Ето няколко новини през този месец:
На 5 февруари 48- годишният Йордан Дойчинов, от град Рила се залял с бензин и се запалил, отчаян от мизерията, в която живеело семейството му. Повече от две седмици фамилията се хранела само с ориз. Пред лекарите в Клиниката по изгаряния в „Пирогов” той обяснил, че е решил да се самоубие от отчаяние.
На 13 февруари 51-годишен мъж от дряновското село Буря се самозапалил и починал в резултат на получените изгаряния. И толкоз, даже даже името му не се споменава медиите.
На 15 февруари 52-годишната Славка Янакиева от стражишкото село Камен отчаяна от мизерията, семейството нямало пари за осигуровки и лекарства се самозапалва и по-късно почива. Сестра и Дочка обяснява, че двамата с мъжът и са тежко болни, нямали пари да се лекуват и тя казала не издържа и ще се самоубие.
Това са ужасяващи новини. В европейска държана, с правителство, което ни убеждава, че в държавата всичко е наред и ни засипва судобни цифри и статистики, хора се самозапалват и в умират в неописуеми мъки, защото не могат да се справят с мизерията. Трябва да е страшна тяхната мизерия за да стигнат дотам. Тяхната трагедия е разтърсваща, но още по- страшното е, че това са просто новини, които идват и заминават.
Даже името не се споменава на мъжът от с. Буря- кой е защо се е запалил. Ако това се случеше в европейските страни по- на запад, обществеността щеше да реагира бурно, вестниците и телевизиите да гърмят, случаите да се разследват и да има запитвания в парламентите, веднага щяха да бъдат положени грижи за членовете на семействата на починалите.
Нищо подобно у нас във връзка с тези три случая. Нищо, никаква реакция от никъде и от никого. Само лаконични съобщения в медиите, няма телевизионни репортери и журналисти да разследват случаите и причините, довели до самоубийство тези клетници, няма никой от безбройните неправителствени организации, които занимават обществото с разни джендър идеологии, със съдбата на уличните кучета и с какви ли не други неща, но не и със съдбата на изпаднали в безизходица човеци, за когото смъртта е предпочитани изход.
В Парламента- ни звук, ни стон, там съдбата на българите, които се самоубиват от мизерия, глад или невъзможност да си плащат животоспасяващи лекарства, не влиза в дневния ред. Управляващите естествено се покриват, няма как, защото нещастниците са стигнали до такава крайност при тяхното управление, при техните бюджети и програми.
Но следва да запитаме:
Къде е опозицията?
Къде е левицата, партията на социалистите, която би трябвало да защитава бедните и онеправданите?
Къде е президентът, г-н Румен Радев? Как може да избегнат от погледа му такива потресаващи случаи?
Къде е премиерът Бойко Борисов, който преди време каза, че България била социална държава?
Къде е Червеният Кръст, една от задачите на който е грижа за бедните, чрез домашен социален патронаж, нещо от което самозапалилите се и семействата им са имали нужда?
Къде са кметовете на общините, които е трябвало да знаят, че районите им има хора на ръба на оцеляването и отчаянието, които могат да посегнат на живота са като на единствен изход от непоносимата си участ?
Къде са българските новобогаташи и мултимилионери, които обсебиха създаденото от българския народ богатство и живеят в разкош, но за които понятието благотворителност е чуждо?
Къде е Брюксел, който изглежда е сляп за мизерията, в която живеят много българи? Къде е Европейският парламент, който би трябвало да изрази тревога, че в България са палят хора?
Преди няколко години един мастит виден редактор на всекидневник публикува във вестника си коментар под заглавие: „Да живее неравенството“.
Хубаво било да има неравенство, писа той, защото давало стимул на бедните. А преди година и нещо двама икономисти Е.Х и Вл. К. изнесоха лекция в АОНСУ, в която защитиха тезата, че плоският данък бил социално справедлив защото „Няма нищо справедливо в това двамина да работят колкото могат, а от по-успешния държавата да взема повече“ и “ „Това, че някой е по-необразован и с по-ниска производителност, не означава, че трябва да има привилегии. Той трябва да се стреми да се образова повече, да работи по-производително и да си качва доходите по този начин“.
Обяснете господа, ако неравенството и плоският данък стимулират бедният да се образова повече, да повиши квалификацията си и да работи по- производително и си качи по този начин доходите, защо вашата теория не е проработила при тези бедни хорица, които отчаяни от мизерното си съществуване, са посегнали на живота си?
Как и къде да се самообразова, когато е трябвало да работи, както се е изразил Йордан Дойчинов пред лекарите, „като вол“ за да изхрани семейството си, как да работи по-производително и повиши доходите си, като е безработен?
„Живот ли бе да го опишеш“, тези думи на поета от преди повече от 75 години се отнасят с пълна сила и за живота на Йордан Дойчинов и други като него. Както се отнасят до цитираният горе редактор и двамата икономисти, „Приказката за стълбата“ на Христо Смирненски.
Има и друго нещо, много тревожно. И то е, че българското общество вече е обръгнало, сетивата му са притъпени, то не вече не реагира с възмущение и протести при такива ужасяващи случаи, обхванато а от безразличие, защото вече е правило опити за бунтуване, които не са довели до нищо. Помните ли Пламен Горанов, който на 20 февруари 2013г. се самозапали и почина в разгара на най-масовите масовите национални протести срещу корупцията и монополите във властта и икономиката? Някакви промени в резултат на тези протести? Същите които управляваха тогава, управляват и днес.
Тези, които са отговорни, които са гузни и се снишават, ще кажат, че заливащите се с бензин хора и драскащи клечката, са психически болни. Но ако е така, защо никой не ги лекува, защо никой не се е погрижил за тях? Факт е, обаче, че повечето от изгорелите като факли нещастници са хора с всичкия си, направили са го съзнателно, като единствен изход от непоносимият за тях живот.
Ето още няколко примера:
Самозапалилият се пред общината в Раднево на 26 февруари 2013г. и починал от изгарянията си 53- годишен Венцислав Василев е посещавал преди това общината в безуспешно търсене на работа. Ето какво каза тогава покрусената му дъщеря Антонина за мизерията, в която са живели: “ Никога не сме имали хладилник. Не сме имали готварска печка. Много пъти сме си лягали гладни и гладни сме ходили на училище. А когато е имало хляб, понякога майка и татко не са яли, само и само ние да ядем. Така израснахме. И социални грижи знаеха, че сме социално слаби, многодетно семейство, и общината. Но на кого му пукаше, че сме гладни, недохранени, че живеем в ужасяваща мизерия!…“
Самозапалилият се на 13 септември 2014г. и починал по-късно 42- годишен Димитър Желев от Ямбол е бил безработен и по думи на негови познати отчаян от живота.
Самозапалилият се на 2 септември 2018г. 62-годишен мъж Петко Петков от русенското село Николово работел в завод, но след масовите съкращения е останал без препитание, не успял да се съвземе и подтиснат от безнадежност и отчаяние прибягва до самоубийство.
А колко са още несретниците, които са се самоубили по друг начин, или просто са издъхнали в неотопляваните си порутени си къщи, от глад и студ. Като онези умрели в края на ноември миналата година възрастни самотници в село Бреница, община Кнежа, един 80- годишен старец, изгорил преди това дюшемето си за да се отоплява и 85- годишна вдовица, живееща в нечовешки условия в пристройка, след като изгорял домът и. Опитите да бъде настанена в социален дом ударили на камък, каза тогава кметът Пламен Лъжовски, който пояясни: „Там изискванията са жестоки и се чака по четири-пет години“.
И въпросът е, господа управници и депутати, кое по- важно: да закупите възможно най-скъпите бойни изтребители за около 2 млрд. лева, или да се погрижите преди това възрастни хора да не умират от студ и глад по домовете си, като построите нужните социални домове, както и да осигурите работа и препитание на онези, които са на ръба на оцеляването и ги дели една крачка от решението да напуснат този свят като се залеят с бензин и се подпалят?
