Нашето законодателство има всичкото право и носи цялата отговорност да формира нови нравствени отношения.
Вникнем ли по-внимателно в реалното поведение на хората, в техния всекидневен бит, в мотивите на техните постъпки, откриваме достойни за възхищение дела. Но изкоренени ли са бездушието и безразличието като антисоциални явления?
Категорично не!
Те се проявяват в посегателството над личната и обществената собственост, в разпиляването на народното богатство, в кражбите на селскостопанска продукция. Равнодушието е грозен факт в междучовешките отношения. То е факт в транспортните престъпления, в семейно-брачните конфликти, междусъседските отношения, виждаме го в парка, на улицата, в предприятията…
Равнодушието е липса на доблест, на смелост, на гражданска съвест, на възпитание и на отговорност пред многообразието на проблемите в обществено-политическия живот. То стимулира недостатъците и нарушенията и разстройва нормите на обществените отношения. Порицанието му е една безапелационна присъда срещу еснафа, сноба, които, за съжаление, все повече и повече разцъфтяват в нашето общество, изключително заети със собственото си благополучие.
Равнодушието при всички случаи ражда антиобществени прояви. Никога няма да забравя такъв драматичен факт. Прекрасният работник Георги Марков нямаше да загине от ножа и тоягата на развилнелия се хулиган, ако стоящите само на крачка от него граждани се бяха протегнали да го обезоръжат. Нещо повече – гуляещата в близкия апартамент компания се разсърди, че била смутена от скандала на улицата, без да помогне на умиращия под прозорците й работник.
За какво говори това?
Не е ли това „парализа на душата“ и „преждевременна духовна смърт“, „опустошена психика“ и „най-тежка човешка болест“, както ги нарече в началото на миналия век великият жизнелюбец Чехов, осъждайки жестоко безразличието?
След произнасянето на смъртната присъда над жестокия убиец, целият съд се огласи от неистов женски плач. Пред мен са две майки в черно, стояха една срещу друга. Те носеха драмата на две нещастия. Майката на убиеца и майката на загиналия работник Георги Марков. Мъката и безсънието бяха изсушили очите им.
Дали суровото възмездие на съда беше достатъчно да удовлетвори законната и морална претенция на майката на загиналия?
Дали тази страшна присъда можеше да й върне, макар и за малко, оня живец, който е напуснал завинаги сърцето й?
И двете плачеха за живота!
И двете го защитаваха по своему – от позициите на своята нравственост и майчина мъка, с инстинкта и сърцето си. Желязната и неумолимата категоричност на присъдата поставяше главния въпрос за отговорността на тези майки.
Майката на убития работник е с морално достойнство и открито чело. Тя е възпитала добър гражданин и производственик, любимец на колектива. А другата майка не възпря буйния си невъздържан и капризен, разглезен син. Побоищата бяха единственият начин „да общува“ с младежите. Баща му е ням съзерцател, а обществото нехае.
Страшното, невъзвратимото дошло в оная съдбовна нощ, когато пострадалият младеж се противопоставил на наглостта и бруталността на пияния убиец и ножът, и тоягата му решили всичко.
Автори на тази драма са безразличието и бездушието. Не е бездушен само онзи, който притежава достойнство, а само притежаващият достойнство човек може да почувства и уважава достойнството на другите. А достойнство не се придобива със закон – има го онзи, който е богат с морални и човешки ценности.
Ние бихме били още повече удовлетворени от просветната си дейност и идейно-възпитателната работа само тогава, когато създаваме достойнство у хората, което ще изкорени бездушието и другите антисоциални явления.
Правилна е констатацията в редица документи и житейски прояви, че алкохолизмът дава зелена улица на всички противообществени прояви. Над 90% от убийствата се извършват в пияно състояние, почти всички развилнели се хулигани са мъртво пияни, голяма част от браковете се прекратяват поради пиянство. Последиците от алкохолизма са най-ярко изразени в съдебните процеси. През последните години все повече и повече се препълват отрезвителните стаи със задържани лица за алкохолизъм.
Защо така се случи с нас?
Нашата нация е известна в света като трезва нация, създала богати традиции в борбата срещу алкохолизма. Мнозина знаят какво представляваха някогашните въздържателни дружества. Но как стана така, че някои търговци полагат всички усилия да подчинят богатите традиции за трезвеност на търговските интереси на винопроизводството. У нас почти е ликвидирана политическата и идейната същност на борбата за трезвеност. Създадоха се много лековато обективни условия за пиянство. В нашите средства за информация и пропаганда предимството е в агитацията за „руйното вино“ и „върлата ракия“. В Стара Загора финансова проверка констатира, че биреният завод „Загорка“ притежава повече финансови средства за пропаганда от двете водещи читалища в града – „Св. Климент Охридски“ и „Родина“.
Интерес представляват бездушието и безразличието на част от обществото, което създаде обстановка за несполучливо приложение на приет законодателен текст. Става въпрос за Закона за собствеността на гражданите, който предизвика отначало огромен интерес. Това е напълно понятно. Трябва да се сложи бариера срещу всички онези хитреци, които по спекулативен и нечестен начин натрупаха нетрудови доходи, неотговарящи на действителното им материално положение. Да се сложи край на търговията с апартаменти, леки коли и друго имущество. Да се поведе решителна борба срещу съвременния парвеню, който смята еснафското си благополучие и самодоволство за образец на обществено достойнство и еталон за етичност.
Такива бяха разумът, съвестта и повелята
отразени в този закон. Голяма е разликата обаче между очакванията и действителния ефект. Много бързо заглъхна ехото от публичното обсъждане. Средствата за масова информация не отделиха повече място за неговото значение.
Получи се нещо друго.
Когато съдилищата започнаха да гледат делата срещу такива граждани, намериха се хора, които свидетелстват в защита на тези „трудещи се“, появиха се характеристики със съмнително съдържание, подставени лица, които ги обслужват със суми в заем… Вместо обществен бунт срещу такива хора, се получи обществена търпимост и безразличие. Но обстоятелството, че в съдилищата на окръга всяка година постъпват средно по 500 от наказателно-частен характер дела, говори, че на някои места междуличностните отношения не са в добро състояние – враждебност, обиди, лошо съседство, които се демонстрират дори в коридорите и залите на съда.
Стана въпрос за съдебната зала.
Ако искате да постигнем реални резултати в борбата срещу безразличието и дори антисоциалните явления, елате в съдебната зала, където всичко минава като на кинолента. Съдебната аудитория, като вид социална аудитория, е открита за всички граждани. Ако философската аудитория дава информация за най-общите закономерности на социалното развитие, поражда чувства, формира убеждения по мирогледните проблеми, а художествената аудитория привлича вниманието към мислене чрез художествени образи в литературата и изкуството, то съдебната аудитория е съсредоточие на комплексни социално-патологични отклонения – престъпленията, и за основните форми на борба с тях – наказанието.
Съдебната аудитория има свои психологически информационно-нравствени закономерности, своите специфични информационни потоци на въздействие върху състава й и общественото мнение.
Недостатъчната работа на съдилищата
за етиката в правораздаването също дава своето отражение за слабите успехи в борбата с бездушието. Правораздаването е преди всичко политическа работа, своего рода идеологически фронт. Неоправданата празнота в теоретичната разработка на проблема на съдебната етика днес не трябва да бъде пречка за разкриване на нравствените добродетели и принципи в правораздаването.
Не устойчивост, а голямо увеличение на постъпилите в пъти брачни дела. В брачните дела най-добре се изявяват личните качества – възпитание, култура на гражданите, нивото на техния манталитет. Всеки развод съдържа белезите на някои противообществени прояви, той дори понякога е една необходимост, но винаги си остава един грозен факт – осиротели деца и оскърбени и озлобени едни срещу други съпрузи. Разкъсва се нравствено-психологическата връзка, характеризираща семейството, травматизира се обществото. Централно място в социалния престиж на семейството днес трябва да заемат нравствените отношения. Духовното богатство, културата, политическите интереси и особено правилното възпитание на децата. Тъкмо затова е критичният повик на обществото към правораздавателните органи да работят с широк кръгозор на мисъл и действие, неудовлетвореност, отговорност. За дисциплина и законност.
Никога, както досега, понятието отговорност не е рефлектирало с такава сила в цялостния нравствен облик на правосъдието.
* Авторът е юрист, дългогодишен председател на Окръжния съд – Стара Загора, и член на Върховния съд на България
