Преди няколко дни получих покана за приятелство от около 25 годишен младеж. Защо ли момче, което може да ми е син, иска да ми бъде приятел и какво толкова специално е открил в профила ми, което го е заинтригувало?!
И те така… затова и го приех.
Започна да ми праща лични съобщения.
Помаха ми и аз му помахах /все пак трябва да сме културни и мили с подрастващото поколение и да го учим на добри обноски/. Попита ме за моята възраст и тъй като не крия, казах му за моите 50+ лазарника.
Той като един „джентълмен“ ми отговори, че съм красива и запазена за тези ми години (признавам, хареса ми ласкателството). В един момент ме попита дали можем да говорим за нещата, които интересуват възрастните.
„О да, имам огромно желание да споделя!“ – отговорих веднага.
Тогава той прати това малко дяволито човече 👿 и ми написа „Благодаря ти бебче, почвай!“.
Та като почнах, както ми се беше насъбрало, как ме болят коленете, как гърбът и кръстът ми се схващат в големия студ, че краката ми се подуват и задържам течности, как нивото на триглицеридите ми се е покачило, че страдам от остеопороза, безсъние и че често имам спазми и крампи, особено когато спя…
Зачаках отговора му…
Не зная какво се случи, но той ме блокира.
Амахааа… искат да говорят за нещата за възрастни, а после не издържат!
И да знаете, вече не приемам покани от непознати младежи!
Хайде стига, че забравих да си изпия гинкобилобата.