Между два потока, та „уйде коня у реката“

„Толкова ми е трудно да прекарам държавата през иглени уши.“ Така министър-председателят Бойко Борисов коментира преди десетина дни от Мюнхен мъчнотиите на външната политика на България, сред които е и въпросът за продължението на газопровода „Турски поток“ през нашата страна. В случая на Борисов трябва да му вярваме, защото Христос, към който той често се обръща, е казал: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.“ (Мат 19:24)
Вярно, България не е камила, макар българите да са в положението на прецаканите камилчета и въпреки че г-н Борисов не е беден човек, нас не ни интересува дали той ще влиза в рая, или не. Това си е между него и Господ. Интересува ни, след като погази националния интерес със спирането на трите енергийни проекта с руско участие – „Бургас-Александруполис“, „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“, той да запази поне газопреносния транзитен статут на България на Балканите. Засега нещата обаче не изглеждат добре и премиерът като използва популярния израз, се издаде, че ситуацията е „на кантар“, защото нито камила може да мине през иглени уши, нито богатият да влезе в рая.
Дни преди посещението на руския му колега Дмитрий Медведев, което може би ще бъде решаващо за съдбата на транзита на руския газ през България, правителството на ГЕРБ и лично Борисов се опитват да угодят на всички. Практиката показва, че тази стратегия най-често е губеща, а в българския случай е винаги губеща поради пълната липса на суверенитет.
Българското правителство иска да запази транзита на руски газ за съседните страни, който вероятно ще спре след влизането в действие на „Турски поток“ и заради това, поне на думи, работи за продължаването му през наша територия към Сърбия, и после към Унгария. САЩ, проамериканското лоби в ЕС и част от българската политическа класа и общество са против „Турски поток“ да мине през наша територия, не защото са загрижени за България, а защото ненавиждат Русия, чийто газ ще го запълва, в което е и същността на проблема. Пътьом САЩ се опитват да си решат и някои свои търговски въпроси. За да се реши противоречието, Борисов и Ко измислиха хъба „Балкан“, в който трябваше да се събират (не буквално, разбира се) руския газ, синьо гориво, добито в България, и природен газ от други страни – има се основно предвид – газът който може да получим от строящия се в Гърция Трансадриатически газопровод (ТАП). Той пък трябва да се захранва от Азербайджан, а в по-далечна перспектива и от други държави в средиземноморието. Така, когато тези газови потоци се смесят, руската газ вече няма да бъде съвсем руска и това се представя като решение на проблема. По време на посещението си в Египет Борисов директно заяви: „Ако няма хъб, думата „транзит“ е образно забранена. Ако няма хъб, ще ни заобиколят, както го правеха досега.“ А през декември 2017 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова каза: „Без руския газ няма как да бъде реализирана концепцията за газоразпределителен център на територията на България.“
Какво сега излиза? Не можем да транзитираме руски газ към Европа, защото това ни е „забранено“. Очевидно от „началниците“ на Борисов. Без руски газ обаче няма хъб „Балкан“, а без хъб „Балкан“ транзитът е забранен.
Големият проблем е, че допълнителните източници на газ за „Балкан“ са под въпрос и в бъдеще време, а хъбът трябва да бъде реализиран в следващите две години, за да може да заработи новото трасе за руски газ към Сърбия и Унгария. Българският добив е мизерен, Румъния си е самодостатъчна, Гърция сама иска да бъде хъб и е пряк български конкурент за „Турски поток“. Не само, че има възможност ТАП да бъде запълнен с руски, а не азерски газ, поради недостиг на последния, но гърците вече са изградили и осемдесет процента от трасето, имат и опцията да го продължат към Италия, имат и нужните разрешителни от ЕС, могат да включат към него и американски доставки на втечнен газ. Нещо повече, за разлика от България, където кабинетът на ГЕРБ унищожи достиженията на Тройната коалиция в енергетиката, лидерът на гръцката дясна опозиция Кириакос Мицотакис бе в Москва, за да декларира приемственост в тази област.
Както казват турците за такива случаи: „Да им имам акъла на българите, дето им идва после.“
Опитът да бъде вкаран в играта туркменският газ, който да бъде докаран през Каспийско море до ТАП, и който е в достатъчно големи обеми, за да бъде конкуренция на руския, е под голям въпрос. Туркменистан иска купувачите сами да си изградят газопроводите през морето (за което е нужно съгласието на Русия и другите страни от регион), което означава многомилиардни разходи. Туркменистан иска да продава големи обеми, а не толкова, колкото са им нужни на европейците, за да заменят руския газ поне по южното направление. Но най-важното е, че според експерти от бранша, Ашхабад, като преговаря с ЕС, просто се опитва да си вдигне цената пред Москва и Пекин.
Тези въпроси са важни, защото, за да реализира хъб „Балкан“, правителството на ГЕРБ трябва да намери неруски газ сега, а не след пет или десет години, когато заработят потенциалните находища край Израел и Кипър, и когато дойде газа от Средна Азия или от Тимбукту, ако щете. Сега обаче газ има само от едно място и то се нарича Русия. Това е реалността. Или сега участваме в „Турски поток“, като отчитаме тази реалност, или оставаме извън играта – без транзит, зависими от Турция за доставките на руски газ към нас. Т.е. българското правителство вместо да се опитва да угоди на всички, трябва да намери съюзници в Европа и да реализира проекта, по начин изгоден на България и нейните съседи, с които живеем отпреди ЕС, а не изхождайки от конюнктурни съображения, които обикновено са в наша вреда.