Съобщиха ни по телевизията, че двама старци умрели от измръзване в Бреница, община Кнежа. Според кмета на селото било невъзможно да ги настанят в социален дом – изискванията били „жестоки“, чакало се по четири-пет години, кандидатът трябвало да има голяма пенсия или някакви имоти.
Няма какво да шикалкавим, решението е: кучешка смърт за такива клетници. Това им се полага в Европейска България.
Един от съселяните им допълни нещо знаменателно: „Ако стане нещо с животно, да видят, че се убива животно, ще дойдат не знам колко организации, а това, че двама души така си заминаха – не обръщат внимание.“
Двама българи по-малко – голяма работа, и без друго се топим неудържимо.
Освен това, все сме заети с по-важни дела – преди време с кравата Пенка, за която стана дума дори в Европейския парламент, колкото да не забравим, че истинската човещина е окончателно изчегъртана от главите на Брюкселските чиновници.
Паролата е: крава да си в България – за хората ще мислим по-нататък.
Ами врявата около Терез и Масуд – тигърчетата от Разград, с които занимаваха дори премиера. С колко състрадателност ги окъпаха разни екологични организации, за медиите да не говорим.
След животинската смърт на старците от Бреница реакцията бе също толкова животинска. Пълно мълчание.
Дали ще се размърдат, ако направят лагер с ковчези пред Парламента? Съмнявам се.
Но не престават да врякат срещу фалшивите новини – колкото
по-фалшив е някой, толкова повече се дере.
Затова най-после трябва да проумеем, че истинската фалшива новина е представата, която ни натрапват за днешна България – и с която трябва да прикрият Озверяването, което прокапва от всевъзможни истории.
Цецка Прангите, както вече би трябвало да наричат Цачева, изглежда все още не може да схване, че обясненията, които подхвърля около „Случая Иванчева“, изобщо не са подходящи за един правосъден министър. Някакво „озверяване“ тлее в тях.
Дори първенците на днес омразната й комунистическа партия – в която хитричко кротуваше до самия 10 ноември 1989 година, не си позволяваха подобен език.
Цачева обаче непрекъснато трябва да се пъчи с днешната си правоверност – и това я прави агресивно нечувствителна, даже нелепите пранги около нозете на двете дами от община „Младост“ не я трогнаха особено.
Дори си позволи ехидно да подметне, че им разрешили епилатор и сешоар в ареста – и човек се пита с какво е поливана нейната отровна ирония.
Между другото, една предишна правосъдна министърка ходеше с златна верижка на крачето – тя пък с прангите на долнопробния вкус.
Някои не се посвениха да злорадстват заради скотските условия в българските затвори. Но пет пари не дават за животинската смърт на старците от Бреница.
На виновниците за тяхната Голгота, и на хиляди още български клетници, какви килии се полагат? Какви зурли ще надувате в тяхна чест?
Озверяването – по правило неосъзнавано, е крайният резултат на безразличието, което от години старателно отглеждат у себе си нашите Властници. Нищо действително драматично не задържа вниманието им – ако мислите, че са се трогнали от случая в Бреница, значи сте завършени наивници.
За тях е непосилно дори една думица на състрадание да отронят, те са вгледани единствено в себе си, оковани са с прангите на себичността и ги носят с удоволствие.
Не се тревожат от смъртта на старците, знаят, че и тя ще отшуми за ден-два, такива са вече тукашните нагласи – това пак е форма на озверяване – озверяване чрез безпаметство.
Тревогите, обикновено мними, се изживяват набързо. Обещанията светкавично се забравят, а и няма кой да ги припомня. Летят нанякъде ескадроните на ЕС.
***