„Здравей Надя, аз съм съпругата на Ивайло.
Не искам да споря или да се карам с теб, просто искам да ти кажа някой неща.
Случайно видях разговорите ви в Месинджъра, както и някои снимки в мрежите от места, където сте били заедно на почивки. Предполагам не сте мислили, че ще разбера! Малко се изненадах…
Вижте наистина… лъжата е изкуство, което е майсторство!
Предполагам, че не си изненада, че се свързах с теб, след всичко, което винаги си знаела, а това, което прочетох, за теб никога не е било проблем, за мен вече също!
И така, Надя, иска ми се да знаеш няколко неща за ′′твоя ′′ Ивайло… преди да успеем в живота, живеехме в мъничка къща, спокойна и пълна с мечти.
Сбъднахме ги, благодарение на много работа и безсънни нощи!
Видях, че ти купува подаръци и те води на хубави места.
Какъв хубав живот, нали… ех..?!
Виждам, че е пропуснал да ти каже някой неща, така че:
Знаеш ли, че той нямаше една стотинка, когато се запознахме?
Знаеш колата му, нали?
Тя е моя!
Знаеш бизнеса му, нали?
И той е мой!
Навремето му помогнах, за да сбъдне мечтите си, работех денонощно, за да можем да имаме всичко това!
Знаеш ли истината за пътуванията ви и подаръците, които ти е подарявал? Плащаха се с моите пари, без мое знание разбира се. Да, той е същия този човек, който ти обещава небето и земята!
И на мен ми ги обещаваше, а разликата е там, че аз му ги дадох, а не той на мен!
Никога не съм била от типа жени, които държат мъжа си здраво и винаги е имал свободата си. За мен той беше мой партньор, моето всичко и всичко което правех и толкова много работех е, за да помагам не само на децата ни, но и на него, за да живеят един по-добър живот и да не са лишени от нищо.
Днес осъзнавам, че реално аз не съм познавала съпруга си.
Гарантирам ти едно: аз вече не го искам.
Знам, че си влюбена и вече няма от какво да се притесняваш, всичко е твое.
Веднага ще ти го изпратя, куфарът му вече е събран и е готов.
Надявам се да го направиш по-добър човек, какъвто мислех, че е!
Наслаждавай се на подаръка, който ти правя, безплатен е и вече е опакован, само че без колата, без пътуванията, без подаръците, без статута му в обществото и без всичко, което разполагахте благодарение на мен!
Всеки път, когато се опиташ да съблазниш женен мъж, се запитай.. Кой всъщност е той?… Независимо дали в работата или в личния живот, той е това (понякога всичко) благодарение на жертвите, които жената прави за него!
-Поздрави Виолета“
