„Ужасно ми липсва ретро подходът в отношенията. До там я докарахме да наричаме истинските неща „ретро“. Плът на всяка крачка. Секс от всеки поглед. Всичко е сервирано без да е поръчвано и всеки е преял и се е пренаситил до повръщане. Но вместо да повръща и да мине на диета, почва с извращенията, наркотиците и бруталната полигамия, израждаща се в хроничен промискуитет. Няма еднополови, няма двуполови отношения – навсякъде и при повечето нещата са сведени до борба за мръвка и задоволяване на нестихващ сексуален глад, който е просто симптом на изродена, мухлясала и болна душа, крещяща за обич и човешко внимание. Малцината, дръзнали да направят опит да излекуват душите си, свършват с развод в масовия случай.
Кога последно видяхте мъж да подарява цветя, да отваря вратата на колата на жена, да й намества стола, да става прав, когато тя отива до тоалетна в ресторант…?
Къде отиде интересът към личността и характера, очарованието от загадъчната и свенлива химия между двама души, които смахнато се подсмихват и търсят пътя един към друг нежно и дискретно на 5та, или 10та среща? Да, има го и се случва, но е такова изключение на фона на масовия разврат, че все едно го няма въобще!
Грозно еманципирани и „силни“ жени, невротично натякващи „мъжествеността“ си. Слаби духом и с оръфани анцузи тюфлеци им пригласят като невестулки. Първите реват, че няма мъже, а вторите са с хроничен едипов комплекс, съчетан с тежък нарцисизъм.
Въображение, сведено до нулата и вулгарно чувство за хумор, от които се раждат прекрасни деца с предварително съсипана съдба.
И да, картината не е само тази. Има го и другото, но то, по дяволите не преобладава. Напротив! На изчезване е! Не желая да живея в такъв свят! Грозен и пошъл е. Смърди на посредственост, тъпота и примитивизъм. Липсва фундамента на идеята за щастие, мъртъв е, няма го – Уважението към личността на другия. Няма ли го уважението, глупост би било да говорим за приемане, толерантност и разбиране. Изкоренени са основополагащи модели на поведение, липсват тъй важни звена във веригата, че тя просто няма и минимална възможност да бъде цяла.
Аз ще намеря такива като мен, както и досега съм намирал. Някак ще се оправим в своята микросреда. Но общия фон е грозен и пошъл и най-страшното е, че на почти никой не му прави впечатление. Напротив – харесва им. Има някакво извратено удоволствие да си част от това изродено и примитивно в емоционално и духовно отношение общество. Колкото и да не си го признаваме. Ето това е мазохизмът на хомо сапиенс в 21 век и само това ще е нещото, което ще ни погуби един ден.
Подарявайте цветя и се интересувайте от лица, очи и души. Никой няма да ме чуе, но поне го излях!“
Станимир Стойчев
