Великобритания и САЩ гръмко и яростно, съпровождани от неуверено щапуркащите след тях Германия и Франция, както и от „решителната сила“ на НАТО, излязоха буквално от кожата си, за да уплашат руския народ. И да го принудят да не гласува за Владимир Владимирович.
И, както очакваха всички познавачи на руската народопсихология, а и не само те, се провалиха с гръм.
Месеци преди насрочените за 18 март избори за президент на Русия започнаха яростни и злостни атлантически провокации. В средата на февруари пътнически самолет Ан-148 със 71 души на борда, рухна две минути след излитането си от московското летище „Домодедово“. Всички пътници загинаха. Този инцидент, както и други подобни трябваше да докаже, че руските авиолинии не са надеждни. А управлението на Путин не е способно да подобри положението.
Причината за падането на самолета не е много ясна и досега. Но за да падне самолет две – три минути след излитането не е достатъчно „обледеняване“ на закрилките. Явно е имало и човешка намеса. Всъщност руските власти още тогава обърнаха внимание на „човешкия фактор“, без разбира се да обвиняват пряко Запада.
После се появиха заплахи, че войските на НАТО щели да нападнат Башар Асад, защото използвал химическо оръжие върху невинни граждани в Сирия. Това също бе предназначено, за да стресне руските граждани. И да им покаже към какво води „авантюрата“ на Кремъл в Сирия.
Последва сваления от джихадистите в Сирия руски самолет Су-25 в района на Идлиб. Пилотът катапултира, но за да не попадне на джихадистите се взриви с ръчна граната, насред скупчилите се около него терористи.
След това американската армия „по погрешка“, нападна частната руска военна компания „Вагнер“, която действаше в този момент в Сирия. И унищожи 19 души. Бойците от ЧВК „Вагнер“ изобщо не подозираха какво им готвят американците. И доверчиво не предприеха особени мерки за защита. Нали все пак, САЩ са в Сирия, за да се бият с джихадистите. Не с руските военни. Това бе нов „удар в гърба“, както се изрази навремето Владимир Путин за сваления от турците руски самолет.
Последваха и други „инциденти“. Вече в Англия. По мистериозен начин бе намерен мъртъв руският бизнесмен Николай Глушков, за който се знаеше, че е близък до убития олигарх Березовски. Още тогава британците започнаха да подготвят почвата за руска намеса. И за „злодея“ Путин, който искал да се освободи от всички политически емигранти в Англия.
В началото на март избухна коронния номер на британските тайни служби. Отравянето на бившия полковник от ГРУ и бивш британски шпионин Сергей Скрипал, заедно с дъщеря му Юлия.
И понеже другите „инциденти“ не се радваха на особено голям отзвук, сега вече се намеси тежката артилерия. Британският министър-председател Тереза Мей директно обвини Русия в отравянето на Скрипал и даде 24 часов ултиматум на РФ да обясняла случилото се.
Значи в глуха английска провинция се случва нещо, което Русия трябва да обяснява. Руското МВнР не остана длъжно. Официалният представител Мария Захарова нарече обвинението „пошло цирково шоу“. Руският президент Владимир Путин презрително се отказа да коментира подобни глупотевини.
Тогава, разярена, Мей обяви прекратяване на контактите на Великобритания с РФ и изгонването на 23 руски дипломати от Лондон.
Руското МВнР отвърна огледално и също изгони 23 британски дипломати. Както и още няколко нещо, чиито последици англичаните тепърва ще почувстват на гърба си.
Ситуацията обаче се нагнетяваше непрекъснато от британска страна. Намесиха се и Доналд Тръмп, и Ангела Меркел, и Еманюел Макрон, които твърдяха голословно, че Русия е виновна за „Новичока“, без дори да знаят съществува ли такова вещество или не.
Но дори заплахата от война с Великобритания не бе в състояние да стресне руския народ. Получи се точно обратното. Хората, които пожелаха да гласуват на президентските избори в Русия скочиха двойно.
Така, вместо да извадят очи, атлантиците изписаха веждите на Владимир Владимирович. Руският народ отново се обедини около своя президент. И избирателната активност, както и гласовете, подадени за Владимир Путин надминаха и най-смелите очаквания на руските социолози и политолози.
Владимир Путин и руският народ победиха Запада още един път. А бъдещето крие още много такива руски победи. Докато Запада не разбере, че или ще сътрудничи с Русия и с руския президент Владимир Путин , или ще се срути безславно като картонена играчка в ръцете на могъщия руски Мечок.
