Ракети, срещу които САЩ нямат противодействие
Посланието на президента Путин към Федералното събрание на 1 март за първи път беше мултимедийно, особено при демонстрирането на най-новото руско въоръжение.
В първата част – икономическата, Путин заяви, че Русия трябва да стане прогресивна високоразвита държава, но за да стане такава,
Русия се нуждае минимум от 5-процентен годишен реален ръст, т.е. от съвършено различен икономически модел. Именно тук ще трябва да се прави промяната на модела в Русия. Какъв ще бъде, ще видим.
Заради това основното внимание беше съсредоточено към международната и военна част, в която личеше участието на Генералния щаб на Русия и на представителите на военно-промишления комплекс.
Новото послание съвпадна с 11-годишнината от речта на Путин в Мюнхен през 2007 г. Тогава основната му мисъл беше, че „един център на властта, един център на силата, един център на взимане на решенията“, т.е. САЩ, не само е неприемлив, но и невъзможен. Невъзможно е и онова, което тогава САЩ заявиха чрез Бжежински: „новият свят трябва да се строи срещу Русия и за сметка на Русия“.
Сега, 11 години по-късно Путин съобщи, че Русия е възстановила стратегическото равновесие със САЩ и Запада и даже изпревари САЩ в най-важната област – хиперзвуковите оръжия. Цикълът се затвори.
Путин напомни, че всичко започна с излизането на САЩ от Договора за противоракетната отбрана от 1972 г. с цел да бъдат изнесени оръжия и системи на САЩ по границите на Русия, с които да бъдат унищожени нейните стратегически ядрени сили. ПРО на САЩ се разполагаше под предлога за противодействие срещу Иран в Полша и Румъния.
Именно от онзи момент за Русия беше важно да възстанови стратегическото равновесие срещу САЩ и НАТО. Получи се. Русия възкръсна за пореден път чрез своята армия.
Това Путин съобщи в посланието от 1 март 2018 г. – стратегическата задача да се печели време за завършването на цикъла на превъоръжаването на армията беше реализирана.
Така наречената прозорец на възможностите за нападение на САЩ срещу Русия се затвори на 1 март 2018 г.
Путин каза – превъоръжихме се с нови технологии, да ни нападате вече е невъзможно и ще ви заболи много.
Прозорецът се затвори, влакът замина.
Новите оръжейни системи се произвеждат масово и влизат на въоръжение в армията. Това съобщи Путин на 1 март 2018 г.
Често такива моменти се сравняват с прекрачването на Рубикон, т.е. извършване на решителна крачка зад реката, която Цезар е преминал, въпреки забраната на Сената, към установяването на Римската империя.
От тази гледна точка оръжейното послание на Путин може да се сравни с нов Рубикон. Дали беше неочаквано за Запада не знаем, тъй като за повечето нови оръжия пишем отдавна, като единствени в цяла Европа. Но че беше болезнено за Запада е неоспоримо. В Кремъл най-накрая разбраха, че по-добре е да се страхуват от теб и да те уважават, отколкото да те презират за слабостта и да се стремят да те унищожат.
1 март за Русия беше много силен ход. Необратим – предупреждавахме ви, не ни слушахте, сега да видим какво ще правите.
Разбира се на Запад никой няма да тръгне да разговаря. Така са устроени. Такава им е системата. Сблъсъкът ще се задълбочава.
Но Русия вече има огромно предимство – хиперзвуково, на основата на потенциала на СССР и на нови разработки.
Заради това, когато Путин демонстрираше как абстрактни руски ракети поразяват някакви абстрактни флориди съвсем не беше абстрактно, а реално. Внимавайте, ние сме готови.
Путин и въобще руските военни нямат навика да съобщава нещо, което не е напълно готово. Съобщението за новите оръжия промени „играта“. Русия преминава в атака и във възстановяване на предишни позиции.
В Москва знаят какви са плановете на САЩ за Сирия, Украйна, Полша, Афганистан, КНДР и им съобщават онова, което би трябвало да ги вразуми.
За първи път от много години Русия показа „голямата тояга“ в лицето на новата мултиракета „Сармат“. Замислете се.
В по-широк смисъл Путин постави всички приятели и съюзници на Русия под нейния ядрен чадър – хиперзвуков. Това е огромната разлика от миналото. Това е новият решаващ фактор за абсолютно всичко.
Като единствен аналитичен център в Европа /а може би и в света/, съчетаващ геополитиката, геоикономиката и войната, преди много години насочихме вниманието към хиперзвуковото ракетно оръжие на Русия и САЩ. В условията на новата Студена война хиперзвуковото оръжие става решаващият фактор.
Върху него САЩ започнаха да градят новата си стратегия за „мигновения глобален удар“. Русия отговори, че ще намери адекватен отговор, за да бъдат обуздани САЩ в тяхното поведение на световен жандарм. Значи, трябваше да бъдат изпреварени във въоръжаването, както стана по времето на СССР в средата на 70-те години, когато се появиха съветските уникални ракети със среден и малък радиус на действие „Пионер“, които станаха game changer.
Така се стигна до сегашния момент, за който в САЩ и НАТО мълчат като риби – че Москва първа направи онова, за което в САЩ мечтаеха дълги години и вероятно ще си останат с мечтите.
Руснаците въведоха с невероятни темпове хиперзвуковите аеробалистични бойни глави за най-новата руска ракета „Сармат“ и показаха, че скоро Русия ще бъде единствената страна в света, която може в течение на половин час да унищожи всяка точка на планетата даже без да използва ядрено оръжие.
САЩ и НАТО са в шах, защото тази и други подобни ракети, които се разработват и в неядрения си вариант са именно онова оръжие на „мигновения глобален удар“, с което САЩ отдавна плашеха целия свят. Но САЩ се оказаха неспособни да създадат за своя глобален удар ракета с нужните характеристики – далечина, скорост, точност и надеждност, а „изостаналите“ след 1990 г. руснаци за своя отговор я създадоха и сега могат да нанесат подобен удар срещу САЩ.
Това вече не е тайна. Целият свят знае, че такова оръжие Москва вече има в неядрено въоръжение. В ядрения вариант на „Сармат“ за нанасяне на неприемливо поражение на САЩ е напълно достатъчна само една ракета. Повтаряме – само една ракета носеща 20 блока, без ограничение на полета.
Какво всъщност е хиперзвукът? Това е способността на всеки материален обект – самолет или ракета, маневриращ в атмосферата със скорост поне пет пъти надвишаваща скоростта на звука, така нареченото число на Мах, равно на 331 метра на секунда.
Във военната област това отдавна е постигнато. Междуконтиненталните балистични ракети летят със скорост 25 Маха. Но това правят в Космоса, т.е. в безвъздушно пространство на височини, в които няма въздух и съпротивление на въздуха и има възможност за аеродинамично маневриране и управление на полета.
Военните самолети това правят на височина от 20 до 25 километра, а космическите апарати – на височина не по-малка от 140 км /параметрите на ниската орбита/. Промеждутъкът от височина между 20-25 и 240-250 км се оказва недостъпен за военно използване. Но именно този диапазон на височината – достъпен само за хиперзвукови летателни апарати, е с фантастични перспективи за бойната ефективност.
Защо хиперзвукът е толкова важен за военните? Отговорът е прост и се съдържа в три думи – скорост, точност, неуязвимост.
Хиперзвуковата ракета, летяща с огромна скорост, може да порази всяка точка на планетата в течение на един час, като, благодарение на своето качество да маневрира и коригира курса на време на целия полет, може да удари целта с точност до един метър.
Движейки се в плазмен облак ракетите остават максимално скрити и абсолютно невидими за системите за противоракетна отбрана. Повтарямe – никаква ПРО на САЩ. Заради това тези ракети превъзхождат всички образци оръжие, в това число и термоядрените боеприпаси.
Хиперзвуковият полет е незабележим не само за съвременните средства за радиолокация. В обозримо бъдеще даже не се предвижда създаването на средства за прехващане на подобни ракети.
Заради това със своето значение за стратегическата военна борба, този хиперзвуков пробив може да се сравни само със създаването на атомната бомба преди години.
Това означава, че налице е нова стратегическа ситуация в света с огромно превъзходство на Русия над САЩ.
Появата на серийното хиперзвуково оръжие извърши във военното дело истинска революция. Първият, който въведе на въоръжение тези летателни апарати ще получи по същество абсолютното оръжие, което ще решава всякакви стратегически задачи за кратко време и с минимални разходи. Ще може бързо и безнаказано да унищожи военно-политическото ръководство на всяка страна, например на САЩ, което не само няма да има никаква отбрана, но и няма да усети кога ще се изпари. Същото се отнася и за инфраструктурата на държавното управление и ключовите военни и икономически обекти.
По-просто казано – за един момент може да бъде обезглавен всеки противник и да бъдат парализирани неговите способности за съпротива и ответен удар.
САЩ отдавна водеха мащабна разработка на принципно нови средства за военно-въздушно космическо нападение, като имат намерение на рубежа на 2020 г. да преминат към използването на принципно нов клас въоръжение при доставянето на високоточно бойни глави до целта. На първо място става дума за развитието на хиперзвукови балистични ракети, както в ядрен, така и в конвенционален вариант.
Но американците, въпреки старанията си, не успяха да създадат даже експериментален прототип на това оръжие. Руснаците успяха да създадат не само прототип, но и пълноценен образец, който влиза в серийно производство.
Това разбраха и в САЩ и паниката е тотална.
За света руският хиперзвук се появи почти незабелязано. Бяхме сред малкото медии, които написаха, че на 21 април 2016 г. в Оренбургска област за проверка на хиперзвука в летателен апарат беше изстреляна балистична ракета и изпитанията са били успешни. След това дойдоха уточненията – пускът е бил от полигона Домбаровский на серийна ракета РС-18Б „Стилет“, като е изпробван хиперзвуков боен блок за тежката междуконтинентална балистична ракета от новото поколение – „Сармат“, която ще замени РС-18 „Сатана“.
Реално това означаваше, че в световните стратегически ядрени сили стана революция.
В ядрен вариант една ракета „Сармат“, както споменахме, е достатъчна да нанесе гарантирано на САЩ неприемливи поражения. А и в неядрен вариант „Сармат“ ще стане супероръжие, съчетаващо колосалната скорост на междуконтиненталната балистична ракета с точността на попадението на съвременните крилати ракети. Става дума за това, че бойните блокове на балистичните ракети, даже на най-съвременните, имат кръгово отклонение /т.е. радиусът на кръга, в който попада блокът с вероятност 50 процента/ 220-250 метра. А радиусът на кръга, в който бойната глава попада с вероятност 99 процента е три пъти по-голям. Но маневриращата хиперзвукова бойна глава на „Сармат“ ще може гарантирано да удари цел с точност до няколко метра. Хиперзвуков удар с точност до няколко метра!
Своята цел хиперзвуковата глава ще може да атакува даже през южния полюс, т.е. от направлението, на което американците нямат никаква инфраструктура за противоракетна отбрана.
Новата руска ракета базира в стационарна шахта, която остава боеспособна даже ако се окаже в огнената полусфера на близък ядрен взрив. Точността на най-съвременните междуконтинентални ракети е такава, че за гарантирано унищожение на руската шахта с вероятност до 99,8 процента този кратер трябва да има радиус не по-малко от 750-840 метра. Но за образуването на такъв кратер е нужна много мощна бойна глава, много по-мощна от онези, които сега имат повечето американски ракети. Освен това съществува и комплексът за активна защита на шахтите срещу навлизащи бойни глави на вражески ракети. Особеността на този комплекс е в това, че поразяването на въздушните обекти става с метални стрели и топчета с диаметър 30 мм на височина до 6 км. Те се изстрелват с огромна начална скорост до 2 км/сек. и създават над защитавания обект истински железен облак. Достатъчно е да се каже, че в един залп се съдържат до 40 000 поразяващи елемента, т.е. комплексът може да се счита за „противоракетна артилерия“ за близко действие.
Първите такива комплекси, разработени още в началото на 90-те години, бяха изпробвани на камчатския полигон Кура, срещу реални бойни глави на ракетата „Сатана“.
Целта беше унищожена. За първи път Путин се изказа публично по тази тема през пролетта на 2004 г. след мащабните учения на руските въоръжени сили в севера на Русия в момент, когато в чужбина иронизираха отслабената и дезорганизирана от Елцин руска армия. Но именно тогава Путин, който като правило е внимателен със своите публични оценки, изведнъж съобщи на света сензационна новина и подчерта, че всяка дума има важно значение. Той каза: „На тези учения бяха извършени експеримент… Скоро руските въоръжени сили ще получат бойни комплекси, способни да действат на междуконтинентални разстояния с хиперзвукова скорост с голяма точност и с широка маневра по височината и направлението на удара. Тези комплекси ще направят безперспективни всякакви образци на противоракетна отбрана, съществуващи или перспективни“.
Подобно изявление направи през ноември 2006 г. тогавашният министър на отбраната Сергей Иванов. Той съобщи за успешните опити с принципно нова бойна глава за отечествените балистични ракети. Става дума за блок, който може самостоятелно да маневрира, избягвайки всякакви средства за противоракетна отбрана. Новият блок е унифициран и е приспособен, както за морските ракети Булава, така и за сухопътните ракети „Топол-М“, като една ракета може да носи до шест такива бойни глави.
Това означава, че в сравнение с бойните блокове на съветската „Сатана“ новите руски хиперзвукови бойни глави съществено подобриха и разшириха параметрите за маневриране, едновременно намалявайки своите масогабаритни характеристики. По-просто казано тяхната маневра стана по-енергична и по-широка, а размерите и теглото – по-малки.
При „Сармат“ нещата ще са още по-силни.
За сметка на това, че тази ракета лети не по класическа балистична, а по ниска траектория, времето за долитане до целта се съкращава, а хиперзвуковата маневрираща бойна глава ще лети в атмосферата доста по-дълго, но от своя страна ще увеличи възможностите за своето бойно използване. Но най-главното е, че новият боен блок на „Сармат“ /американците го наричат Ю-71, а руснаците – 4202/ е управляем по време на цялата траектория на своя полет. А ако това е наистина така, ако руснаците са успели да решат този най-сложен проблем за дистанционно управление на бойната глава, летяща в атмосферата в плазмен облак с колосална скорост, точността на нейния удар може да се сравнява с точността на GPS или на Глонасс, т.е. до няколко метра. Повтаряме, това е ракета, която лети в плазмен облак.
Всичко това означава, че след въвеждането на „Сармат“ Москва, даже без използването на ядрено оръжие, ще получи уникалната възможност за глобален изпреварващ удар, т.е. да унищожи на Земята всяка цел с известни координати в течение на 30-40 минути.
С ядрено въоръжение „Сармат“ ще нанесе гарантирано неприемливи унищожения на САЩ с минимално количество ракети.
Още в началото на 60-те години тогавашният секретар на отбраната на САЩ Роберт Макнамара въведе понятието за „гарантирано унищожение на противника“. Според неговия критерий това означава нанасяне на ядрен удар, при който ще загинат от една четвърт до една трета от населението и ще бъдат разрушени две трети от промишления потенциал на вражеската страна.
За гарантирано унищожение на СССР Макнамара считаше за достатъчно да бъдат взривени на неговата територия до 400 термоядрени заряда с мощност по един мегатон всеки. От своя страна Комитетът за стратегически оценки на САЩ заяви, че убийството на американската нация може да бъде постигнато с взривяване на нейна територия само на една 100-мегатонна съветска ракета.
След разпадането на СССР в Пентагона родиха поредната концепция за неприемливите унищожения. Това е удар, с който може гарантирано да се спре противника от каквито и да било враждебни действия. Именно този поглед на Вашингтон за достатъчността на неговия стратегически потенциал днес е основата за ядреното възпиране на Москва. Засега обаче никой не може смислено да обясни какво в САЩ разбират под този термин. Неприемливи може и да са последствията от масиран ядрен удар или даже от взривяване на един ядрен заряд на територията на противника.
От друга страна всички експерти твърдят, че прагът на неприемливите щети за САЩ е много по-нисък отколкото преди 20-30 години, защото днес те имат много по-сложна държавна и финансово-икономическа структура, на която е по-лесно да бъде нанесен смъртоносен удар. Така например за гарантирано унищожение на САЩ, според формулата на Макнамара, в случай на използване на тежките руски ракети „Сатана“ ще са достатъчни и десетина бройки. А за нанасяне на неприемливи щети е достатъчна и една.
Да се докаже това може с прост приблизителен разчет, от който ще се разбере защо американците нарекоха съветската тежка ракета „Воевода“, именно „Сатана“.
Днес в САЩ една трета от населението живее в три гигантски мегаполиса. Североизточният е от Бостън до Вашингтон, където живеят не по-малко от 50 млн. души. Езерният, около големите езера от Чикаго до Питсбърг, с не по-малко от 35 млн. И Калифорнийският – от Сан Франциско до Сан Диего с непо-малко от 20 млн. Зоната на тези мегаполиси относително е малка, тяхната обща площ е само 400 000 кв. км, но на тях се произвежда повече от половината американски БНП.
Значи, за унищожението на тези райони и тяхната инфраструктура са достатъчни 10-12 ракети „Сатана“.
И така, според американски данни, при взрив на ядрен боен блок с мощност 1 мегатон в радиус 10 километра ще са убити и ранени веднага, без да се броят онези, които ще умрат от радиацията, епидемията, липсата на медицинска помощ, 50 процента от хората. По този начин площта на поражението на една „Сатана“ може да е 314 кв. км. Значи, с една ракета, носеща 10 бойни блока може да се покрият 3140 кв. км, а с десет – 31 400 кв. км. Това е зона на пълно унищожение. Ако се добави зоната, която след взрива ще бъде унищожена в не по-малко от 25 процента, зоната ще се увеличи до 56 000 кв. км. А това вече са 15 процента от цялата територия на мегаполисите. Ако се отчете, че целта на руските ракети ще бъдат най-важните инфраструктурни обекти, центровете на държавното, административното и финансово-икономическо управление може да се предположи, че тази инфраструктура ще бъде унищожена напълно. В пара ще се превърнат Вашингтон, Ню Йорк, Чикаго, Филаделфия, Лос Анжелис и Сан Франциско.
Това означава, че за гарантирано унищожение на САЩ ще са достатъчни само 10-12 руски „Сатана“, като всяка от тях може да донесе до САЩ един тежък термоядрен заряд с мощност 20 мегатона или десет леки маневриращи бойни глави с мощност не по-малко от 750 килотона всяка. А за нанасяне на неприемливи щети е достатъчна само една руска ракета „Сатана“. „Сармат“ е даже по-ефективна.
Какви са изводите от този най-важен процес в областта на световното въоръжаване – въвеждането на хиперзвуковото ядрено оръжие?
На първо място, Русия си върна безспорното лидерство в областта на стратегическите ядрени въоръжения, даже по-силно, отколкото по времето на СССР. Оттук нататък всеки опит на САЩ, НАТО или друга държава да постигнат военно превъзходство над Русия е обречен на неизбежен провал.
Това означава, че военната победа над Русия, както и по времето на СССР, става невъзможна. Всичко това в обозримо бъдеще ще превърне Русия отново в лидер на съпротивата на имперското глобализиране и в защитник на традиционните ценности на всички народи пред глобалната агресия на Запада.
