Има нещо и смущаващо, и общо в последните разстрели – и на данъчния, и на семейството в Нови Искър.
Общото е, че и в двата случая стилът на „работа“ е подчертано професионален в ликвидирането.
Странното е, че нито една от жертвите не „заслужава“ този потенциал – става нещо като да гърмиш муха с топ. Да, данъчният е шеф на важна структура, но не е чак толкова голям, че чак килъри да му пращат. Такава участ обикновено се финансира за по-едри фигури. По-скоро тази стрелба звучеше като послание-декларация-образец към някой по-голям: Ето, виж, имам потенциала да те гръмна по всяко време, ВНИМАВАЙ!!!
Абсолютно същото важи и за шесторния разстрел – показна ликвидация, както казват „до девето коляно“, на средна ръка семейство. Сумите в тефтерчето им (по 5-10 Хил.)дори не стигат за заплащането на подобна акция.
За първия случай, след шумно свикване на структури, на прес конференция, бе обявено, че се хвърлят всички сили за разкриването му. И всичко потъна. Някой да е чул нещо?! Медиите като по команда спряха да се интересуват от него.
За масовия разстрел от няколко дни се опитват да внушат версията „престъпление от страст“, но никое престъпление от страст не е професионално. Да, всеки професионален или просто предумишлен убиец е психопат и тук идва на ход предположението, че става дума за случайно съвпадение, добре подготвен убиец да е вдигнал кръвно и да се е раздал професионално по „лични причини“, както се казва. Но повторение на съвпадение ( показно, професионално и емоционално), в рамките на две седмици, е твърде подозрително. Още повече, че и двете, аз вече ги наричам „послания-тестове“ са в знакови моменти.
Дано да не съм права отново, защото след гърмежа по данъчния предрекох, че ше има нов подобен. Казвам дано да не съм права, защото тези случаи приличат много на „телеграми“.
Гледах и репортаж от Турция тази сутрин. Вижте го и вие. По лицето на нашето момче има ужас. В този ред на мисли се включиха и масираните западни публикации за корупция в България. Не е ли странно съвпадение?! Да, странно е, дори пак можем да предположим, че е случайност. Съвсем случайно сме и председатели на ЕС в момента, т.е. страната с най-слаба система за сигурност, да не кажа порутена. Без да вменявам ни най-малка вина на изпълнителския състав.
Много случайности станаха. Само едно съм сигурна – в живота ни е пълно със случайности, но в политиката те са изключение.
ПП: Тази посока на мисли ми припомни, че когато бях много малка, деди ме учеше, че ако ще трябва да се бия, трябва да ударя така, че да не стане, а за целта трябва да се целя в най-слабото място.
