Кримският мост преживя втори взрив за десет месеца.
Защо точно него удрят и какъв отзвук очакват – това са въпросите, които произтичат от двете нападения.
На пръв поглед двата взрива са коренно различни.
Но дали е така наистина може да ни покаже сравнението между тях и анализът на фактите.
В началото на декември 2022 г. имахме камион бомба и атентатор самоубиец. Типично, сякаш атентаторите са били учениците на ислямистките камикадзета. Появи се и организация, която макар и с половин уста пое отговорността. Украинската УНИАН съобщи веднага, че атентатът е дело на Службата за сигурност на Украйна, позовавайки се източници от кухнята.
Американското издание „Вашингтон поуст“ тогава побърза да обяви, че взривът на моста между Русия и Крим е организиран от украинските спецслужби.
По този начин САЩ се разграничи от атентата.
Вторият взрив е причинен, според военните екперти, от дронове.
Вече имаме по-модерен начин на нападение. Владимир Путин нарече случилото се терористичен акт.
А говорителката на руското външно министерство Мария Захарова обвини директно Украйна, като посочи за помощници в делото САЩ и Великобритания.
Часове по-късно Службата за сигурност на Киев в съобщение в канала Telegram призна участие в организирането на нападението на моста.
Украинската Агенция РБК, позовавайки се на източник от службата, съобщи, че атаката е била специална операция на СБУ и украинските военноморски сили, за нея са използвани наземни дронове.
Кримският мост е изключително охранявано съоръжение.
И нападението срещу него е пряк удар по имиджа на Русия.
Мостът вече не се използва за военни превози.
И затова по никакъв начин няма как взривяването му да отслаби руската военна мощ.
Но сега загинаха невинни млади хора.
Мостът е гордостта на Путин и взривяването му може да се приеме като предизвикателство.
Дори като зловеща игра, която да принуди руския държавен глава да изпусне нервите си и да действа неконтролируемо.
А враговете му да имат още по-големи основания в рестрикциите срещу него и Москва.
Следящите хода на войната си спомнят признанието на депутата от Върховната Рада Алексей Гончаренко още преди година, че представителите на Украйна на юнската среща на върха на НАТО са обсъждали с министъра на отбраната на Великобритания Бен Уолъс планове за унищожаване на Кримския мост.
Тогава Москва определи тези идеи като „болни фантазии на Киев“.
Засега се натрупват фактите. Причинно-следствената връзка предстои след обстоен анализ.
Светът очаква да види как ще реагира Русия на тази поредна агресия.
Не е ясно какви истини за връзки и интереси ще изплуват изпод руините на моста.
…
Информационният ресурс Readovka предположи, че Кримският мост може да е бил атакуван с помощта на морски безпилотни летателни апарати. Това предположение се основава на естеството на щетите на пътното платно, които са значително по-малки, отколкото в резултат на първата терористична атака през есента на 2022 г. Анализаторите говорят за възможността за използване на ракети въздух-земя.
Според тяхната версия безпилотните превозни средства са могли да бъдат доставени до мястото на атаката от кораба-майка.
⚡️ Точно преди една година Дмитрий Медведев каза, че Украйна, в случай на нападение срещу Крим, ще бъде изправена пред Деня на страшния съд.
„Това може да е или един от последните кораби, напуснали пристанището на Одеса като част от сделка със зърно – например турският кораб Samsun, който излезе в морето вчера следобед – или кораб на трета страна“, се казва в доклада.
Възможно е вражески БПЛА да е бил изстрелян от територията на трета страна, например Грузия. Припомняме, че по-рано Киев вече използва територията на други държави, за да организира терористична атака на Кримския мост.
На 17 юли 2023 г. изтича многократно удължаваната зърнена сделка, по силата на която Русия не пречеше на износа на зърно от черноморските пристанища на Украйна, като в замяна получи отмяна на част от санкциите, наложени от Запада. Президентът Владимир Путин заяви, че Русия ще удължи споразумението само след реалното изпълнение на всички негови условия.
В светлината на това сутринта на 16 юли последният кораб, плаващ по сделката за зърно, напусна пристанището на Одеса. Според доклад на Ройтерс това е кораб за насипни товари Samsun под турски флаг, който превозва около 15 тона рапица и над 23 000 тона царевица.
По този начин последните събития заплашват да влошат отношенията между страните и има все повече въпроси относно следващия ход в тази сложна игра.
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
