Нароченият за „грабител“ Христо Данов проговори за „куфарчетата с пари“ и парите от прехода
Христо Данов е бивш президент на Ботев и футболния съюз. Преживял звездни мигове и падения в бизнеса, днес някогашният „пловдивски брокер“ живее сам. Помагат му истинските приятели, повечето от тях свързани със спорта, в който самият Данов инвестира много средства в силните си години. Приятел е на Христо Александров – Салфетката. Днес живее с 250 лева пенсия и се бори с тежка болест, пише „Марица“.
Ето какво разкрива той за миналото и времената на прехода, когато банки фалират, а милиони се раздават на определени лица.
За „куфарчетата с пари“:
Няма такива пари. Както не е имало и куфарчета с червени долари. „Агробизнесбанк“ бе един много добър проект, който падна жертва на голямата криза в края на 90-те години и големите грешки на прехода. Абсурдът след банковите фалити бе в това, че властта и правосъдната система се захванаха да преследват банкерите, а не кредитните милионери, които взеха парите и не ги върнаха. Или го направиха с жълти стотинки по времето на хиперинфлацията. Някои от тях станаха милиардери с вноса на два танкера петрол или кораб захар.
А после си напазаруваха огромни предприятия и курортни комплекси за без пари. Днес такива хора управляват цели сектори в икономиката. И едва сега се сещат да ги питат за първия милион и данъчните престъпления. Ако си спомняте добре, точно ние, пловдивчаните от „Агробизнесбанк“, се превърнахме в изкупителни жертви на краха на системата. И това е най-ясното доказателство, че зад нас не е стояла партията и не е имало червени куфарчета. Бяхме млади, смели и находчиви. Работехме денонощно.
Съсипахме си живота, а след това службите по поръчка на политиците ни довършиха окончателно, за да има кого да сочат с пръст. Очерниха ни по най-грозния начин. Когато понесеш такъв удар, е много трудно да се изправиш и да продължиш, след като години наред си бил по арестите и затворите. При такъв сценарий край теб остават само истинските приятели. Бизнес партньорите и възможностите да работиш вече ги няма. Срещу нас бе проведена успешна окепазяваща кампания. Всяка вечер новините започваха с поредното „разкритие“ за нашите „престъпления“.
Заклеймяваха ни от най-високо ниво.
По-късно съобщението за оправдателната ми присъда мина в колонките с кратки вести и никой не каза поне едно „извинете“. Всъщност направи го един достоен прокурор. Всички бързо забравиха за онова, което оставихме в града – кортовете на „Локомотив“, спасените знакови сгради, медиите, някои от които работят и до днес. Фалитът на банките бе една голяма измама на държавно ниво. Абсурдно е да обвиняваш собственика на частната банка, че краде от единия си джоб, за да сложи в другия. Да твърдиш, че е направил всичко възможно, за да съсипе собствената си банка. А в същото време да продадеш държавната „Хебросбанк“ на цената на две нейни годишни печалби. Други предизвикаха кризата, но ние опрахме пешкира.
За изчезналите милиони от „Агробизнесбанк“:
Вижте, в „Агробизнесбанк“ нямаше и един ощетен вложител. Доколкото имаше някакви проблеми, те бяха свързани с обезщетенията, срещу които бяха отпускани пари на някои държавни фирми и структури или свързани с банката фирми. Трябва обаче да е ясно, че всичките тези кредити бяха сериозно гарантирани и това се доказа в съда.
Но политиците, които преди това звъняха на пожар с молби да се отпускат пари на ВМЗ-Сопот за заплати, за да няма стачки, се изпокриха. Обезпечения имаше, но синдиците, които поеха управлението на банката след нас, не ги събраха. Що се отнася до откраднатите пари, смятате ли, че днес щях да съм почти на улицата, ако бях взел прословутите милиони?