Специалната военна операция на Русия с Украйна вече е пълноценна война
Според Джордж Сорос Русия се възражда, а ЕС се разпада
В Самарканд се проведе важна среща на членуващите в Шанхайското споразумение (ШОС). То се увеличава по брой, разширява се сериозно и кръгът на сътрудничеството. Представлява убежище за много държави, желаещи да избегнат поставянето си под западно неоколониално влияние. Видя се, че Русия не е изолирана и Китай не е сплашен. Стряска Запада, прави го агресивен, кара го да бърза със „сдържането“ на обявените за врагове.
Повод за отклоняване на тревожното внимание на хората от колективния Запад в посока на събитията в Украйна. Към есента се оказа, че Русия може да си позволи по-дълга война около Днепър, отколкото в НАТО предполагаха. Времето доловимо заработи срещу тях.
Наложи се провеждането на контранастъпателна операция на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) в Херсонската и Харковската области. Засега с доста съмнителен успех при много тежки загуби. Въпреки близо петкратното превъзходство в жива сила, с голям наемнически контингент, предостатъчно тежко въоръжение и особено ценна спътникова разузнавателна информация.
Спечелиха малко пространство, но загубиха хиляди бойци и много техника. Според италианския генерал Фабио Мини условията на бойното поле по същество не са се променили много, „контраофанзивата“ е имала пропагандна стойност. Съществена обаче, в информационно-психологически аспект Москва търпи загуби.
Президентът Зеленски размахва юмручета, че настъплението ще продължава, Киев отчаяно се нуждае от забележими успехи, но вече почти нищо в страната и на бойното поле не зависи от него. Хибридната война на НАТО с Русия обаче отива на по-високо ниво.
И специалната военна операция (СВО) на Руската федерация (РФ) с Украйна вече е пълноценна война. След референдумите за присъединяване към РФ ще я назоват национално-освободителна. Става вероятен пълният разпад на тази страна. Полша претендира за други четири области, Унгария и Румъния за по една. РФ може да придърпа поне още три други.
Киев пропиля единствената възможност да запази страната цяла – да не е враг на руснаците и плацдарм за чужди агресии.
Подтикнаха го да поведе тотална война, терористична, на унищожение. Невъзможно беше и срещу СВО да удържи без всестранната нарастваща подкрепа от НАТО.
В тази страна няма единна нация, населението е от 130 народности с няколко големи етнически групи. Две от тях – руснаците и западните украинци – са в периодичен исторически конфликт, често изострял се до открита вражда.
Достигнала след 2014 г. до кръвопролитни сблъсъци с характер на гражданската война.
Заедно вече не могат да съжителстват мирно, камо ли сплотени да воюват с противник, с когото много от бойците са сънародници. Не се ли присъединят към РФ, хората на изток от Днепър, Одеската и Харковската области ще бъдат жестоко избивани и прогонвани. От 2014 г. е така.
Необходимо беше време и за мнозинството люде в РФ да проумеят, че при този сблъсък със Запада става дума буквално за оцеляването на държавата им и на повечето от тях. За пореден път възнамеряват да ги унищожат, не го и крият, пише го в официални документи.
Важи и за голям процент от хората в Украйна. Мобилизираните бойци постепенно схващат, че не са нищо повече от „пушечно месо“. Схващат го и техните близки. Затова на Москва беше изгодно бавно напредване на СВО.
Нужно беше време и за милиони европейци да проумеят, че нахлуването на Русия не е насочено срещу тях и че от подкрепата за режима в Киев яко ще патят. Трябваше германците да видят на екрана външната си министърка Бербок, да чуят с ушите си, че за нея е важно да се вреди на РФ, а не какво мислят по въпроса избирателите.
Какво предстои след ескалацията? Времето е ключов фактор за политическата тактика и провеждането на военни операции в класическа или хибридна война. Понякога с фатално значение. Икономическата криза и политическите сътресения в САЩ и ЕС бяха започнали преди СВО, предстои да се ускорят и задълбочат.
В Париж протестиращи искат не само оставката на Макрон, но и излизане от НАТО. В Италия по улиците пеят „Катюша“ на руски. Британците в ЕС се изгубиха като велики, не се откриват и извън него. Близостта на Лондон с Вашингтон е силно преувеличена, расте сепаратистката нагласа сред шотландци и ирландци. Появи се организация да не се плащат новите режийни сметки.
Политическите лидери в почти всички страни в ЕС са болезнено фиксирани върху задачата да се нанесе поражение на РФ, каквото и да струва това на населението. То все повече се дистанцира от своите Кирчовци, възприема ги като карикатури на политици.
Наскоро явният враг на Москва Джордж Сорос отбеляза кратко и ясно: „Русия се възражда, а ЕС се разпада.“
Списание „The Economist“ от август: „Европа ще изпадне в рецесия тази зима…означава спад на икономическата активност и на БВП, доходите се свиват, безработицата расте, продажбите на дребно спадат“.
Шведският „Nya Dagbladet“ публикува секретен меморандум от януари т. г. на тясно свързаната с Пентагона и ВПК корпорация RAND с план за „разрушаване на икономиката на Европа след нахлуването на РФ в Украйна, а централна роля ще играе правителството на ФРГ.“
Вашингтон не бърза да приключи с конфликта в центъра на Европа. А европейците започват да стоплят, че техният пазител и ключов партньор цинично ги прецаква като ги хвърля срещу Русия за тяхна сметка.
Гледат курса на еврото и цените. Тръпнат, кога ще им препоръчат да ядат пасти, щом им е скъп хлябът. Умуват каква още мотика могат да настъпят евро-Кирчовците, нова или пак санкционната след близо 12000 предишни. По последни данни 59% от германците се страхуват, че скоро няма да могат да си плащат сметките. У нас предизборно хората май за друго и не мислят.
Ще успеят ли все пак англо-американците да тласнат европейските натовци в гореща война срещу РФ. Малко е вероятно, но не може да се изключи. Било е неведнъж, изградени са трайни условни рефлекси.
Според военния историк Куинси Райт през XVI и XVII в. големите европейски държави са били във война 65% от времето.
Англия води – със 75 между 1480 и 1945 г. Следвана от Франция със 72, Испания с 64 и Русия с 61. От създаването си до 1965 г. САЩ не са водили войни само 20 години.
Последно преди 80 години. Цяла Европа напада СССР през 1941 г. Италия, Унгария, Финландия и Румъния изпращат цели армии. Дивизии предоставят Франция, Испания, Чехословакия, Хърватска и даже Албания. По-малки части постъпват от Швейцария, Холандия и Белгия. В същото време Франция, Чехословакия и няколко други страни, излъчили такива доброволчески войски, се намират под германска окупация…
От 400 000 помагали на хитлеризма съветски граждани 250 000 са украинци… От военнопленниците на СССР към 1945 г. 2 389 560 са германци, 639 635 японци, 513 767 унгарци, 187 370 румънци, 129 977 чехи и словаци, 156 682 австрийци, 60 260 поляци, 48 957 италианци, 23 136 французи и други от цяла Европа.
Икономистът Шарл Гав пред френското радио “Сюд”: „Путин смята за свой дълг да защити Русия от западната морална мръсотия… Истинският проблем на Европа е сриването на политическите кадри… Когато е пълно с негодни типове на власт, затъвате постоянно.“
С такива кадри и сега е възможно да се затъне в голяма война. При нужда на помощ на РФ може да се притекат доброволци от Далечния Изток. Президент Си Дзинпин призова китайските военните да се готвят за война.
