Ако в Европа всички искат да избегнат ядрена война, то в Азия вече я смятат за неизбежна. Поне севернокорейското ръководство говори за това все по-откровено. Най-шумно беше изявлението, направено на Московската конференция за международна сигурност от министъра на отбраната на КНДР Кан Сун-нам: „САЩ и марионетките в Република Корея превръщат Корейския полуостров и Североизточна Азия в ново ядрено огнище на война.“
Генералът нарочно ли ескалира и плаши? Отчасти да, но определено не Русия. Думите на министъра са насочени към САЩ – и дори към конкретно събитие, което ще се проведе в петък. Утре в Кемп Дейвид ще се проведе срещата на високо равнище САЩ-Япония-Южна Корея. Джо Байдън ще бъде домакин на Фумио Кишида и Юн Сок-йол и въпреки че през последните три десетилетия вече имаше дузина срещи в този тристранен формат, тази среща ще бъде първата самостоятелна (тоест не се провежда в кулоарите на международни срещи). Вече я наричат историческа – и ще я провеждат ежегодно.
Опитите за създаване на тристранен съюз досега са неуспешни поради сериозни исторически противоречия между Сеул и Токио. И сега Байдън иска да се възползва от момента, когато привържениците на смекчаване на японско-корейските противоречия са на власт в Токио и Сеул и се опитват да формализират тристранно партньорство. Ползите за САЩ от това са очевидни – дори не връзката, а сближаването на военния и разузнавателния потенциал на Япония и Южна Корея ще позволи на американците да засилят своите способности в региона. Тоест, вместо двама винаги враждуващи клиенти, те ще получат двама членове на съюза, обединени от общи цели.
Формално всичко се върти около Северна Корея – нейната ракетно-ядрена програма действа като стимул за сближаване между Токио и Сеул. Ако САЩ защитават и двете страни от севернокорейската заплаха, тогава защо не могат да изградят системи за сигурност и да противодействат на Северна Корея заедно? Естествено, под американско ръководство. Американските аргументи звучат приблизително така, но те, разбира се, са откровено увъртане.
Защото, въпреки страха на Южна Корея от КНДР, Сеул и Токио добре разбират за какво става въпрос: те се сплотяват не срещу Пхенян, а срещу Пекин и Москва. Да, основната цел на всички действия на САЩ в Индийск-тихоокеанския регион е изграждането на система от съюзи срещу Китай и Вашингтон дори не крие това. И това може да се направи под всякакъв предлог. В този корейско-японски случай най-лесно е да се използва „севернокорейската заплаха“. Което в действителност не съществува – по-точно е производно на американския натиск върху КНДР. Колкото повече претенции ще имат американците срещу Пхенян, колкото повече учения ще провеждат в южната част на полуострова, толкова по-осезаемо ще бъде военното им присъствие в региона и колкото повече Южна Корея и Япония ще се въоръжават, толкова повече КНДР ще се чувства в опасност. И толкова по-страшни и тревожни ще бъдат изявленията на нейните лидери.
Ясно е, че създаването на тристранен съюз ще бъде поредният знак за Пхенян за нарастваща заплаха от САЩ, особено след като броят на ученията ще се увеличи, а американските ядрени подводници с балистични ракети наскоро отново започнаха да акостират в южнокорейските пристанища. При всичко това Пхенян, разбира се, няма да бъде първият, който атакува Сеул, и американците ще се опитат да не го ядосват. Общата ситуация в света обаче не е много благоприятна за потушаване на нарастващото напрежение на полуострова.
Пхенян вижда, че ако САЩ все още очакват да спечелят опосредстван военен конфликт с ядрената суперсила Русия, тогава не може да се изключи никакъв курс на действие срещу тяхната малка ядрена суперсила. И никой няма да може да убеди Ким, че САЩ няма да посмеят да нападнат страната му. По-точно, той ще повярва в това само в момента, в който се сдобие с достатъчно количество носители на ядрено оръжие.
САЩ наистина не мислят да ударят Северна Корея, не само от страх от ответен удар, но защото са повече от добре с нея като страшилище за Япония и Южна Корея. Плашило, с което могат да бъдат вкарани в антикитайски съюз. Но и тук има противоречия. Сеул е много по-малко склонен да участва в антикитайския фронт – Китай е важен за него и като икономически партньор, и като противовес на Япония.
А в Токио, въпреки всички противоречия с Китай, те не са готови напълно да последват американците, особено на фона на почти пълно прекъсване на отношенията с Русия. И за двете далекоизточни страни връзките с нашата страна бяха от голямо значение: за Южна Корея – по-икономически, а за Япония – по-геополитически.
След 2014 г. Токио и Сеул успяха да се въздържат от участие в западните санкции, но миналата година те бяха притиснати и сега връзките с Русия постепенно отмират. Това само по себе си не е в интерес нито на Южна Корея, нито на Япония и включването на конфронтация с Китай в американската стратегия е напълно опасно за тях. Сеул определено ще се опита да се противопостави на това – и още повече няма да иска да тръгне по този път заедно с Япония.
Така САЩ, разбира се, ще се опитат да изградят ново тихоокеанско трио, но има много малко шансове за неговата устойчивост. Южна Корея и Япония са много зависими от САЩ и самите те нямат нищо против да използват своя ресурс, за да сдържат Китай, но няма да се жертват в името на удължаването на изчезващия свят в американски стил.
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
***
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
