали барбекюто, сипва си питие и и си пуска „Адио, Маре“. Току виж каручката, курдисана по Фън шуй, проронила сълза в подкрепа на драматичния момент… През това време БарниРъбъла вече ще загрява край тъч линията…
Д-р Димитър Попкутуев