АНАЛИЗИ

Опасният броманс* между Макрон и Тръмп

Ръкостисканията, прегръдките и целувките между Тръмп и Макрон тази седмица са само за пред хората, а не защото двамата мъже са толкова привързани един към друг. Всичко идва от това, че френският лидер е жалък пудел на хулигана в Белия дом.

Моментът с пърхота може би е най-издайнически. В Овалния кабинет американският президент прекъсна изречението си по средата, за да се наведе към френския си колега и да почисти пърхота от яката му. Макрон не се смути, а продължи да се усмихва. Това, което Тръмп каза след това, също беше показателно: „Искаме да е перфектен… Той е перфектен”.

Фройдистката грешка на американеца е знак за това, че френският президент е лакей, подлизурко, перфектен малък пудел на Вашингтон. Прави това, което му се казва. По време на тридневното посещение, Доналд Тръмп и Еманюел Макрон дадоха вид, че са първи приятели, че са равни. Френският лидер със сигурност се опитва да постигне именно това – да бъде припознат като най-големия европейски съюзник на Америка, като европейския политик, който най-добре разбира и работи с несистемния играч Тръмп.

По този начин Макрон иска да направи „Франция отново велика” – тя трябва да бъде възприемана като световна сила, която е равнопоставена на САЩ. Откакто Макрон бе избран за президент през миналия май, неговата цел е да възвърне статута на Франция като велика сила.

Този план изглежда започва да работи. Макрон е първият международен лидер, приет от Тръмп по време на официална визита. Британската „специална връзка” с Вашингтон е засенчена. А германският канцлер Ангела Меркел, която пристига в петък, е удостоена със скромна, еднодневна работна среща в Белия дом.

Но ако оставим настрана сърдечността и „броманса”, претенциите на Макрон да застане до Тръмп като „лидер на световната свобода”, са пресилени. Интересно е, че Макрон залитна към враждебното говорене на Тръмп относно иранската ядрена сделка. Запазването на това споразумение, без Тръмп да се оттегля, трябваше да бъде основната мисия на Макрон във Вашингтон.

Само ден преди да пристигне, Макрон даде интервю за Fox News, като заяви, че „няма план Б” за ядреното споразумение с Иран, подписано през 2015 г. от САЩ, Франция, Великобритания, Германия, Русия и Китай. Макрон бе обявен за европейския лидер, който ще убеди Тръмп да не се оттегля от ядреното споразумение. Но въпреки топлия прием, който устрои на своя „приятел Еманюел”, Тръмп отново демонстрира агресивното си презрение към иранското споразумение, подсказвайки, че е готов следващия месец да го хвърли на боклука. А какъв бе отговорът на Макрон? Той заяви, че сега Франция работи със САЩ за „предоговаряне на нова сделка” с Иран. Толкова за изправянето му очи в очи с Тръмп.

Иран казва, че няма да има предоговаряне на Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA). JCPOA е ратифициран от Съвета за сигурност на ООН и шестте световни сили го подписват през юли 2015 г., като приемат, че той не може да бъде променян. Русия и Китай също заявяват, че не може да става и дума за оттегляне на споразумението. Европейците също заявяват това. Поне така твърдяха преди Макрон да предприеме обратен завой. Любопитно е да се види какво ще каже Меркел по този въпрос, когато пристигне във Вашингтон.

Това, което срещата между Тръмп и Макрон показва е, че френският президент не е нищо повече от пудел. Възможно е да са му взели ума с пищни церемонии и превзета риторика, че Франция е „най-старият съюзник на Америка”. Но на практика тази публична изява на двамата лидери бе просто сладникаво шоу. Но точно това прави Макрон особено опасен съучастник на Тръмп. Френският политик очевидно е склонен да клекне пред Вашингтон и да изпълни всички изисквания на Белия дом.

Презумпцията, че Макрон ръководи Европа, е зловеща заблуда. Някои медии дори го наричат „укротителя на Тръмп” – намеквайки, че младият френски президент има влияние върху по-възрастния американец. В дните преди САЩ, Великобритания и Франция да извършат своята незаконна атака, Тръмп се обърна за съвет какво да предприеме точно към Макрон. Според сведенията Макрон е дал информация на Тръмп от „френското разузнаване” за предполагаемото зверство с химическото оръжие на 7 април в Дума, близо до Дамаск. Твърди се също, че Макрон придумал Тръмп да заповяда военните действия седмица по-късно.

Сега вече е ясно, че инцидентът с химическите оръжия на 7 април е провокация под фалшиво знаме, инсценирана от екстремисти, подкрепяни от Запада. С други думи, френските „разузнавателни данни” или са били погрешни, или просто са били изфабрикувани. Крайният резултат е, че САЩ, Великобритания и Франция извършват тежко военно престъпление, нападайки Сирия.

Ето защо от Еманюел Макрон би трябвало да ни побиват тръпки. Той е готов да каже всичко, за да предразположи американския президент. Езикът на тялото му показва, че той е човек, който неистово иска да бъде държавник, признат на световната сцена.

Макрон, както и Тръмп, се готви за едностранно откъсване от международния договор с Иран, който други световни сили и ООН вече са финализирали. С цел да оправдае това скандално предателство и отстъпление от позициите си, Макрон заяви, че вярва на злословията, че Иран е спонсор на тероризма, че дестабилизира региона и незаконно разработва балистични ракети. Макрон смята, че трябва да се сключи „нова сделка” с Иран, която ще ограничи иранското присъствие в Сирия, в Йемен и в Близкия изток.

„Укротителят на Тръмп” не е независим, принципен европейски лидер. Той е самоизтъкващ се кариерист, който е готов да си играе с най-лошите инстинкти на хората в Белия дом. Дори ако това означава, че могат да избухнат още войни в Сирия и Близкия изток.

Може да харесате

Copyright © Вестник Зора, Излиза в София на 18 Май 1919, България

Exit mobile version