Двувластието злепоставя държавата дори сред нейните доброжелатели
Като кажат в чужбина „България“, за какво се сещат? – напоследък за Нигер и Русия. Френският президент Еманюел Макрон събра в понеделник, 28 август, посланиците на годишна конференция и в двучасовата си реч между другото ги запита: „Какво щяхме да правим, ако в България или Румъния се случи такъв преврат?“ (като в Нигер – б.а.).
Нямаше за цел да получи отговор, а само искаше да покаже, че демократичните принципи не търпят двоен стандарт в зависимост от държавата, където са погазени. Това е разбираемо, но защо взе за пример България и Румъния, а не Дания и Швейцария?
Защото никой не би си помислил, че две доказани демокрации могат да се свържат с думата „преврат“, докато за България и Румъния всичко е възможно. За да не се засегнат румънците, да се концентрираме върху България. Преврат означава някой незаконно да събори правителството и да заграби властта. Ден след изявлението на Макрон премиерът Николай Денков каза пред български журналисти: „Президентът се опитваше да бутне правителството още преди да се сформира“. Румен Радев е по професия военен, бивш командващ военновъздушните сили. С други думи, високопоставен военен се опитвал да събори правителството, за да сложи ръка върху властта чрез служебно правителство по своя мярка. И това го твърди главният потърпевш – премиерът, който няма как да е пропуснал да забележи демарша му.
Ако се върнем към въпроса на Макрон с допълнението от Денков, той би звучал така: „Какво щяхме да правим, ако в България военните начело с президента извършат преврат?“ Тук би могла да се намеси пресслужбата на президента с любимия си етикет – „журналистическа манипулация“, но Денков добави още нещо: „В момента в МВР има двувластие“. Което означава, че освен законната власт има и паралелна, която действа чрез доверени на президента лица, какъвто бе случаят със закриляния от него главен секретар на МВР, който в крайна сметка се видя принуден да подаде оставка. Излиза, че може да се говори поне за
полупреврат чрез двувластие
Докато Макрон развиваше в Париж вижданията си пред френските посланици, балкански политици разменяха мнения на годишния Стратегически форум в словенския курорт Блед. В присъствиието на Денков албанският премиер Еди Рама избра България, за да я сравни с Путинова Русия. „България лесно би могла да атакува Северна Македония, както Русия атакува Украйна“, каза той. Целта му бе да изрази сарказъм към държавите, които фаворизират Украйна за преговори с ЕС, защото ѝ съчувстват като жертва на агресия. Черният му хумор прозвуча зле, но все пак кое го накара да търси сходство между поведението на Русия и България?
Освен хлевоустието трябва и нещо друго да се е въртяло в главата му. Отвън може и да не личи двувластието в нашето вътрешно министерство, но би трябвало да се забелязват признаците на две външни политики. Официално България подкрепя Украйна в съпротивата ѝ срещу агресора Русия. Така твърди правителството, което се помещава на бул. „Дондуков“ 1 в София. Но от „Дондуков“ 2, където се помещава президентът, излитат други сигнали, които също са официални. Според тях България не бива да дава военна подкрепа на Украйна, защото именно тя, а не Русия настоява за продължаване на войната (наричана от Радев доскоро „конфликт“).
Всеки чужденец, а не само албанският премиер, би могъл да се запита:
България одобрява ли поведението на Русия?
Щом има двойно отношение, нищо чудно да е склонна да му подражава или поне така да си мислят някои центрове на властта, които много внимават да не засегнат руския президент Владимир Путин, че е военнопрестъпник. В македонските политически среди, където гледат на България като на плашило, всяка колебливост срещу агресията се тълкува като потвърждение за сходни агресивни нагласи.
Президентът Румен Радев, който продължава да има глас в българската външна политика, нанася тежки поражения на образа ѝ в чужбина. Неслучайно стана нежелана персона, която никой от съюзниците не кани на гости. Но той намира пътища да пробие навън, като се възползва от запазеното място на България в някои международни организации. Нагласил се е да представя държавата на 78-ата сесия на Общото събрание на ООН. Изказването му в Ню Йорк е насрочено за 20 септември. Темата на общия политически дебат тази година е „Възвръщане на доверието и възстановяване на глобалната солидарност“.
Отсега може да се предвиди, че той няма да осъди Русия като държава, потъпкала Устава на ООН. Вместо това може да се очаква негова реч в стила на съветския анимационен герой котарака Леополд, който призовава двете мишки, тровещи живота му:
„Ребята, давайте жить дружно!“
Буди недоумение, че премиерът е отстъпил на президента правото да представи България в ООН. Ако изразяваха еднакви външнополитически позиции, нямаше да има значение кой от тях ще говори от трибуната в Ню Йорк. Но Радев в нито един момент не е показал досега, че е склонен да координира изявите си с правителството. Това означава, че той ще отиде в ООН със своя външна политика. За да се подсигури, че ще вдигне достатъчен шум около себе си, е разпратил покани до медиите да акредитират свои пратеници, които да го съпроводят с държавния самолет – разбира се, за държавна сметка. Няма значение, че в Етичния кодекс на българските медии има клауза, която гласи: „Ние не приемаме каквито и да било лични, политически или финансови стимули, които могат да повлияят на нашата способност да предоставяме на обществото точна информация.“
Остава да се надяваме, че медиите, които по принцип са със скромни финансови възможности, няма да се оставят да бъдат унижавани като „мисирки“, както ги определяше галено един бивш премиер.
EXPRESS TV
* * *
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
