Иван Сариев се оказа мистериозният „кръстник“ на финансовия министър, който щедро му е дал за 6 години апартамент без наем в най-скъпия затворен комплекс в София.
Това е толкова одиозна фигура, че вероятността да не е просто поставено лице на Домусчиев, е нулева.
Това е един дребен мошеник, който ако притежава подобен имот, последното което ще направи, е да го остави на някой да го ползва 6 години без наем.
Нека припомним кой е Сариев.
Тойе ИТ специалист, който е имал собствен бизнес през 90-те. После – съвсем изненадващо, закри бизнеса, и… постъпи на държавна работа.
Тогаванякои медии писаха заглавия от типа: „ИТ бизнесмен стана държавен чиновник“. И всички се подхилкваха, защото беше времето на голямата корупция с държавните търгове за ИТ.
И така – бизнесменът заряза бизнеса и отиде на „едната държавна заплата“. И то къде?
ВМинистерството на финансите.
Можете да видите негово интервю като чиновник след тази статия, или в оригинал във в.Сега – ТУК.
В МФ бяха едни от най-големите далавери сдоставки на компютри по това време. Разровете се във вестниците и ще видите.
Послесе намърда в държавната ИТ фирма „Информационно обслужване“, през коятосе преточваха реки от пари пак за държавни търгове.
Оттолкова много усвояване, Сариев може и да е изкарал за апартамент в Есте. Реално е бил по-богат от Горанов, преди онзи да стане министър.
Въпреки това, едва ли е бил толкова богат, че да подари на Горанов повече от 200 хиляди лева под формата на изпуснат наем.
Абсурдна е и цената, по която имотът е прехвърлен от Кирил Домусчиев на Сариев – 2 пъти под пазарната.
Поради тази причина, не е изключено Сариев да е просто поставено лице, и реално Домусът да е дарил апартамента на Горанов.
Няма абсолютно никаква логика да се правят подобни дарения, дори на кръщелника си. Това е най-щедрият кръстник в историята.
Вмомента Сариев бил станал някакъв гранд-масон, което само показва пълното падение на масонското движение у нас. Това не са никакви „свободни зидари“ или бизнесмени, които работят и създават нещо. Това саобикновени мошеници, на държавна трапеза…
Интервю:
Иван Сариев: Въпросът е да не автоматизираме лоши процеси
36-годишният Иван Сариев е завършил ВВУ в Долна Митрополия и е работил над 10 г. в ИТ-бизнеса (НЕТ ИС ООД). От 2 г. е шеф на дирекция „Информационни системи“ в Министерството на финансите. Член е на борда на директорите на „Информационно обслужване“.
– Г-н Сариев, какви проблеми среща е-правителството у нас?
– Още в самото начало задачата тръгна да се решава като технологична, а електронното правителство не е технологична задача. Въпросът не е в автоматизацията, а в оптимизацията на процесите. Защото един процес, ако е лош и вие го електронизирате – какво ще постигнете? Ще постигнете 100 или 1000 пъти по-бързо реализирането на един лош процес. Единият от проблемите в създаването на стратегията и нейната реализация е, че голяма част от кадрите в администрацията са на високо техническо ниво, но не на толкова високо мениджърско ниво.
Например една фирма в момента, за да тръгне да прави бизнес, трябва да се регистрира в съда, да отиде в статистиката за БУЛСТАТ, след това в МФ за данъчен номер, после в НСИ. Е, сега, има ли нужда една фирма да минава през 4 звена? Този процес може се оптимизира до 1 място. Но ако електронизирате фирменото отделение на съда, БУЛСТАТ, данъчната администрация и НСИ, без да са свързани като модел – какво правите – 100 пъти по-бързо я правите тази регистрация, ама фирмите пак са по 4-те инстанции. Смисълът е никакъв.
– В момента само ГРАО предлага такава услуга – приема електронно документа и върши цялата бумащина с общините.
– ГРАО е една от брънките. След като промените в ГРАО настоящия си адрес, тази информация трябва да стои там и чрез правилен интерфейс да се използва от другите институции. Иначе една и съща информация се съхранява на много места. Ние пледираме да се създаде информационен модел на администрацията, да се идентифицира коя част от администрацията с коя част от живота на информацията е ангажирана и всеки да се грижи за тяхната си информация.
– Ведомствата проявяват ли собственическо отношение към информацията, която събират?
– Има го това. Хората си мислят, че им вадя бурканите от мазето като им казвам, че трябва да се обменя информация с тях. Ами тя не е тяхна! Те са държавни служители. Такъв частно-ведомствен интерес води до преразход на средства. Ние работим с купища регистри, които трудно си обменят информация, пък и голяма част от тях не е нужно да съществуват. Пример е регистърът на МПС. Там очевидно информацията се създава в КАТ. Всички – данъчна администрация, застрахователи, Агенция „Пътища“ и т.н. трябва да ползват една база. Ние бихме финансирали развитието на тази информационна система в КАТ при условие, че те дадат правилния интерфейс към нас.
– МФ не може ли да координира нещата така – чрез финансиране?
– Ние отиваме на т.нар. програмно бюджетиране, където отпускането на средства става след защита на ефикасността на самата дейност. Едва ли трябва всеки процес да бъде автоматизиран, ако неговата автоматизация ще струва по-скъпо. Въпросът е дали трябва да налагаме идеите командно или да накараме хората да ги чувстват и да живеят с тях. Всяко министерство в момента, в който няма достатъчно пари за харчене, почва да търси дали може да почерпи нужната информация от други части на администрацията.
– Какъв е проблемът при гражданите?
– Като си говорим за гражданите, ми е ясен проблемът. Той е психологически. Няма да има бум изведнъж всички да отидат и да ползват тези услуги. Защо? В малките села това си е култура. Човекът става сутрин и знае, че ще си загуби 2 часа в общината, че после ще отиде в банката да плати данъци, па после ще отиде другаде да му напишат бележчица, после не знам си какво. Това е част от неговия живот.
– Цената на електронния подпис го прави достъпен само за богатите в момента.
– Какво значи да е достъпен електронният подпис? Ако той доведе до това, че фирмите ще се лишат от един администратор, който да ходи по ведомствата – това е една минимална заплата. За гражданите е по същия начин според мен. То е спестяване на време.
