Зрелищният арест на кметицата на „Младост“ Десислава Иванчева разкрива изцяло българския политически модел. А той изглежда така: посяга се само на онези, които са ничии. Коментар на Полина Паунова.
Зрелищна акция в центъра на София. Кметицата на район „Младост“ е окована с белезници над 5 часа пред Министерството на спорта. Оживеното кръстовище прилича на сцена от екшън: спецчасти, прокурори, борци срещу корупцията от прясно създадената антикорупционна мега агенция. Новинарските канали разказват за операцията. Живи включвания и задъхани репортери.
Случайно или не най-бързата медия се оказа личната страница на бившия депутат от ГЕРБ Антон Тодоров (подал оставка заради заплахи към медии). Важен нюанс е, че в момента той работи като громител на противниците на Борисов – т.е. основно медийни изяви, с които крепи властта на същите, които доскоро наричаше „Шайка“. Любопитен момент е, че други представители на управляващата партия, които, разбира се, по случайност минавали през мястото на събитието, услужливо се обаждаха в различни редакции, за да съобщят за ареста на Десислава Иванчева, изпреварвайки информационните агенции.
Официална информация в деня на ареста така и нямаше. Всичко, с което репортерите се сдобиваха, бяха догадки на база „източници“ на медиите, близки до депутата от ДПС и издател Делян Пеевски. В тях бе прогласено, че кметицата на район „Младост“ е взела подкуп в размер на 70 000 евро. „Присъдата“ бе прочетена набързо, а гладът на публиката за зрелища бе задоволен.
Това е скандално!
Дали Иванчева е виновна или не трябва да реши съдът. Дали Иванчева беше компетентна като кметица на столичен район също е отделна тема, а отговорът ѝ е по-скоро отрицателен. Въпросите около ареста ѝ обаче са от съвсем друго естество. А отговорите, които службите дадоха, потвърдиха руините на държавността в България.
От съществено значение е, че кметицата на район „Младост“ прекара над пет часа с белезници на централно столично кръстовище. Защо – остава неясно. Впрочем, съвсем ясно си е: тя бе обърната с лице към тротоара, за да може гледката на „корумпирания политик“ да бъде заснета от всеки гражданин, снабден със смартфон. Целта – публичният линч, започнат от службите, да продължи и в социалните мрежи. Колкото до обяснението, че намерените в багажника ѝ пари е трябвало да бъдат описани и преброени в нейно присъствие – то просто е невярно, защото самият автомобил можеше да бъде иззет като веществено доказателство, а процесуалните действия да се случат на друго място, а не точно на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул. „Генерал Йосиф В. Гурко“.
Не на последно място – необоснованото висене на кръстовище по всяка една логика работи против разследването. С престоя си, който бе с явен кинематографичен ефект, разследващите пропуснаха всички шансове да действат бързо и да разпитат заподозрените неподготвени. Напротив – дадоха им шест часа преднина.
Извън съзнателното и търсено потъпкване на личното ѝ достойнство, Иванчева се оказа и с нарушени граждански права. Кметицата няколко часа не е имала адвокат. А камерите запечатаха покъртителната сцена, в която окованата жена се обръща към журналистите с викове: „Нямам адвокат, извикайте адвокат“. В този момент маскирана полицайка ѝ запушва устата. Точно така изглежда в България т.нар. върховенство на правото.
И още странности: кое наложи Иванчева и нейната арестувана заместничка да бъдат разпитвани и държани в сграда на изпълнителната власт? Става дума за Министерството на спорта, което послужи като импровизиран арест. Действията напомнят на извънредна ситуация, без да е ясно какво точно ѝ е извънредното. И ако някой се чуди какъв е проблемът: скандално е независимо разследване да става на територията на изпълнителната власт.
Идеалната „жертва“ на системата
Не на последно място, извън пиар акцията, която трябва да послужи за илюстрация на битката с корупцията в България, случилото се с Иванчева разкрива изцяло българския политически модел. А той гласи: посяга се само на тези, които са ничии. И които нямат гръб. Звездата на кметицата на „Младост“ изгря от граждански протести, а впоследствие тя получи подкрепа от маргиналната партия на бившия социалист Георги Кадиев, който не след дълго също се отрече от нея. В този смисъл тя е идеалната „жертва“ на системата. Няма кой да се застъпи за нея, няма кой да обвини властта в репресия, няма кой да организира мащабен протест. Тя е лесна и безопасна мишена.
Арестът на Десислава Иванчева има няколко функции. Но най-важната е демонстрацията, че новият антикорупционен орган работи усилено и зрелищно. С акцията почти достигнахме бленувания румънски модел, а шефът на звеното Пламен Георгиев е с още една крачка по-близо до поста главен прокурор, след ерата „Цацаров“. Показността, естествено, трябва да строи редиците, както и да послужи за назидание, че това може да се случи всекиму, който не е част от системата.
Екшънът „Иванчева“ не е първият подобен случай. Във всички други досега, включително и когато прокурор декламираше по време на арест на бивш министър „Вие сте абсолютен престъпник“, обаче имаше съд. А сега съдът вече е специализиран…
