Дмитрий Баварин: Без надежда: Русия ще трябва да остави Европа на произвола на съдбата
Месец след парламентарните избори австрийските власти най-накрая решиха какво да правят с мнението на народа: да го оплюят и изтрият. Избирателите решиха, че настоящите власти трябва да си тръгнат, а те от своя страна решиха, че няма да си тръгнат, защото в противен случай щял да започне фашизъм и Австрия ще загуби демокрацията си. Хората трябвало да ги разберат.
Президентът на Източния райх (това, между другото, е официалното име на държавата) Александър ван дер Белен възлага съставянето на правителство на досегашния канцлер Карл Нехамер, чиято Австрийска народна партия (АНП) ѝ беше недвусмислено посочена от населението вратата: тя получава само 26,3% от гласовете (на последните избори е получила 37,5%) и е едва втората по големина фракция в парламента.
За първи път в следвоенната история на Австрия победителят в изборите е възпрепятстван да състави правителство.
Баварин: Австрийската партия на свободата (АПС) се разглежда като крайнодясна, профашистка, популистка, неприемлива и некултурна – накратко, тя е австрийският вариант на Алтернатива за Германия или Националното обединение на Марин Льо Пен
Обяснението е следното: никой не иска да бъде приятел с настоящия победител. Австрийската партия на свободата на Кикъл (АПС) се разглежда като крайнодясна, профашистка, популистка, неприемлива и некултурна – накратко, тя е австрийският вариант на Алтернатива за Германия или Националното обединение на Марин Льо Пен. Следователно правителството ще бъде съставено от загубилите партии – най-вероятно АНП, социалистите и либералите.
От политическа гледна точка това е като орел, рак и щука в една каруца. Но каквато и да е каруца (в случая държавата), властта би пожертвала всичко, за да не допусне фашистите до кормилото на държавата.
Знамето на АвстрияСъществува обаче нюанс, който прави поведението на австрийския елит изключително лицемерно. „Фашистката“ АПС на Кикъл два пъти преди това е влизала в правителството с АНП начело, т.е. тя все още е приемлива партия (макар и със скърцане). И изведнъж става напълно неприемлива, след като нейният лидер Херберт Кикъл превърна неутралитета на Австрия в конфликта с Русия във втория най-важен въпрос за партията си (първият, разбира се, е ограничаването на миграцията, което е обичайно за националистите). Никакви санкции, никаква помощ за Киев – това е позицията на АПС в момента.
Въпреки това е важно да не изпитваме твърде дълбоки симпатии към Кикъл, макар че преди това АПС е била известна като „партия на русофилите“.
Австрия е силно зависима от търговията с Русия (Австрия е и на 80% зависима от руския газ, бел.)
В този случай Кикъл се аргументира като нормален политик и национален егоист, който не иска страната му да не плаща сметките в чужда война, още повече че тя има да плаща и така достатъчно много: Австрия е силно зависима от търговията с Русия (Австрия е и на 80% зависима от руския газ, бел. на КритичноБГ). Тази адекватност /на Кикъл /сама по себе си е важна, защото водещата идея в Западна Европа стана да си разбиеш главата в стената напук на Москва, ако Вашингтон поиска. Все пак критиците на Кикъл са прави за нещо – той е истински фюрер.
Партията на свободата има дълга и скандална история, стигаща дотам, че нейните основатели са служили в СС. Оттогава много неща са се променили и АПС няма никакви оплаквания от съвременна Русия. Въпреки това само един десетминутен разговор със средностатистически партиен активист за събитията от 1941-1945 г. може да е достатъчен, за да накара руския човек да му настръхнат косите.
Да се отрича, че АПС наистина прилича на ултрадясна партия, е нечестно, а за руснака е неприемливо. Като оставим настрана похода на Наполеон към Москва, ние нямаме много исторически разногласия с французите от Националното събрание (Льо Пен е голист /последовател на целите на Де Гол/ до мозъка на костите си). Но Кикъл има някои съпартийци, които биха си изболи очите, ако техният лидер стане канцлер, отиде до Москва и положи традиционния венец на Гроба на незнайния воин.
От една дяснопатриотична националистическа партия по принцип е трудно да се очаква това, което очакваме от немскоезичните партии: недвусмислено осъждане, отхвърляне и покаяние за всичко, което нацистите са извършили през ХХ век. Същевременно австрийските социалисти, напротив, биха направили точно това – да се покаят за фашисткото минало. Но те подкрепят съвременна Украйна с цялата си душа.
Като цяло това е разговор за това, че Западна Европа не трябва да търси пророк. Няма такова нещо като адекватни хора, които да се противопоставят на русофобите. Европейският избор почти винаги е избор между няколко злини, между това да стоят между два стола или между различни фашизми, както е в австрийския случай.
Неблагодарна задача е да се сортират разновидностите на кафявото /цветът на фашизма/, но за един австриец фашистите наистина могат да се разделят на добри и лоши.
Режимът, установен в страната през 1932 г. и продължил до аншлуса /анексията на Австрия/ от нацистка Германия през 1938 г., е наричан от противниците си австрофашизъм. Режимът е националистически, милитаристичен, авторитарен – и в същото време изненадващо вегетариански за европейските стандарти.
Хората там предпочитали да не убиват.
Безспорният принцип на австрофашистките канцлери Енгелберт Долфус и Курт Шушниг също е да спасят Австрия от поглъщане от Германия. Ето защо нацистите убиват Долфус при неуспешен опит за преврат през 1934 г., а Шушниг е арестуван при втори опит четири години по-късно. Той прекарва войната в концентрационни лагери, а след това емигрира в САЩ, където преподава политически науки.
Може да се нарече както идеологически фашист, така и виден член на антинацистката съпротива, който от началото до края се изправя срещу Хитлер.
Така че това, което прави ситуацията в Австрия наистина плашеща, не е, че някои от нейните политици почитат фашистите от миналото (а Кикъл Шушниг със сигурност го прави). Страшното е, че алтернативата, наложена на австрийците, напомня и за алтернативата от 1938 г. – тази с Хитлер.
През 1938 г. Австрия искаше да живее самостоятелно – със собствен разум и национални интереси. Тя не искаше да се присъедини към проекта за европейско обединение, да се откаже от суверенитета си, да се замесва в чужди войни и да изпраща войници на Източния фронт. Но тя беше принудена. И сега е принудена отново, а инструкциите са давани отново и отново на немски език (родния език на Урсула фон дер Лайен).
В съвременната история също има Източен фронт, нацистки батальони и реабилитирани бандеровци. Има военни престъпления и преследване на национален принцип. Има психопатичен политик и държава, претендираща да бъде световен хегемон. И може би ще има световна война, ако спиралата на изостряне продължи и Европа не започне да мисли за националните си интереси. Поне по начина, по който го прави Кикъл.
Като го лишиха от възможността да стане канцлер, австрийските елити не поставиха преграда пред фашизма, както твърди европейската преса. Те избраха нечий друг фашизъм. По-лош фашизъм.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
