Въпросът за имената в евентуален кабинет не е каприз. Да, политиките са субстанцията, но те в никой случай не могат да отменят персоналната отговорност/гаранция. Защо ли?
Въпросът за имената в евентуален кабинет не е каприз. Да, политиките са субстанцията, но те в никой случай не могат да отменят персоналната отговорност/гаранция. Защо ли?
Защото както беше предложен Николай Василев за премиер с приоритет да изпрати български космонавти и да приватизира ББР, така преспокойно може да бъде предложен и Бойко Борисов с обещание за „личностен катарзис“ (както викаше едно време Станишев) и съдебна реформа. И да може да звучи абсурдно, но какво пречи ИТН да предложат Борисов щом имената не следва да са важни??
Имената имат значение, защото както е казал Рачко Пръдлето – човек за едното красно име живее. И то понякога е гарант. В смисъл – личността е гарант. Ако личността не е гарант … тогава отиваме в едни други времена. Ето защо и всички въпроси около Слави Трифонов и неговата липса са съвсем оправдани и валидни. Защото един почетен председател има в българската политика.
Има вече и двама политически лидери – Трифонов и Борисов, които не са в парламента, а командват партии. Както казваше преди Борисов: „имам си телефон с копчета“. Ето заради тая логика персоналният състав на кабинет е важен, ако няма имена има копчета на телефон. Не ли?
Автор: Полина Паунова, фейсбук
