Маските паднаха, но у нас се правят на слепи

„Европейският съюз е престанал да бъде коректив на България, а годишните доклади са се превърнали в нещо абсолютно излишно.
Председателството допълнително ограничи медийната свобода и виждам нужда случващото се да се отразява отвън, както по времето на радио „Свободна Европа“.
Георги Готев е роден през 1958 година в Благоевград, син е на известния от близкото минало журналист Горан Готев. Завършил е испанска и португалска филология в Букурещ. Работил е към Министерството на външните работи, а през 1993 година заминава за Брюксел в състава на първата мисия на България към тогавашните Европейски общности. Бил е журналист във вестниците „Стандарт“ и „Сега“.
В момента работи в Брюксел за EURACTIV.com. Потърсихме оценката му за случилото се в Европа и у нас през изтичащата 2018 година.
Като човек, гледащ на страната си от Брюксел, как оценявате изтичащата година за България?
Това беше годината на голямата бутафория. Имам предвид председателството, този голям бал с маски, които падаха. Председателството дава възможност на чужденците да научат нещо повече за страната-домакин. Но това председателство, което беше приватизирано от Бойко Борисов /покровител на Западните Балкани/, разкри, че ние сме една държава, където нищо не става, без лично той да вземе решение. Ето ви една страна, в която все едно, че няма институции или по-скоро има институции, но никой не прави нищо и чака той да даде своите „ценни“ указания.
Борисов приватизира председателството с помощта на немощния Юнкер, защото Жан-Клод се нуждаеше някой да му осигурява този комфортКогато го попитаха за оценка, той каза, че е успешно, защото Бойко го слушал през цялото време! Но немощният Юнкер е друга илюстрация на времето, в което се намираме, защото ЕС е престанал да бъде коректив на България, а не беше така. При комисията Барозу беше различно. Маските, за които говоря, падаха периодично, но у нас се правеха, че не ги виждат. Имаше редица скандали, като този със Ска Келер и Валери Симеонов. Видя се как българското председателство се надява да впечатли чужденците на един младежки форум с водка и разголени мацки, видя се какво представлява хотела на председателството „Маринела“ на известното семейство Арабаджиеви, видяха се и писоарите с форма на женска уста. Чужденците ги видяха, снимаха ги, качиха ги в социалните мрежи. Видяхме и кравата Пенка, за която в България никой нищо не разбра, а цялата интрига касаеше БРЕКЗИТ. Кравата, която избяга в Сърбия, страна извън ЕС, можеше да бъде спокойно крава, която пресича границата на Ирландия – страна член на ЕС. Тоест, крави Пенки можеше да има страшно много. Но интересното е, че у нас никой не разбра това.
Да погледнем в европейски план – ще се изнесе ли бунтът на Фрнация в други европейски държави, подобно на Испания и Гърция, и ще намерят ли бъдеща почва у нас жълтите жилетки?
Протестните движения са много по-различни от тези, които сме виждали много по-рано. Участващите в тях не признават съществуващите партии, нито синдикатите. Жълтите жилетки във Франция идеологически изглеждат много близки на партията на Жан-Люк Меланшон. Но те не желаят той да възседне техните протести, нито Марин Льо Пен и френските синдикати, които, впрочем, са в много лошо състояние. Има нещо общо във всички тези протестни движения. Жълтите жилетки започнаха в Португалия, бунтът се пренесе във Франция и Белгия. Гениално е това, че избраха този символ – нещото, което е задължително да имаш в леката кола – жълта жилетка. Започнаха заради високите цени на горивата.
У нас също започнаха, но доста бързо затихнаха, дали ще си остане минало?
Има нещо сбъркано във формиране цените на горивата. Прекалено много е данъчната тежест и хората дори да не са завършили икономика, си дават сметка, че това е несправедливо и че богатството се разпределя по един доста нечестен начин. Аз виждам много голям потенциал тези движения да продължават. Въпросът е: какво следва оттам нататък?
Либералната доктрина ли направи нечувствителни европейските политически елити към народите?
До голяма степен това е така, защото се приемаше за даденост, че глобалиазцията е в полза на Европа. И че ако има някакви минуси около глобализацията, те са маргинални. А сега се разбра, че глобализацията е създала много големи проблеми в ЕС и недоволните са прекалено много. Според либералната доктрина, отварянето на пазарите носи само ползи, но в момента настъпва някакво отрезвяване. Либерално, обаче, не значи, че либералните партии губят своя електорат. По-скоро социалистите са тези, които в европейски мащаб губят своята подкрепа. И сигурно това ще се забележи на европейските избори.
А кой, според Вас, ще доминира в Европарламента?
Отново най-голямата партия ще бъде ЕНП, а социалистите, по всяка вероятност, ще се свият на около 100, дори и под сто, което е доста шокиращо за един парламент от 700 депутати. Няма да са втора сила и ще видим дали ще са трета, или четвърта. Зелените увеличават своята подкрепа в европейски план. Ще видим за България, където те никога не успяват да прескочат границата. Във всеки случай, Европейският парламент ще трябва да търси някакво проевропейско мнозинство, което вероятно ще е около ЕНП, в неголяма коалиция със социалистите. И ще спра до тук с прогнозите.
Отново към нашата година, изпълнена с убийства, гейтове, корупция, законодателно безсилие, войнстваща посредственост – как се вмества това в европейското мислене за нормална държава?
Повечето скандали не впечатляват кой знае колко европейците, тъй като в момента БРЕКЗИТ се е превърнал в толкова голямо изпитание, че става въпрос за това – дали ще оцелее ЕС. В 2019 година той прилича на едно животно, чиято лапа е хваната в капана и то трябва да прегризе лапата си, за да остане живо. Великобритания не е каква да е страна, тя е втората най-голяма икономика, тя е много успешна, в сравнение с европейската периферия. От друга страна, най-голямото разочарование на изтеклата година беше френският президент Еманюел Макрон, а в Германия никой не знае какво ще стане с Меркел. Дали ще има нова коалиция или предсрочни избори. Европа много трудно ще функционира без силно ръководство в Париж и в Берлин, а няма индикации, че такова силно ръководство ще има в тези две столици.
С оглед на трусовете в Европа, не изместиха ли социално-икономическите предизвикателства онези страхове, които бяха породени от тероризма?
Имаше един период, до последния атентат в Страсбург, когато се създаде едно впечатление, че Европа се е справила с тероризма, но очевидно той остава една от големите заплахи. В представите на европейците миграцията е по-голяма заплаха от тероризма. Те може би са свързани по някакъв начин във възприятията им. Но напоследък е видно ,че икономическите проблеми излизат на преден план. Това, че животът на европейците става все по-труден, се превръща в проблем номер едно и всеки го усеща по джоба си. В богата Западна Европа недоволните са страшно много.
В момента подготвяте нов сайт ЕUELECTIONSBULGARIA.COM за информация на чужденците, относно това, което се случва у нас около евроизборите. Опасявате ли се, че ако информацията Ви не се хареса на управляващите, пак ще бъдете обвинен във фалшиви новини, както това веднъж направи Лиляна Павлова?
Да, по време на председателството аз създадох един сайт, който подразни министър Павлова и не само нея. Научих, че официално е било отправено искане този сайт да бъде спрян като опасен, на което страните-членки са се изсмяли, защото има едно нещо, което се нарича медийна свобода. Истината е, че председателството допълнително ограничи медийната свобода и виждам нужда да се отразява българската действителност отвън, както това правеше на времето радио „Свободна Европа“. Новият ми сайт, подобно на този за българското председателство, ще бъде на английски език и се надявам той да може да обяснява случващото се у нас на една международна публика. Нека това да бъдат добри новини.
Между другото, България, за разлика от други страни, има възможност да излъчи депутати от т.нар. „мейнстрийм“. Ако изборите са днес, ще влязат депутати в групата на ЕНП, на социалистите и на либералите. И нито един от антиевропейските и антисоциални партии.