Без шум, без суета, без излишна показност. Когато цялата ти душа прелива от благодарност, че си тук, че те има, и подаряваш, и приемаш, и създаваш любов. Изминала е още една година, в която сме свършили толкова много работа, за да може светът да оцелее и да бъде по-добро място за живеене – за нас, за децата ни и за всички малки приятели, с които съжителстваме на тази прекрасна планета. Нека не разваляме нещата в последния момент. Нека в тишината успеем да чуем смеха, наздравиците, песните, пожеланията за благоденствие и предимно думите „Благодаря” и „Обичам те”. Всичко останало е излишно. Всички гърмежи, пиратки и взривове са излишни, и са израз на дълбоки душевни липси, граничещи с отчаяно избиване на комплекси. Не зная дали хората, които наблягат на подобна шумна показност, са наясно с последиците от всичките им действия. Не зная дали разбират, че не живеем сами на този свят, и че в градовете и селата навън има кучета, котки и птици, които разполагат със слух стотици пъти по-чувствителен от нашия. И всеки един гърмеж за тях е безумен стрес и страх, който дори не можем да си представим. Сериозно, искаме ли да празнуваме по този начин? Нека се замислим за последиците от действията си. Не като равносметка, а като пожелания за бъдещето. Нека причината за всяко наше действие и решение да бъде любов, а последиците – още повече любов. И следващият път, когато решим да взривим тишината с егоизма си, нека да се запитаме „Има ли обич в това?”. Ако отговорът е не, моля ви, не го правете.
Желая ви щастлива, Новата година, с много добри вълшебства!
Обичам ви!
Мира Дойчинова – irini
