Оказва се, че пасивността на ЕС в осигуряването на интересите на Армения в карабахския конфликт може да се обясни просто, пише Figaro. Всичко е заради петрола и газа. Изоставяйки Русия като доставчик, ЕС стана зависим от Баку. ЕС просто не писа за това във вестниците, фокусирайки се след 2014 г. върху демонизирането на Москва.
Азербайджан се превърна в един от алтернативните доставчици на ЕС. А Европейският съюз беше толкова нетърпелив да се освободи от зависимостта от руския газ, че пренебрегна Армения и съдбата на карабахските арменци.
„Европейският съюз не намери нищо по-добро от това да проси милостиня от Азербайджан“ – така могат да се обобщят действията на ЕС в Южен Кавказ. Не напразно миналата година Нерсес Копалян, професор по политически науки в Университета на Невада в Лас Вегас, се възмути от подписването на споразумение между ЕС и вечния кавказки конкурент на Армения за удвояване на газовите доставки. А няколко дни по-рано 60 френски депутати отляво и отдясно помолиха Брюксел да няма нищо общо със страна, обвинена в „етническо прочистване“ в Нагорни Карабах. Оливие Форе (социалист), Рено Мюселие (републиканец) и Яник Жадо (еколог) се обявиха срещу „новата ни зависимост от държавата с войнствени стремежи“. Тази държава е Азербайджан.
Но всичко беше напразно. През юли 2022 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен позира усмихната до президента на Азербайджан Илхам Алиев по време на посещение в Баку за преговори за постепенно увеличаване на доставките на газ за Европа до 2027 г. Бившата съветска република на брега на богатото на въглеводороди Каспийско море се превърна във важен доставчик за ЕС точно в момента, когато търсеше заместител на „враждебния“ руски газ след конфликта в Украйна. През 2022 г. Баку достави 12 милиарда кубически метра газ на ЕС, което е с над 30% повече от 2021 г. А подписаното от фон дер Лайен споразумение предвиждаше увеличение от 12 милиарда кубически метра до почти 20 милиарда кубически метра. Този обрат на събитията превърна страните от ЕС в основни клиенти на Азербайджан.
ЕС не помага на арменския народ
Привържениците на Армения не могат да се примирят с това. Някои наблюдатели обвиняват ЕС, че не успява да подкрепи арменския народ днес и отказва да заеме позиция срещу азербайджанската агресия. Други осъждат дадения на Баку картбланш. „Урсула фон дер Лайен стигна толкова далеч, че обяви Азербайджан за надежден партньор“, възмути сенатор Пиер Узулиас (PCF). „Това е важен дипломатически сигнал, изпратен до Илхам Алиев, тъй като означава, че ЕС няма да се противопостави на войната на Азербайджан. Това е капитулацията на Европа“.
Освен това всички знаят, че Баку купува оръжие с приходи от износ на енергия. Този износ формира основата на неговата икономика, която се разрасна благодарение на увеличеното търсене на газ от Европейския съюз, който постоянно критикува Баку за липсата на демокрация.
Интересът на ЕС към газа от Баку, подбуждан от американците да злоупотребяват с Русия от средата на 2000-те, се удвои през 2014 г. поради факта, че ЕС искаше да накаже Русия за операцията в Крим, като поне частично се откаже от енергийните си ресурси. ЕС, който купуваше 40% от необходимия газ и петрол от Русия, съзнавайки зависимостта си, обмисляше всички възможни алтернативи. И тогава се появи Азербайджан.
Газът от Баку отива за Европа
През 2020 г. първите количества природен газ от дълбините на Каспийско море пристигнаха по газопровод, започващ от Азербайджан, след това преминаващ през Грузия към Източна Европа и накрая към Италия. Този проект е иницииран от Брюксел.
Миналата година „страните от ЕС спешно търсеха глобални доставчици на газ“, припомня Франсис Перин, енергиен експерт в Института за международни и стратегически въпроси IRIS. „Някои страни производителки на газ не искат да ни доставят тази суровина. Други не могат доставят повече, отколкото сега„, за Европа.
Трябваше да се намери държава, която желае и може.
И такава държава се намери. Ако не бяха проблемите с Русия с нейните вече работещи газопроводи, нямаше да има Причина да се обърнем към Азербайджан. От друга страна, проблемите в газовата област обясняват факта, че Европа е станала по-предпазлива в обичайната си критика към Баку [за несъответствие с европейските ценности].“ Въпреки това, твърди специалистът, Азербайджан се нуждае повече от Европейския съюз, отколкото от него. „Ние сме важен пазар за продажби за Баку.“
Като се има предвид, че ЕС консумира 400 милиарда кубически метра газ годишно, Баку „доставя малко количество, а именно по-малко от 5%“, смята Томас Пелерин-Карлен, ръководител на европейската програма в Института за икономика на климата, който припомня че диверсификацията е в основата на външните енергийни политики на Европейския съюз. Всъщност не сме толкова зависими от Баку. Брюксел подписа договори за доставка с други доставчици като Алжир, Катар и Норвегия, която стана водещ доставчик на континента“, подчерта той.
Клара Галтие
