Посланието на президента на Русия предизвика ужас и у нашите съюзници. Както съобщават световните медии, Иран обяви, че забранява осъществяването на вносни сделки в американски долари. Митническите органи на страната няма да обработват декларации или поръчки за внос на стоки в долари. В централните банки на страната заявяват, че няма да има смущения в международните транзакции, тъй като и сега доларът се използва за малък процент от външнотърговските операции. В този случай, както пише Форбс, стоките могат да се внасят за всяка друга валута, било то евро, юан или рубла. За да стане по-ясно, през 2016 г. Иран внася стоки на стойност 101,1 млрд. долара.
Още през 2012 г. Техеран преминава към търговия с Китай на юани, а през ноември миналата година върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей на среща с руския президент Владимир Путин заяви, че сътрудничеството между Техеран и Москва ще помогне да се изолират в Съединените щати. Според него един от елементите на тази стратегия може да бъде отказът да се използва доларът. И сега, както се предполага за един уважаващ себе си аятолах – речено-сторено. Основната причина не се крие: в допълнение към трудната ситуация с курса на риала, там решиха да се застраховат в случай на въвеждане от страна на САЩ на нови санкции, както и за значително по-вероятното сближаване с Китай.
Трябва да се отбележи, че Иран е първата страна, отказала се от зелените хартийки на Федералния резерв, а в средата на септември миналата година президентът на Венецуела, Николас Мадуро обяви, че страната му ще се стреми да се отвърже от долара. „Венецуела възнамерява да въведе нова система за международни плащания, която ще създаде кошница от валути и ще ни освободи от долара. Ако ни бият с долари, ние ще използваме руската рубла, юана, йената, индийската рупия, еврото. Това е борба срещу икономическата блокада и имперските санкции на президента на САЩ Доналд Тръмп“, заяви Мадуро. Две седмици по-късно официално стартира обявеният от него процес. Продължавайки политиката на дедоларизация, Венецуела официално уведоми търговците на петрол, че вече няма да приема или изпраща плащания в долари.
Разбира се, само по себе си, решението на Иран няма да заличи долара, въпреки че и без това имаше снижение на фона на опасенията, че ще има търговски войни след решението на Тръмп за въвеждане на високи мита върху вноса на стомана и алуминий. Много по-интересно е друго: Венецуела и Иран, отказвайки се от долара, не излизат на празно място. През втората половина на миналата година, Китай обяви създаването на междубанковия системата на „плащане с плащане“ (payment versus payment‘ — PVP) за взаимно уреждане на сделки с китайския юан и руската рубла. Както съобщават китайците, целта на системата ще бъде „намаляването на рисковете и повишаването на ефективността“ на националните валутни системи. Друга цел на тази система стана прехвърлянето на плащания от долари към други валути, което още тогава предизвика разгорещени дискусии в САЩ. „Финансовите тарторите на Уол Стрийт виждат в тази стъпка акт на агресия – предизвикателството към доминирането на американския долар като глобална резервна валута, която е неразделно свързана и на практика напълно зависи от американски „Петродолар“, подкрепящ покупателната способност на американските книжни пари“, съобщава популярното американско 21st Century Wire. Учените в Джорджтаунския университет отбелязват, че „тъй като петродоларите и излишъка им по дефиниция са номинирани в щатски долари, то покупателната способност зависи от нивото на инфлацията в САЩ и обменния курс на американския долар (всеки път, когато има нужда за преобразуване) с другите валути на международните пазари. От това следва, че всеки път, когато икономически или други фактори засягат американския долар, то и петродоларите също ще бъдат засегнати в същата степен. Затова съотношението между долара и излишъците на петродолара има особено значителни икономически, политически и други последствия. Разполагането на излишните петродолари от арабските страни износителки на петрол в Съединените щати може от политическа гледна точка да се разглежда като заложнически капитал. В случай на сериозен политически конфликт САЩ и арабските страни износителки на петрол, първите, с цялата си военна мощ, ще могат да конфискуват или замразят тези активи или по друг начин да ограничи използването им. “
Тази важна стъпка съвпада с други скорошни събития, включително новината, че Китай ще „принуди“ Саудитска Арабия да търгува с петрол за юани. Ако това се случи, то останалата част от световния петролен пазар може да последва примера, което би било катастрофа за американския долар като световна резервна валута.
„Вярвам, че цената на петрола в юани е на път“, смята икономистът. Тези две истории са тясно свързани помежду си. „Това е видимо във всеки детайл предизвикателство срещу англоамериканския световен ред. Освен това Русия и Китай без излишен шум работят да укрепят позицията си в търговията с благородни метали и злато, вероятно подготвяйки се за въвеждането на нови „подплатени със злато“ търговски стандарти.
Приемаме, че във въпросната система гарантирано ще се присъединят още два износителя на петрол от първата десетка – Иран и Венецуела. Причините са същите като на Руската федерация – не особено топлите отношения със САЩ. За да не бъдем голословни, просто ще погледнем статистическите данни. Общо, според ОПЕК, 75,476 хиляди барела на ден са били добити миналата година. Ето я първата десетка страни по добив на петрол и по процент на добива.По този начин, ние виждаме стандартната китайската външнополитическа линия по изграждането на многополюсния свят – четири страни от 10-те вече се отказват от долара при разплащанията за петрол, а Иран и за внос. Работата по премахването на долара от позициите му като основна резервна валута е бавна и планомерна.
Впрочем, това е тиха работа само на пръв поглед. Срещу три от тях САЩ вече са въвели санкции, а срещу две водещи транзитни страни за „Новия път на коприната“ – Мианмар и Казахстан, е разгърната сериозна работа по „преориентацията“ им към САЩ. Но най-страшната „тиха война“ сега се води в Африка, за което ще разкажем друг път.
Остава и закономерният въпрос: кога Русия ще се откъсне от долара и ще го направи ли? Но тук има много подводни камъни: от нежеланието да се окажем под зависимостта на Китай до определени лица в икономическия блок на правителството.
