Но ние акъл не искаме, само кеш.
Как да не ги мразиш – карат ни да работим?! Представяте ли си какви нахалници?!
Мразим най-много онези, които ни посочват собствените ни грешки и отговорност за нерешените ни проблеми.
Не е проблемът само и толкова в шистовия газ. Ще платим, ще внесем с пари чуждоземски газ от някъде. Но този прескъп газ ще го платим през инфлацията, Ако не сте разбрали за година сте станали с 20 процента по-бедни. Най-вече заради енергията, която внасяме, а не добиваме сами.
Пораженията от световната зелена революция и радикализма на зеления интернационал са на път да победят и най-здравия разум . Всички чакат на готово суровини, материали, изделия. Ако може Китай да ни произведе всичко /цяла Европа това чака/ пък ние тук няма да се занимаваме с нискорейтингови производства и ще се съсредочим върху потреблението.
Ако може Турция да ни произведе торовете, зеленчуците, мебелите. След това и месото, и зеленчуците, и плодовете.
Китай затвори заради КОВИД и всички клекнахме. Чакаме за коли, като при Съветския съюз – вярно не с години, но с месеци.
В основата на всичко са безотговорността и мързела, или по-скоро желанието да живеем добре без да работим, без да рискуваме, без да полагаме усилие да творим качествено и да съхраняваме натрупаното.
Нещо като желанието да отслабваме, без да ограничим храната, без усилие, без да се потим.
Тази болест върлува както на „висше“ равнище – елита – управляват ни функционално безработни, но богати от преразпределение и „далавери“ люде.
Заболели има и на по-ниските етажи на обществото – тези които мрънкат че нямат доходи, но не желаят ни да учат, ни да работят за някакви си хиляда лева. Доброволно безработните предпочитат да направят някой друг удар, но без да се потят, от ден за ден, да вземат пари от продажбата на някой наследствен имот или да вземат пенсията на възрастните си родители.
За да оправдаят тази липса на морал и отговорност при нищоправенето си, измислят високо-идейни причини – заети са да спасяват планетата, грижат се за екологията, но забравиха Човека, единственото, което ги интересува е не да заработят парите си, а да „усвоят средства“ по европрограми.
Най-лошото, продължават да назидават намаляващия брой хора, които искат да работят, да се развиват, да рискуват, да полагат допълнително усилие, и ни мразят че им разваляме хатъра със своя екстремизъм да работим.
Ще кажете, ама какво общо има шистовия газ – има, и то много. При всички изброени случаи „пречещите“ са достатъчно много за блокират усилията на тези „можещите“ и „искащите“.
До тях ги подкрепя една още по-огромната група на социални кибици – с пуканки и бира в ръка. И да паднем и да бием.
И току от време на време пристигна някой чужденец – погледне ситуацията и се чуди – всичко е в ръцете ни и пак се оплакваме.?!
Погледнете кои са напред в платената социология преди изборите – посочете ми една партия или политици, които да са се изправили през народа си и са му казали – драги съграждани, няма друг начин, трябва да работим и да не си пречим взаимно. Популизмът е тотален.
Всички обещават рога на изобилиетот без да си мръднете пръста.
А сега сметнете формулата на българския упадък – като платим 10 милиарда за корупция, 6 милиарда допълнително за енергийни суровини, като преразпределим извън желаещите и работещите 12-те милиарда от европрограми – как да оцелеем демографски като страна, в която гражданите и имат обща цел и споделена ценност – благоденствие и сигурност. За това тръгваме по света да бъдем германци, англичани, испанци, американци, белгийци, само не и българи.
Сорос ни е виновен, Горбачов също.
Пенсионерите били проблем. Глупости – те поне са научени да работят, а новите попълнения в работната сила, които станаха възрастни без един ден трудов стаж. Дори станаха премиери, олигарси.
Та някакъв Майк, някакъв Помпео ще ни отваря нас тук. В страната на тарикатите.
