Бюджетният спор на Италия с Европейския съюз и дълговата криза в Европа!
Защо Германия не желае да финансира повече страните от „Club Mediteranee“
За първи път в историята на Европейския съюз, Брюксел отхвърля един проектобюджет на една страна членка.
Това е Италия, чието правителство е от една седмица в ожесточен спор с Европейската Комисия, като е подложенo на силен натиск в рамките на три седмици да предложи нови числа. Лошото е за цяла Европа, че спорът ще се засилва и е създадена една ситуация, при която „два бързи влака се движат с опасна скорост един срещу друг“.
Италия предлага един бюджетен дефицит, надхвърлящ три пъти, допустимата норма за стабилност в Европейския съюз. Или спорът естествено се води за пари. Но това не са италиански пари, а пари, които Италия желае да получи на кредит от Европа. А кой финансира Европейския проект е ясно. Основният плащач е Германия. Спорът има сериозни интернационални разклонения и е част от една много голяма глобална финансова игра.
След 2002 година, САЩ експортираха голяма част от своя дълг, опакован в екзотични финансови инструменти към европейските банки. При кризата от 2008, американските „банки бяха твърде голeми“ за да бъдат оставени на фалит и бяха спасени. Федералният Резерв на САЩ пусна печатницата на долара и с хартиени пари от въздух, финансира един огромен държавен и частен дълг, спасявайки през 2008-09 години американските големи банки. Германия, която притежава най-мощната икономика в Европа, редовно приключва годината с рекордно положително салдо, позакърпи някак положението, но тогава в Европа се заквасиедна нова дълбока дългова криза. И тя бе свързана със страни като Гърция, Италия, Испания, Португалия и Ирландия, наричана групата PIIGS(Portugal, Italy, Irland,Greece,Spain).
Ако се върнем и малко по-назад, ще разберем, че тези страни бяха приемани в Еврозоната „по милост“. Неотговаряйки на редица базисни условия да приемат еврото като валута, те попаднаха в един валутен клуб, който автоматически вдигна техния кредитен бонитет до една привилегия, приравняващи ги автоматически към силния бонитет на Германия и получиха „кредитния гръб“ на Европейската Централна Банка. Една малка таблица точно показва, как страните PIIGS, като членки на еврозоната , се финансират в периода 2000 – 2008 при един изключително облекчен и изгоден лихвен режим! Примерно, в Гърция лихвените проценти по 10-годишните държавни облигации през 2005 са 4%, срещу 20% през 2000 година. По тази схема, евтините кредитни пари заливат Гърция, Португалия, Испания и в конкретния случай и Италия. Но какво правят те с тях? Увеличават заплатите и раздуват разходите за труд, увеличават разходите за единица продукция. Увеличават дефицита си в платежния баланс, намаляват конкурентоспособността, не стимулират иновационните процеси, развихрят корупцията в познати южноевропейски клиентелски схеми, вдигат пенсиите, като част от брутния продукт. В страни като Гърция и Италия, за разлика от китайците, не разбират, че парите са енергия и има добри и лоши пари и последните могат и да те разболеят и става лошо. Но следва да уточним, че в тези страни, тези кредитни пари бяха използвани изключително от местния елит, който просто демонстрира, че няма инвестиционен манталитет и не може да създава добри пари, или да ги умножава с труд и иновация.
Но защо международния капиталов пазар допуска това развитие?. Защото става въпрос за финансова игра. На определени държави се позволява да трупат голям държавен дълг, който е част от формирането на един огромен пазар на държавни облигации. Ако приемем, че през 2015 пазарът на държавни и фирмени облигации е над 100 000 милиарда долара, големите инвестиционни банки, които го движат, само по пътя на комисионната си от 0,5%, правят годишно един доход от 500 милиарда. Не звучи никак лошо. В тази изкуствено заквасена дългова криза на т.нар. „периферия“ на Европа, западноевропейските банки започнаха да изкупуват държавните облигации на страни като Гърция, Италия и останалите споменати. Тези облигации те използваха в своите баланси като обезпечения за поемане на нови кредити. Днес западноевропейските банки яко са натоварени с такива облигации. А когато вездесъщите инвеститори, които произвеждат и отпускат великодушно тези големи пари, в един момент разбраха, че южноевропейските държави нямат силни икономики, както Германия и не могат да произвеждат добри пари и си връщат дълга, те чрез своите частни рейтингови агенции започнаха да свалят бонитета на Гърция&Ко и лихвите по тези облигации полетяха нагоре. Значи вземаш изгодно кредитен ресурс, харчиш по южняшки, но идва видов ден и трябва да го връщаш с високи лихви. Това естествено натовари европейските банки, които купуваха този дълг и от 2010 година Европа се бори с дългова и банкова криза. Колко са задлъжнели европейските банки, никой и не знае. Но ЕС успя да социализира частните загуби на много от тях и една част от тях бяха поети от ЕЦБ – до 31.12.2017 – около 2 000 милиарда евро , в т.ч. над 800 милиарда от Германия.
В Европейския съюз има 6 000 банки, но само 120 от тях, държат 75% от парите в Европа. И всички те от няколко години са на мониторинг от Европейската Централна банка. Или те са големите европейски играчи в международната игра на парите.
Когато южноевропейските страни, наричани в Германия „Club Mediteranee“ или Club MED ( а в тях влиза и Франция, която има с 40% по-ниска производителност на труда от тази в Германия), те си повярваха, че с ниските лихви по кредитите изведнъж ще станат германци. За съжаление, те не можаха и да разберат, че само с парична политика икономика не се прави, а и след 2000 година, разходите за труд в Германия спаднаха и германците вдигнаха съревнователното темпо и то просто стана непосилно за останалите, включително и за Италия. Не разбраха, и че германските експортни стоки поевтиняха, а тяхното качество управлява едни цени, които всеки един купувач по света, включително в огромния Китай, желае да придобие. Или германските стоки имат една по-ниска ценова еластичност. И изведнъж задачата за съревнование с Германия стана непосилна. И производителността на Германия е 70% по-висока от тази в страни като Италия, Португалия или Гърция.
Но нека се върнем на Италия. Италия сама пожела да бъде членка на еврозоната, за да тегли евтини пари отвън. Но приемайки еврото, на Италия и останаха само две възможности за икономически маневри, защото де факто се върза за по-силната германска марка: или да трупа крупни валутни резерви, но как и от къде, или да се примири с дефлация и относително ниски цени. Италия дълги години играеше друга игра, като обезценяваше постоянно националната лирета и правеше своите стоки конкурентоспособни навън. С влизането в Еврозоната, не само Италия, но и цялата южна европейска периферия се раздели с едно силно свое оръжие: пресата за печатане на пари, която на практика бе предадена на германците! И техните елити, не отчетоха факта, че Герания има лош исторически опит с преживяването на две колосални хиперинфлации през 20. век и подцениха истината, че немците имат вроден страх от парични обезценки и инфлационни явления.
Може би не всички италианци са чели спомените на граф Чано, зет на Мусолини, където той много сполучливо пише:“Италианците уважават германците, но не ги обичат. А германците обичат италианците, но не ги уважават.“ Германците наистина имат силен афинитет към италианската действителност, култура , хора и природа. След Виена, най-големите им туристически цели са Венеция, Флоренция и Рим. Пицата, сладоледът и спагетите са в техните топ-6 любими ястия. Но германците знаят, че на битово , семейно ниво, италианците са по-богати от германците, а за италианските бизнесмени и елит да не говорим. Обществена тайна е, че сивата икономика в Италия е 34% от БВП на страната. Знае се от 4 години насам, че италианците не могат да върнат взетите с лека ръка кредити. Известни са показатели , като това, че Италия е на 158 място по демографски ръст и на 207 място в света по раждаемост. Анализите показват, че през 2007 година една трета от италианското население ще са над 65 години. Всички знаят, че през 2014 държавният дълг на страната бе 100% от БВП. А днес надхвърля 133%. Германците знаят, че всеки един италианец носи върху гърба си 37 000 евро държавен дълг.
Или през този век Италия се характеризира с бавен икономически растеж, застаряващо население, ниска производителност и липса на гъвкави, действени институции. По повечето характеристики, Италия много прилича и на страдащата Португалия(тук броят на адвокатите от 2000 до 2010 се е увеличил с 48%, а икономическият ръст на глава от населението е спаднал до 0,2%, като държавният дълг е нараснал на 240% от БВП), но с една съществена разлика, че има един италиански размер на проблемите XXL. Италия е успяла да поддържа малка частна задлъжнялост, но има масивни държавни дългове. Италия е на 23-то място по население, на 11-то място като икономика в света, но притежава 3-ия по големина пазар на държавни облигации в света!? Италианските концерни са в световната петица по емитиране на корпоративен дълг чрез облигации. Възниква въпросът защо при тези големи пари, които системно и години наред текат отвън към Италия, страната е на това дередже?.
Исторически нещата изглеждат така. В основата на проблема е голямото неравенство в Италия между Севeра и Юга. Години наред в Италия функционираше един модел на обособена икономическа двуполюсност, който се поддържаше изкуствено. Чрез сериозни финансови трансфери, което е бетонирало тези разлики между два икономически свята. Но тези трансфери са правени в продължение на години, без да се облага адекватно цялото население с данъци. Така в Италия постоянно са се произвеждали дефицити и са се трупали дългове. И всичко това е било обслужвано по пътя на обезценката на лирата с една инфлационна политика. Италианският елит, се оказва днес, е заменил този модел, за да получи привилегията да се рефинансира до 2008 година при особено ниски лихви, но днес тази схема е изчерпана и не работи. А държавният италиански дълг днес в абсолютно изражение е 2 300 милиарда евро. Проблемът не е в дълговата сума, големият проблем е, че Италия не произвежда достатъчно, за да го погасява. А още по-голям проблем е и това, че през последните 10 години, цели 20% от италианската индустрия са изчезнали и в Италия не е направено нищо в посока структурни реформи и приспособяване към новите тенденции в света. Италия вече не може да финансира и вноса си, който по дефиниция се свива и това в съчетание с една нарастваща безработица.
Но още по-голям проблем е, че Италия е твърде голяма, за да я поеме Европейския спасителен чадър – ESM. Всички вече знаят, че Италия не е в състояние да разгради държавния си дълг и тъжното е, че Европейският съюз няма отговор на този въпрос. До сега италианците използват двата канала за финансиране на западащата си икономика и държава – чрез продаване на държавни облигации на чужди банки и институции и Target-2 в ЕС. Днес капиталовите пазари вече наказаха тази италианска политика, като 10-годишните италиански облигации имат лихва от 3,62%. За сравнение тези германски облигации се олихвяват с 0,4% . Вицепремиерът на популисткото италианско правителство, Матео Салвини прави смели изказвания, с декларации, че няма да отстъпят нито цент от исканията си. Той разбира се знае, че един срив в Италия би предизвикал домино ефект във финансите не само на обединена Европа, но и в света. Днешните италиански политици обвиняват ЕК, че желае да събори това правителство в Италия и даже ползват реторика, че виждат едни намерения,“ Италия да бъде финансово унищожена“. Странно е понякога ако се следят едно десетилетие, какви бонуси и финансови инжекции получават странни от Club MED, като Италия и Гърция и как там се появиха по сценарии, уж леви, полулистки правителства и как с лекота те винаги намират, някакъв страшен външен враг, който иска да ги унищожи и въобще не желае повече да им подарява големи милиарди. Интересно в тази връзка е предложението, което направи миналата седмица за решаване на италианската бюджетна криза, германската Бубдесбанк. За него малко се пише, може би не го и съобщават на италианското трудово население? Ръководството на Бундесбанк, което в голяма степен отговаря и за финансовата стабилност на Европейския съюз и ЕЦБ, направи конкретно предложение, италианската държава да обложи богатите хора в Италия, а те не са никак малко, с по една принудителна ипотека. Или те да си закупят от държавата специални държавни облигации, при определни условия, което би облекчило автоматически годишния бюджетен дефицит на Италия, точно с 50%. Или да се претръскат сами хората с натрупани пари в Италия и да си финансират държавния бюджет, защото така и така не са си плащали редовно данъци. А и всички статистики показват, че Италия е на първо място по корупция в ЕС. Правят се към италианските управляващи и други предложения, които биха могли да подобрят съществено икономическото положение в страната. Защото Италия има от къде да си взема малко въздух. Средният падеж на държавните италиански облигации е след 8 години. Или тогава трябва да се извадят големи пари и да се погасява този колосален дълг. Но популистите си мълчат и това явно не ги устройва. Те са уж в опозиция, но не желаят да посегнат на джоба на италианския елит. Точно по този начин, в Гърция се появи правителството на измислената лява партия на Ципрас, която и до днес не е поставила въпроса: 100 милиарда евро от получени общо 310 милиарда кредити за Гърция от вън за спасяване на тази държава, намираща се в банкрут от 2010 година, веднага след получаването им, са били превеждани от частни гръцки лица, обратно в западни банки. Не казаха кои са тези лица и кои са международните банки, накъдето се завърнаха тези големи кредитни пари.
Важно е да се знае, че в Еврозоната има един открит коридор за финансиране на южната европейска периферия, наречен Target-2. Това е една добре измислена схема за финансиране, играеща роля на клирингова система в еврозоната. Когато в случая, италианското правителство не успее да получи кредит на международния пазар, правителството продава на търговските банки краткосрочни ценни книжа, които срещу тях вземат заем от местните банки на производителя в чужбина, а те от своя страна се рефинансират чрез своята Централна Банка. И когато една страна от Еврозоната трябва да извършва плащания в друга такава, примерно Франция, парите се превеждат чрез системата Target-2. По този канал, според данни на Института за Икономически Изследвания, Мюнхен, френските банки са кредитирали италиански финансови институции с един общ обем от 275 милиарда евро! Това е една много сериозна сума. Германските банки „висят“ в Италия с 61 милиарда евро. От тях една трета са италиански държавни облигации. Но най-зле от всички са самите италиански търговски банки, които държат в балансите си италиански държавни облигации за 375 милиарда евро. Те от своя страна са ги заложили като гаранции, за получаване на кредити , директно от Европейската Централна Банка. А за лошите, несъбираеми кредити в италианските банки курсират най-различни огромни суми в милиарди. Но лошата игра не спира до тук. Преди две седмици водещата в света рейтингова агенция MOODYS понижи кредитния рейтинг на Италия до Baa3. Ако последва още едно понижение на следващата по-ниска степен, автоматически италианските държавни облигации биха загубили способността си да служат като обезпечение при получаване на заеми от ЕЦБ. Става интересно. Изглежда идва момента на затваряне на кранчето и за Италия. Изключително важно е , че финансовото състояние на Италия е отлично известно , като факти, като статика, динамика и бъдещи последствия за страната и нейните кредитори и то от 2008 година до днес. Но явно сценарият за Глобалната Голяма Финансова Игра, предвижда точно в този момент, на фокус да бъде взета именно Италия. Защото това можеше безпроблемно да стане и преди две години. Дори бе стратегически по уместно.
В системата на Европейския съюз страните са суверенни играчи и на практика биха могли да правят каквото си пожелаят у дома. Европейската комисия би имала възможността единствено да глоби Италия в размер на 0,2% от БВП на страната, или с 3,4 милиарда евро. Дори и това е малко вероятно да стане. Инак Брюксел има правилник, който допуска и удвояването на тази глоба. Интересно е какви дивиденти преследва от този спор италианското правителство, което от сега плаши с изборите през май 2019 за Европейски парламент.
Тук задължително се налага едно сравнение със заплахите в реториката на нашия съсед Ердоган. То попада точно в темата ни. Испания е също страна от групата PIIG и е в постоянна борба с икономически кризи от началото на този век. В периода 2003-2007 испанските банки бяха препълнени с евтини пари от Европейската Централна Банка и те реализираха един невероятен балон на пазара за недвижимости в страната и в крайна сметка всички те заседнаха върху камари от лоши, несъбираеми ипотечни кредити. Сметката за това в Европейския съюз и до днес плащат германските данъкоплатци. Но една испанска банка – Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, BBVA , е отпуснала по официални данни(Доклад-Анализ на Университета в Лайпциг) кредити на ислямизиращата се Турция за цели 60 милиарда евро. Испания не е така богата, че да храни с изгодни кредити турската провинция, но тази банка се е рефинансирала при Европейската Централна Банка, която през последните няколко години раздаде кредити на големи частни фирми и банки за над 1 100 милиарда евро, при един смешен лихвен процент от 0,01% годишно. Сумата от 60 милиарда евро е четири пъти по-голяма от собствения капитал на испанската банка. Каква е лихвата по кредитите към Турция остава да гадаем, но със сигурност е спекулативна. Много интересно е да знаем, кои са кредитополучателите в Турция. Управляващата партия на Ердоган се въздигна и дойде на власт, не толкова поради ислямските настроения, колкото по линия на захранване на своите поддръжници с големи, „живи пари“, идващи от Запад и от шейховете в Голфа. Така с чужди пари и Ердоган си създаде един сериозен „обръч от фирми“, управлявани от гладни и жадни предприемачи, наричани в банковите среди „Анадолските Тигри“. Ами сега при вихрещата се криза в Турция и обезценката на турската лира с над 60% и годишна инфлация от около 20%, дали „Тигрите“ ще могат да върнат тези милиардни евра. Или както в Гърция, Португалия и Италия, така и в Турция. Какво ще обясняват тогава испанските банкери на господин Драги във Франкфурт. Лошото е, че може би се намираме на прага на сриването на тази парично-дългова конструкция в Европа. За момента тя би могло да бъде спасена, единствено с германски пари. Този сценарий тече вече над 10 години и може би с основание, много германски експерти защитават от 2016 година едно становище, особено и след появата на последния американски президент, че :“ не е нужно да вярваш в конспиративни теории, защото и с просто око се вижда, че всички са срещу Германия“(статия на Манфред Гбурек от април 2018).
Разбираме, че накъдето се обърнем, всички са недоволни и всички желаят да получават много пари , наготово в страхотни обеми и ако може да не ги връщат! И всички пеят на различни гласове една и съща песен и светът така се е оплел финансово, че няма разлика между Лега Норд, Берлускони, италианските християндемократи или аматьорът Ди Майо, между Леви и Десни, между Ципрас и „Нова Демокрация“ и няма, ама никаква разлика между „Славейчето на Исляма“, така са го наричали в училище Ердоган, сина на рибаря – и големите финансови хиени от Уолстрийт, които дърпат конците на глобалния световен капитал.
И разбираме колко прав е един известен американски икономист, който пише:
„ВСИЧКО ЗАПОЧВА И ЗАВЪРШВА С БАНКИТЕ“
